Д-р Иван Казмин живее и работи в Бургас. Завършил е хуманна медицина през 1982 год. в Медицинска академия-София. Специалист по вътрешни болести от 1989 г. и по ревматология от 2001 год. Началник е на отделението по ревматология към УМБАЛ-Бургас. Екипът на Грамофона нюз ще представи в здравната си рубрика поредица от интервюта с лекари от бургаските здравни заведения. Ще поговорим за отговорностите в работата, пациентите, хубавите и лошите моменти в часовете, прекарани в помощ на хората и какви са лекарите извън професията им. Първото интервю днес е с д-р Иван Казмин.

Д-р Казмин, защо избрахте лекарската професия?

Една от причините да избера лекарската професия е, че майка ми беше медицинска сестра, което малко или много още от детска възраст ме свързва по някакъв начин с медицината. Другата причина бе срещата ми преди много години с колегата доц. Владимир Кадинов от Бургас. Той беше войник, а аз току що завършвах средното си образование. По време на разговора ни го попитах какво възнамерява да учи и той каза медицина. Това ме подтикна да кандидатствам и аз медицина.

А защо избрахте точно специалността ревматология?

След завършване на медицина започнах работа в курортната поликлиника на Бургаски минерални бани. Първите ми пациенти бяха основно с костно-ставно мускулни заболявания. През далечната 1982 година основният контингент пациенти беше такъв. Съвсем естествено бе след това професионалните и научните ми интереси да са в посока ревматология.

Тежка ли е специалността ревматология?

Изобщо да работиш медицина е тежко и причините затова са две. На първо място работейки реална медицина, т.е. с боледуващи пациенти, носиш отговорност пред самите тях за своите решения, за препоръките, които даваш. Както обичам да казвам-в някои ситуации лекарят играе ролята на съдбата. От неговото решение зависи дали човек ще живее или няма, дали ще осакатее или няма, дали ще има деца или не.

Никак не е лесно да носиш подобна отговорност и да взимаш подобни решения. На второ място никак не е лесно да се работи с хора. В повечето случаи лекарят трябва да бъде първо психолог, за да може да схване какъв пациент има изправен пред себе си и да подходи така, че лекарят да се съобрази с пациента, а не пациентът с лекаря.

Какви качества според Вас трябва да притежава един лекар, за да работи като ревматолог?

Лекарят трябва да има преди всичко необходимия умствен и мисловен капацитет, защото това не е някакъв занаят. Не напразно казват, че медицината е изкуство. Лекарят трябва да е упорит в придобиването на познанието, защото в медицината то никога не е едно и също. Нещата се променят, а и хората са различни.

Много рядко можеш да сложиш равенство между двама различни човека, нищо, че сме хора, нищо, че анатомията ни е една и съща. Трябва да си и много отговорен спрямо своите пациенти, защото за пациента ти си референт. Ти си този, който дава съвет, който насочва, който се опитва да помогне на пациента и в не малко случаи може човек да злоупотреби с това доверие на пациента. Чувството за отговорност е от съществено значение.

От колко години работите в отделението по Ревматология и как то се промени във времето?

Отделението по Ревматология бе създадено на 1 януари 2010 г. Тогава отделението тръгна както на шега се изразявам с лекар и половина. Аз бях човекът, който беше на пълен работен ден. Тук идваше и колега, който ме подпомагаше на половин работен ден, само и само да можем да покрием изискванията на Здравната каса. Това е първото ревматологично отделение в близо 140-годишната история на тази болница и бавно във времето с активната подкрепа на старшата медицинска сестра успяхме да съберем комплект от сестри и санитари, впоследствие и колеги.

И докато пак казвам преди десет години бяхме колега и половина, сега сме петима лекари и петимата със специалност по ревматология. Това за мен е показател за качеството на хората, които работят тук. Много рядко ще намерите отделение, в което лекарският състав на 100 % да е с придобита специалност по профила на отделението.

