Валентина Станкова, ДСП : Много мотивация и сърце трябват за социалната работа, а в тази ситуация – още повече

Служителите на Социалния патронаж овладяват бърнаут синдрома с помощта на психолог 

С управителя на Домашен социален патронаж в Бургас Валентина Станкова разговаряме за изминалата нелека 2020 година. Призванието да си социален работник и „бърнаут“ ефекта са други теми от нашия разговор.

Как в тази различна година ДСП-Бургас успява да реагира адекватно на нуждите на своите потребители?

Това е тежка година за всички хора, но и конкретно за работата на Домашен социален патронаж. Потребителите станаха много повече от обслужваните преди пандемията. Ситуацията изисква основната ни целева група, възрастните хора и лицата с увреждания, да има социална изолация. Многократно се увеличи нашата дейност във всички направления.

Ние работим в три основни направление – предоставяне на топла храна по домовете за 1000 възрастни и хора с увреждания; медико-социални услуги, предоставени от медицински сестри, санитари, социални работници и психолози; доставка на хранителни продукти и медикаменти за хора под карантина или в изолация по някаква причина. Изключително е динамично при нас. Благодарение на добрата си организация успяваме да покрием всички нужди на нашите потребители.

Промениха ли се вашите дейности тази година? На Никулден занесохте курбан на бургаските медици.

Станаха по-интензивни. Още от миналата година Патронажът не е само хранене, той включва и медико-социални услуги. Бяхме активни и за Никулден, въпреки липсата на чествания. Участвахме в приготвянето на храна за медиците, пациентите и нашите потребители. Приготвихме близо 3200 порции храна с риба, рибена чорба и хайвер. Успяхме да доставим всичко това до всички медицински заведения и социални услуги на територията на общината. Усилията, които положихме не бяха малки, но пък си заслужаваха и видяхме благодарността в техните очи, когато ги зарадвахме по този неочакван начин.

За Коледа раздаваме подаръци на всички наши потребители, близо 1500, по всички направления. Приготвихме за всеки един комплект за хранене. Идеята е да създадем малко радост и положителна емоция у тези хора, които са ограничени откъм контакти, за да не се чувстват изолирани на празниците.

Присъства ли и тази година празнично меню?

Да, разбира се. Такава е традицията. Предвидена е храна и за почивните дни, която се раздава на последните работни дни, преди празниците.

Колко души работят в социалната услуга?

Близо 150 души работят в Патронажа по всички направления. И ние боледуваме като всички останали, има хора под карантина, но с добра организация успяваме да покрием екипите, така че да не се усети трудност при липса на някои от екипа.

Срещате ли трудност при изпълнението на всички изисквания за безопасност?

Не. Може би в началото беше по-трудно, както при всички останали, екипите да спазват всички мерки. Но вече толкова много свикнахме с маските, ръкавиците, защитното облекло, че нямаме проблеми и всички ги спазват, защото е важно да предпазим хората, които обслужваме. Подканваме и потребителите да носят маски в домовете си. Имаме потребители, които разчитат само на нас, болни, на легло, и е важно да ги запазим здрави. Ако се разболеят трябва да карантинираме служителите при тях и то за период от 14 дни.

Изключително силна е мотивацията на вашите служители да работят точно такава социална дейност и то по време на Ковид-кризата.

Да, много мотивация и сърце трябват като цяло за социалната работа, а в тази ситуация – още повече. Като техен работодател се опитвам да ги мотивирам и поощрявам като им създавам празнично настроение. Освен празничната украса в сградата, имаме постоянно коледна музика. Подготвила съм и коледни подаръци

Работата ни е тежка, защото работим в тази ситуация доста активно. А и работим с хора, които са нещастни, самотни, трудно се обслужват и трябва да имаш много търпение с тях. Важно е да работят със сърце и смелост. Наясно сме, че сме хора на първа линия. Във всеки дом, в който влезем, ние не знаем дали има болен или карантиниран. Хората, за които извършваме куриерски услуги, не винаги съобщават, че са карантинирани и излагат понякога служителите на риск. Аз съм много благодарна, че имам страхотен екип и се опитвам да се погрижа за тях, за да се чувстват полезни и емоционално обгрижени за да продължат да работят, тъй като тази пандемия ще продължи най-вероятно дълго време.

Има те ли доброволци?

Да, още в самото начало през извънредното положение март и април много хора заявиха желанието си да станат доброволци при нас. Възползвахме се от това тяхно желания максимално. Тогава имахме много пакети с хранителни продукти, които раздавахме на нашите потребители и не успявахме с наличния персонал да обслужим всички. Тогава се включиха доброволци с коли и труд. Много ни помогнаха. В последствие си направихме необходимата организация и успяваме с наличния персонал. Към настоящия момент не използваме доброволци. Но има такива, които ни оставят подаръчета, картички за потребителите.

Как помагате на потребителите, които имат нужда от психическа помощ и подкрепа?

Ние имаме психолог, който обгрижва такива случаи, при които социалните работници и медицинските сестри не могат да помогнат. Има хора с тревожности, паник атаки и т.н. Психологът ни успява да овладее тези състояние било то на място, или по телефона. Има потребители с внезапни паник атаки и се изисква мигновена реакция, а психологът ни е на разположение дори след работно време.

Вярвам, че е важно да имаме такъв специалист в екипа, не само за потребителите, а и за самите служители. По този начин се овладява проблемът с професионалното прегряване или т.н. синдром „бърнаут“, който се активира точно в ситуации, в които се работи под голям стрес и с трудни целеви групи. Предвиждам дори в бъдеще да назнача и специалист психолог и за екипа на Патронажа. Години наред, преди да стана ръководител на социалната услуга, водя тренинги по екипите за превенция на този синдром. Познавам всичките му етапи, знам кога възниква и кога е във вихъра си. А сега е във вихъра си и наблюдавам служители си да не достигнат до това прегаряне, защото се излиза изключително трудно от това състояние. Със собствения си ресурс и този на нашия специалист успяваме да овладяваме ситуациите, когато започват да излизат извън контрол. Призовавам и мениджърите на здравните заведения да помислят в тази посока за назначаване на специалист за превенция на „бърнаут“ синдрома точно в този момент.