Йордан Господинов е български футболист, вратар. В кариерата си е носил екипите на Нефтохимик, Литекс (Ловеч), Пансерайкос, Левски, Славия. Има няколко мача за националния отбор на България.
Футболистът направи коментар за завръщането си в отбора на Нефтохимик, пред клубния сайт на отбора. Опитният вратар е щастлив, че ще приключи кариерата си в тима, с който преди години навлезе в големия футбол и признава, че се връща в Бургас заради великата публика и славната история на Нефтохимик.
Как се стигна до твоето връщане в Нефтохимик?
- Всичко стана благодарение на настоятелността на финансовия благодетел Павел Бошнаков. Той се свърза с мен и ми предложи да завърша кариерата си в Нефтохимик. Молбата от моя страна беше само да ме изчака да реша дали ще играя още футбол. Бях му дал дума, че ако продължа кариерата си, това ще е в Нефтохимик. Вчера се видяхме, разбрахме се много бързо. Радвам се, че се връщам там, откъдето съм започнал. Великата публика и славната история на този отбор са нещо, на което няма как да откажеш.
Това ли беше единствената дилема пред теб – дали да спреш с футбола или да поиграеш още малко?
- Да, това беше единствената дилема пред мен.
Смяташ ли, че има още какво да дадеш на футбола?
- Надявам се, че да. Вярвам, че има какво още да дам на Нефтохимик. Надявам се да помогна на момчетата, затова се връщам. Това, което истински ме радва е, че на Нефтохимик му предстоят още много хубави моменти.
Какви са твоите спомени от славния Нефтохимик?
- Какви може да са… само хубави. За мен бяха невероятни близо седем години, в които всичко е било на топ ниво за стандартите на България.
Ако отборът изпълни целта си и се върне в елита, ще останеш ли за повече от година?
- Дай Боже да я добутаме дотам. Пожелавам си отборът вече да се е върнал в А група и това да е единствената дилема пред мен – дали ми се играе още футбол.