Кои са най-честите заболявания при пациентите?

Най-честите са дегенеративните –ставни и гръбначни заболявания. До голяма степен този факт е свързан с удължената продължителност на човешкия живот, после идва застаряването на населението, натрупване на негативен генетичен фонд в населението.

Идват и възпалителните ставни заболявания, сред които най-често срещан е артритът. В общи линии знаем какво и как се случва, но голямата въпросителна на ревматологията е защо се случва и какво можем да направим, за да излекуваме пациентите. Обичайно част от тези болести са болести, съкращаващи живота на пациента.

Знаете ли с колко време закъснява поставянето на диагнозата болест на Бехтерев (бел.ред. анкилозиращи спондилит е вид артрит, който засяга гръбначния стълб)? От първите симптоми до поставянето на диагнозата – средностатистически осем години. Звучи страшно! Ето тук се опитваме да убеждаваме колегите, особено доболничните специалисти, общопрактикуващите лекари, че още при първите симптоми да търсят все пак мнението на ревматолога, не само на невролога, неврохирурга, на ортопеда. Идеята е да можем по-рано да поставим тази диагноза и да избегнем тези осем години. Колкото по-рано се намесим, толкова по-ефективно.

Спомняте ли си за много тежък случай на Ваш пациент?

В лекарската професия, особено при тези медици, които основно работят в болнично заведение за активно лечение, винаги има страхотии.

Ето, в момента все още върви едно разследване за смъртта на 19-годишна млада жена. От началото на самите оплаквания до настъпването на фаталния й край минаха 12 часа. От постъпването в болницата до фаталния край-7 часа. За 7 часа независимо от всички усилия, които бяха положени от колегите от други отделение, не успяхме да спасим живота на едно 19-годишно момиче. Два часа екип от лекари и сестри се опитвахме да накараме сърцето на момичето да заработи, но това не се случи.

Според аутопсията се оказа, че причината за смъртта е една мълненосна вирусна инфекция, макар никой да не установи точно какъв вирус е имала младата жена, който в тежка степен основно е увредил сърцето, но и белия дроб, и черния дроб. Накрая настъпи състояние, при което животът е невъзможен.

Как преодолявате тези трудни моменти?

Не си в състояние да се отърсиш и го носиш вътре в себе си, в паметта си. В определени ситуации отначало те кара да си много нестабилен. Докато обаче си жив и съзнателен, там някъде в главата ти стои този спомен. Той ти е ориентир, пази Боже ако някога в практиката пак се изправиш пред подобен случай, да знаеш какво да правиш.

А горд ли сте, че сте успял да помогнете на много други пациенти?

Горд е силно казано. Бих искал от работата ми с тези хора, не само с пациентите, но и с колегите, те да се чувстват удовлетворени както професионално, така и чисто човешки. В крайна сметка имаме дадено определено време, през което вървим на този свят, а след това ни няма. Стремя се да оставя след себе си повече хора, които да се усмихват и да се чувстват добре. Обикновено тук съотношението е 70/30. Бай Боже 70 % от хората, с които контактувам, да се чувстват добре с мен. Е, 30 % няма да ме понасят, но в крайна сметка никой не е светец.

Какъв е д-р Казмин извън професията, имате ли хоби?

Колкото и странно да изглежда нямам хоби. Обичам да чета и книгите са част от професионалната ми работа. Обичам да се разхождам сред природата и за късмет имам прекрасни внуци, които ме зареждат много. Те взимат време, но дават и прекрасни емоции.

Какво си пожелавате?

Да съм здрав и да съм в състояние да бъда полезен не само на другите, но и на себе си. Ужасявам се пред мисълта, че може да дойде време, когато да не съм полезен нито на себе си и да съм в тежест на другите. Не го пожелавам на никого! Пожелавам и хората около мен да са здрави. Все ще намерим начин да се адаптираме към света, в който живеем и който непрекъснато се променя.