Велина Василева е акушерка по призвание. Повече от 20 години работи в Родилно отделение на УМБАЛ Бургас. Носител на приза „Акушерка на годината“,член на Алианса на  българските акушерки, активен участник в училища за бременни и образователни форуми на бъдещите майки. Приела професията си за мисия – да вдъхва подкрепа и спокойствие на родилката, да съпреживее заедно с нея този неповторим и специален момент – моментът на раждането. В нейните ръце са поели първия си дъх стотици бебета.

Г-жо Василева, как решихте да станете акушерка и кое е събитието, предначертало професионалния ви път?

Потомствена акушерка съм и често слушах разкази за раждането и това сякаш ме плени. Често чувах няма по-хубава професия  от тази да посрещаш живота...в ръцете си. И това мисля, че беляза пътя ми.

Какви са съвременните изисквания към професията и желана ли е тя от младите поколения?

Акушерската професия е трудна и отговорна. За нея освен много знания, опит и професионализъм се изисква голямо сърце. С разкриването на специалността в Медицинския факултет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ мисля,че акушерската професия е спасена и с радост приветствам и предавам опит на младите колежки, които са на стаж в Родилно отделение.

Всяка бъдеща майка си задава хиляди въпроси. Кое е най-важното, което искате да кажете на тези жени?

Да не забравят,че раждането е естествен процес. И нека имат повече вяра на телата си и да се фокусират върху нормалността на процеса.

Каква е ролята на акушерката в този процес?

Ролята на акушерката в процеса на раждане е специална и нейното място е до жената, за да я подкрепя, вдъхва вяра, сила и увереност. Това, от което имат нужда майките, са подкрепа, разбиране, търпение и професионализъм. Искам да ги уверя, че при всеки един от колегите, с които работим в Родилно отделение на УМБАЛ Бургас, те ще ги получат. Нашият екип е в крак с новостите и прилага всички съвременни тенденции в раждането. Статистиката ни сочи, че процентно естествените раждания вземат превес спрямо оперативните и това не е някаква тайна за града ни.

Често ме питат дали в болницата се практикува контактът „кожа до кожа“. Това е практика в цял свят и ползите от него са неоспорими.

Ще се радвам все повече български майки да имат възможност да прегърнат рожбите си веднага след раждането и да не биват отделяни за да преживеят незаменимата емоция, за което ще продължа да ги насърчавам.

Как се получава това на практика?

Непосредствено след раждането бебето се подсушава леко и се поставя голо върху гърдите на майка си и трябва да остане там поне 5 -10 минути. Всички процедури – мерене, теглене, къпане... могат да се отложат за по-късно.

Допирът до майчината кожа бързо стабилизира жизнените показатели на новороденото и намалява стреса.

Регулира телесната температура, сърдечната и дихателната честота влизат в ритъм, а нивото на постродилен стрес намалява. По-добър старт за бебето. Впоследствие бебетата сучат по-добре и старта с кърменето е доста по-успешен.

Данни от проучванията сочат, че тези бебета плачат 10 пъти по-малко и имат по-добро психо-емоционално развитие.

Означава ли това, че контактът прави бебетата и майките по-спокойни след раждането?

Безспорно. Върху гърдите на майката бебето се чувства най-спокойно... Усеща ритъма на сърцето й... Ритъм, който доскоро е чувало вътреутробно, а всяко нейно докосване изпраща мощни импулси към мозъка, които му задействат всички органи и системи... Дори без да суче, бебето стимулира прилива на кърма, а ранното слагане на бебето на гърда укрепва връзката майка-бебе и има изключително важно значение за старта на кърменето. Освен емоционалния момент, който създава спомен за цял живот, за майката също има практически ползи – по-добра оценка на преживяването, по-малък риск от развитие на следродилна депресия.