Яна Славянска е бургаски журналист. Всъщност истинското ѝ име е Диана Фъртунова, но читателите ѝ в сайта Десант, я познават като Яна. Освен с острото си перо, тя е известна с невероятните си кулинарни експерименти, а също и с умението си да вдъхва живот на стари вещи. Тя може с еднаква лекота да ви разкаже за спасени безценни стенописи, да ви върне назад във времето с позабравени истории и да ви впечатли с патешки езичета по римски. Интервю на Gramofona.com.

Публикуваш доста интересни рецепти. Звучат екзотично и вкусно, откъде черпиш вдъхновение за тях?

Понеже цял ден се занимавам с новини и политика, ако пусна телевизора вкъщи, то е да гледам кулинарните канали. От там ми хрумват най-различни идеи. Ровя се и из интернет. Но няма рецепта, която да приготвя едно към едно – винаги добавям нещо от себе си и я префасонирам „по свой образ и подобие“. Толкова е забавно!

Кое е най-странното нещо, което си приготвяла?

За миналата Нова година реших да сервирам нещо по-екзотично и намерих в един магазин опашка от крокодил. Приготвих я със сос от кокосово мляко, джинджифил и лимон. Получи се незабравимо блюдо.

Последно приготвях патешки езичета с римски сос – със сушени фурми, мед, сусам, девесил и мента. Оригиналната рецепта беше с езици от фламинго, но такива по нашите ширини не се намират, та ги замених с патешки, които продават в една ферма край Хасково.

Майка ми правеше сладко от бяла акация и не пропускам да напълня бурканчета и с него. Може би много нестандартно е и сладкото от люляк, което забърках тази пролет.

За да стане по-лилаво обаче, му сложиш доста лимонтозу и се получи по-кисело, отколкото трябваше. Но пък сладкото от моркови го скопосах. Иначе гостите ми обожават моя сироп от лавандула. Уникални са и каперсите от пъпки на глухарчета.

 

А има ли храна, която никога не би опитала?

Не мога да си представя, че има нещо, което става за ядене и не бих опитала.

Яла съм пържени бамбукови червеи – заклех дъщеря ми, като беше в командировка в Тайланд, да ми донесе пържени щурци или хлебарки, но тя това успяла да намери.

Природолюбителите сигурно ще ме разпънат на кръст, но съм опитвала и врабчета.

Вкусвала съм кенгурско, щраусово, лос, сърна, елен. Обожавам охлюви.

За мен гадна храна няма – стига да се приготви вкусно.

 

 

От рецептите ти се разбира, че голяма част от продуктите отглеждаш сама. Колко е голяма градината ти и кога ти остава време да я поддържаш?

Градината ми е малка, но намирам място в нея за много неща.

Освен традиционните домати, краставици и пипер, отглеждам ягодово дърво, фей хоа, мяо-мяо, кейл, манголд, маслина...

То време за поддържане едвам намирам, но пък някои от плевелите, които избуяват, също ползвам за храна – например тученицата, която обилно се въди през лятото, използвам за салати.

Даже туршия съм правила от нея и е божествена!

 

 

 

Какво смяташ да приготвиш за новогодишната нощ и има ли ястие, което се е превърнало в запазена марка за твоето семейство?

По принцип приготвям поне едно ястие, което друг път не съм правила. Залагам повече на ордьоврите и разнообразието от различни блюда. Спазвам българската традиция на новогодишната трапеза да се сервира хвъркато – пиле или пуйка, за да „излети“ старата година и да „долети“ Новата. Вече забравен е и обичаят в Нула часа да се отвори вратата – за да излезе Старата и да влезе Новата. И разбира се, баницата с късмети е задължителна.

Определено имаш сръчни ръце. Отдава ти се да готвиш, но и реставрираш доста неща, на които даваш нов живот. Кое от двете ти носи повече удовлетворение – да готвиш или да реставрираш?

Готвенето е нещо, без което не може да минеш в ежедневието. Тук става въпрос за задължение – дали ще приготвиш обикновена супа или гурме все тая, нещо трябва да се сложи на масата.

Виж, с ръкоделието нещата стоят по-иначе. За да твориш каквото и да било, трябва вдъхновение, специално състояние на духа.

Обичам да правя от нищо нещо, да вдъхвам нов живот на стари неща – било то мебели, чанти, непотребни шишета, намерени на плажа обли камъчета, стара керемида или някаква дървена плоскост, останала от ремонта.

И като преобразиш една такава ненужна и неугледна вещ като Пепеляшка в нова премяна, няма как да не изпиташ възторжено удовлетворение.

Абе, както го е казал любимият ми поет Павел Матев: „Мен ме измъчва красотата“! И това пожелавам на вашите читатели за Новата година – нека винаги да ги мъчи красотата. Нали пък Достоевски твърди: тя ще спаси света!