История като от Дивия Запад, но времето и мястото са източната част на Демократична България – Бургас. Той е Георги Димитров, роден е на 5 май 1989 г и е от дома „Александър Георгиев Коджакафалията“ (б.р. – институция за деца лишени от родителска грижа, вече деинституционализирана, т.е. към днешна дата децата живеят в малки жилища с възпитатели, почти като семейство). За първи път вижда майка си в съдебната зала, когато още непълнолетен осъжда шефа на Социални грижи в областта. Не изпитва чувства към нея - просто биологичната му майка, чийто единствен интерес е съдебното заседание. Създава танцова формация, която печели награди у нас и в чужбина, с името „Петлите“ и идната седмица групата ще празнува 12 години.

Георги, почти на 30 години си, каква е равносметката ти за живота?
- Не знам, наистина не знам, може би, че съм успял 50:50.

В какво си успял и в какво не си успял?
-  Успях в много неща, свързани с групата ми, популярна е вече. А какво не съм успял и разбрал, ами сигурно много неща.

Как създаде танцова формация „Петлите“?
- В дома „Коджакафалията“, бившия дом, на 16 години. Започнах с децата от домовете и после реших да ги изкарам от домовете и започнахме да тренираме в Младежкия дом. Включиха се деца от семейства с проблеми и деца, които нямат никакви семейни проблеми и така направих по-лесен животът за децата от домовете. И не само, това е за всички деца от групата, ние сме предимно приятели и когато се радваме, се радваме заедно и когато тъгуваме или страдаме, пак сме заедно.

Самият ти как попадна в „Коджакафалията“?
- Моята майка ме ражда в болницата и ме оставя в Дом майка и дете, така започва моят красив, хубав живот. Продължи в Дома в Средец, след това дома „Коджакафалията“, закараха ме в дома в Исперих, един страхотен дом и после осъдих шефа на Социалните Вълчо Вълчев и ме върнаха. И на 18 години вече имах танцовата група. Труден, мъчителен, но пък усмихнат живот за мен.

Със сарказъм ли го казваш, или смяташ, че домовете са твоята така наречена „щастлива звезда“?
- Ако аз не бях израснал по домовете, нямаше да правя това, което правя в момента и нямаше да съм това, което съм. Много добре си давам сметка, че ако бях израснал с майка ми, щях да бъда по казаните и по затворите. Нямаше да съм на големите сцени, с големите звезди и с моите луди петлета да полудяваме.

Познаваш ли майка си?
- Да, когато съдих шефа на социалните Вълчо Вълчев през 2006-та година се наложи тази майка да дойде в съда и да докаже, че аз съм нейното дете и това е. Видяхме се няколко пъти, но аз нямам никакви чувства към нея, няма как и да имам. Аз имам чувства към хората, които са ме отгледали.

Защо се съди шефа на социалните Вълчо Вълчев?
- Когато аз започнах да се бунтувам в дома, че нещата не са както трябва, директорът реши да ме премести с подкрепата на този господин Вълчев и всичко се случи за една вечер. Само че аз съм зодия Телец, много съм нахакан и нахален, и винаги си търся правата, особено когато съм прав. Семейството, което се грижи през годините за мен, моята втора майка Таня Цветанова е юрист, веднага пое инициатива да ме защити. Заведе дело, защото аз не исках да се местя. Тогава още нямах 16 години. Бунтувах се заради кражбите в дома. Въпросната нощ обаче избягах и се крих цяла седмица, бях много зле емоционално. Обясняваха ми как ще забравя за Бургас, ще го изтрия от картата на света, че никой няма да застане зад мен, да не си мисля, че съм голяма работа и никой няма да може да ме защити. Но спечелих делото на две инстанции и съм единственото дете, което доказа на институциите, че някой може да ги пребори. На това уча сега децата, да бъдат честни със себе си и да бъдат отговорни към това, което правят. Да си търсят правата. Не може да се гаврят с нас.

Сега си на сцената, обикаляш големите сцени, чувстваш ли се звезда?
- Не, в никакъв случай. Аз съм човек, който прави нещата с кауза – да възпитава децата и да ги обединява.

Кой спектакъл по ред подготвяш?
- Шести спектакъл, казва се „Легендата“ и в понеделник ще направим пред-премиера в Поморие. Голяма част от децата, които са минали през групата, вече живеят в чужбина. Чуваме се редовно, продължават да ме подкрепят, сигурно са минали повече от 100 деца за тези 12 години. Сега пиша автобиографична книга, в която разказвам за много случки с тях.

За кое ти е най-трудно да разказваш в тази книга?
- За момента, в който спектакълът свърши, светлините угаснат, публиката си тръгне и трябва да започне разплащането – за наем за сцена, за осветление, озвучаване и т.н. Прибираш се и установяваш, че дори вкъщи токът ти е спрян или те гонят от квартирата, защото не си платил наема, трябва да останеш на улицата и тръгваш по спирките. В тези моменти си казвам, Боже, хората си мислят за мен уау, че съм много успешен, че съм се реализирал, а всъщност не знаят.

Как се оправяш в тези моменти и кой те измъква от спирките?
- Моята майка Таня Цветанова.

Тя как се появи в живота ти?
- Чрез дъщеря й, моята сестра Славена. Нейна приятелка работеше близо до дома и тя я посещаваше много често, така се запознахме и се харесахме. Споделила на майка си и така започнаха да ме вземат по празници, да се грижат за мен, това продължава и до днес. Чуваме се всеки ден, те ме възпитаха да постигам всичко с много труд.

Разкажи за подводните камъни, за ударите под кръста?
- Има разбира се, винаги ще има и такива хора, но най-хубавото е, че аз вече съм им свикнал. Толкова много спънки е имало за реализирането на проектите ми, за реализирането на успехите на моите деца, независимо дали са на сцена или извън сцена, но за това разказвам в книгата си.

Какви награди има формация „Петлите“?
- Тази година се върнахме с Гран При от фестивал в Германия с участието на 53 състава от цял свят. И ние спечелихме. Но наградата не ми носи удоволствие, мен ме радва това, че децата след време ще разказват за хубавите моменти.