Яна Вълчева е бургаска поетеса и автор на песента „Писмо в бутилка“, която участва в тазгодишното издание на конкурса „Бургас и морето“. За музиката и поезията, „Бургас и морето“ и къде намира вдъхновението тя разказва в интервю за Gramofona.com.

Как дойде идеята за написването на „Писмо в бутилка“?

„Писмо в бутилка“ се роди първо като стихотворение. Силвия Колева, която изпълнява песента, видя стихотворението и сама си го избра, както обикновено става между нас в работата ни. Тя обаче виждаше песента като малко по-весела, а аз обикновено имам малко носталгия в стиховете си. Тъй като на нея й предстояха едни много красиви моменти – тя беше на върха на влюбването в мъжа, когото си избра, аз се съобразих и моето носталгично „Писмо в бутилка“ прерастна в нейното влюбено писмо в бутилка.

Това първата песен, изпълнявана по Ваш текст ли е?

Не, със Силвия Колева имаме пет песни. Започнахме да пишем в областта на салса, бачата и нещата се реализираха много симпатично. Някои от песните са пускани по големи фестивали, танцуваме на тях и е наистина много зареждащо това. Освен това имам песни в изпълнение на Галя Ичеренска и на Жан Шейтанов.

Силвия Колева ли се свърза с Вас първа?

Ние работим заедно от няколко години и сме в много близки отношения – работни и приятелски. Тя е може би една от първите, които четат моите стихове. Много често ми звъни и първата й реакция  е да ми каже „Този стих става песен.“ Аз много обичам Силвия заедно с Нивелин Мирков да прави музиката по мое готово стихотворение, защото за мен така е най-мързеливо (бел. ред. – смее се)  Разбира се, понякога се налага и аз да пиша по тяхна музика. „Писмо в бутилка“ е мой текст, но настроението е нейно.

Значи първо се е появил текстът, а после музиката?

Да. По принцип Силвия си избира винаги текст, идея и след това прави музиката, което е страхотно. За един поет това е най-красивия вариант да възникне песен. В този случай аз промених втората част на текста, за да бъде верен на нейната същност и да почувства тя всяка дума като своя.

Колко време Ви отне да напишете текста?

О, текстовете се раждат за минути. Никога не правя текст два дни, три дни или пет дни – просто сядам и се изливам. Иначе просто няма смисъл да го пиша. Разбира се, после може да редактирам нещо, но текстът се излива за минутки.

Имате ли любим откъс?

Да, началото. Тъй като то е написано като стихотворение, затова то ми е любимо. Тази част от песента, която е по-влюбената, също ми харесва, иначе нямаше да я предложа.

Песента има шанс да спечели наградата на „Черноморски фар“ за най-добър текст на конкурса. Какво би значила за Вас тази награда?

Дай Боже, но е рано да се каже още такова нещо. За мен би значило, че в Бургас има достатъчно хора, които харесват моите стихове. Не подценявам момента, че като съм родена тук, получавам и подкрепа в Бургас. Това не е задължително да означава, че текстът на Ники Комедвенска, която аз обожавам като поет, е по-слаб. С малко късмет би могло да се случи, дай Боже. Ако спечеля, то това би било защото Бургас обича своите поети.

Бихте ли изпяли собствената си песен?

Ако пеех достатъчно добре, с удоволствие. Силвия ме е вадила на сцената, но това е само за забавление.

А сама бихте ли излязли?

Само за да рецитирам. (бел.ред – смее се)

Бихте ли променили нещо в песента отново?

Сега? Не. Смятам, че всяка песен има свой живот и на мен ми хареса такава, каквато я направихме. И в стиховете е така – не бива да се променя нещо след години, защото така се променя цялата структура на емоцията. Нека си върви такава по пътя си и дано той да е хубав.

А крайният продукт харесва ли Ви?

Да. С Неви Мирков работя и по други проекти, като например в „Гласа на Бургас“. Там записваме известни бургаски личности, които четат популярни и любими бургаски поети. Неви винаги ми пише музиката и за мен той е човека, който най-лесно напипва моите емоции по отношение на музиката. Имам му абсолютно доверие, когато става въпрос за думи, защото той е завършил в НАТФИЗ и понякога дори се задълбочава повече от мен в моите собствени думи.

Нещо, което бихте променили извън текста?

Всеки има такива неща. Аз бих отделила малко повече време на майка ми докато беше още тук сред нас и може би бих родила децата си една идея по-рано.

Направете визитка на Яна Вълчева.

Яна Вълчева е едно момиче, което порасна по сцените на Бургас. Ето, ние с теб в момента пием кафе в НХК, а аз отраснах тук, отсреща е моят роден дом. Пораснах тук в група „Мики Маус“ с Димо Георгиев, записвахме с Ваня Костова, имахме концерти с Пламен Ставрев, Стефан Диомов ни водеше концертите. За мен тези хора бяха емблема и вдъхновение, хората, от които аз се учех на култура и любов към Бургас. Затова този фестивал е нещо много специално в сърцето ми. Аз си спомням Боян Михайлов, който сега също ще участва, когато беше момче, а майка му, бог да я прости, Ваня Костова го гледаше с любов, а той стоеше в публиката и изчакваше нейните изпълнения. Спомням си Димитър Атанасов от дует „Машини“, както им казвам аз, когато беше петгодишен и пееше в тази наша група. За мен тези хора, които сега са музикантите в Бургас, са хората, с които отраснах. Тази енергия трябва да се запази. Затова толкова много се радвам, че „Фортисимо“ ги има. Милена Добрева е невероятна и те са двигателят, който поема Бургас.

Какво ви вдъхновява?

Любовта, живота – живият живот, както казва една моя приятелка режисьор, емоциите… Понякога разказ с приятелка на чаша вино с 2-3 сълзи (бел.ред – смее се) Съвсем нормалните неща, които карат всяко момиче да чувства, да изпитва, да се сближава… Това ме вдъхновява.

Кога започнахте да пишете?

Трети клас може би беше. Разбира се, че сме писали в училище по заявка на учителката стихчета за мама, есента, пролетта и т.н, но някъде там още първата ми учителка откри, че имам някакъв поетичен талант. Спомням си, че още една моя съученичка го имаше. Тя се казваше Петя, а ние учехме в училището на Петя Дубарова – „Иван Вазов“, и за мен беше много специално да си представям, че моята съученичка може да е преродената Петя Дубарова и че сме приятелки (бел.ред – смее се) Беше много чаровно и сладко. В последствие в по-горните класове учителката ми по литература искаше да ме заведе в школа за писане при невероятната бургаска поетеса Венда Райкова, само че аз тогава пишех за любов и смятах, че никой не трябва да се рови в стиховете ми. Честно казано сега мъничко съжалявам. Сега имам късмета да общувам с Венда, да я познавам и да я обичам. Може би щеше да е хубаво на онези 14-15 години да отида при нея и да попивам още тогава.

Поканете хората на „Бургас и морето“.

Заповядайте. Аз вече казах, че „Бургас и морето“ е нещо много специално за бургазлии. Фестивалът е емблема и трябва да го има, защото хората като мен помнят духа на тези, които слушахме може би 30-40 години по площадите на Бургас. Време е да се събудят младите и да заредят тези площади отново. Много съм щастлива, че тази година билетите свършиха изключително бързо.