Жанета Фийлд е изпълнител на Великото Поръчение на Исус Христос: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение.” (Марк 16:15) , теолог, поет с китара, писател, художник, публицист, полиглот. Жалко че музикалните ѝ албуми не се продават в специалиализираните магазини, а книгите ѝ в книжарниците, но както казва Жанет: С всяка книга която пишем и издаваме ние се грижим за душите на хората. Ние не сме просто писатели, но душегрижци, а това е специална мисия, която ни е дадена. В първата част на интервюто Жанета разказва за вярата и живота в служба на бог. Още в далечната 1998 год. Жанета и нейната приятелка Ермила Петрова откриват първата наркокомуна в България.

Как двете жени се захващат с подобно предизвикателство ще разберете от следващите редове:

През 1998 година нямаше никакви терапевтични комуни, общности или църковни групи, поради факта, че никой не знаеше какво е наркотична зависимост и всеки се страхуваше, не само от думата „наркоман“, но и от вида на хората, които бяха зависими. Всъщност никой не знаеше как точно да помогне на такива хора. Но Бог винаги знае. В периода, в който Той издигна това пионерско дело, за първи път в България слизаше един чисто български модел, уникален, който не беше и нямаше как да бъде изкопиран от никъде. Комуни като РЕТО и БЕТЕЛ са външни и те влезнаха по-късно в страната. Моята амбиция за помощ беше напълно естествена реакция към средата и хората на моята и около моята възраст, които познавах. Подготовката, която получих преди това в библейското мисионерско училище „Младежи с мисия“ на  YWAM, беше напълно достатъчна, за да реагирам. Излизайки от тази огнена школа на Святия Дух, аз просто започнах да разказвам за Исус Христос и това, че Неговите чудеса както преди са реални и сега.

Разказвах и споделях вярата си на много мои приятели и познати засегнати от наркотични зависимости. Канех ги у дома, защото гостоприемството е белег на истинския християнин. Нищо специално и особено не съм направила, беше нормално споделяне на вярата, ресурсите и живота. Всичко беше дело на Святия Дух и Той работеше с всеки един. Но не бях и сама в това. Бог винаги изпраща най-малко двама и когато става въпрос за служение. Той не работи през един човек, а работи в екип. Първо с жената, чието име споменахте се молихме за духовната промяна на България и освобождение на наркозависими, а после и с всички, които Бог освобождаваше и ги активираше в служение. Моят фокус и подготовка бяха за съживлението, нейният за пастирска грижа и помощ.

Реално, никой не беше подготвен за работа с наркомани и не знаеше нищо. Всичко ставаше в движение и Святият Дух ни учеше. Единствената Книга, от която черпехме инструкции беше и още е Святата Библия. Станахме екип, защото всеки имаше същото водителство и за това Бог ни събра. След като се покорих на Божията воля да поканя тази жена да живее в моята къща, Той започна Неговото дело. Тя не произлизаше от средите на наркоманите, за това за нея тази мисия беше голямо предизвикателство.  Едни и същи неща могат да бъдат велико постижение за едни, а за други обикновен жест. За мен споделянето на вярата сред моето субкултурно поколение е нещо нормално. Но прицелната точка за мен съвсем не беше това, а нещо много повече, голямата картина на съживлението, която виждах и продължавам да виждам. За други да споделят вярата си сред една среда на маргинали, ъндърграунд бунтари или антисоциални е голямото нещо и изисква голям подвиг и усилие, но за мен не е.

Това е така, защото, ако Бог не ти каже да ходиш там, по-добре не ходи, защото Той няма да те пази, не гарантира твоята сигурност и няма да работи през теб. Ермила имаше водителството и видението за такива хора. Бог реши да комбинира моето видение за съживление и нейното за духовни центрове за наркозависими, така те се събраха в едно, а по-късно ни показа, че това всъщност са различни части от едно и също, а имено: реформация и жътва.

Просто всичко се сглоби и се обогати заедно с индивидуалните призиви на всеки един от това първородно служение за България, и машината заработи. Всички заживяхме в една среда на чудеса и знамения, която беше естествена за нас, но за другите вярващи, за които това не бе ежедневие, тази среда беше свръхестествена. Да, всеки вижда и преживява чудеса през различен интервал от време, но всеки ден и всеки час това да се случва е много рядко явление. Когато живееш в присъствието на Бога, свръхестественото става естествено. Но тук по-важното е, че не ние, а Бог по Своя воля и план издигна това апостолско служение.

Когато Той прави нещо, Той събира екип от хора, които вече имат същите убеждения, а не да се налага тепърва единят да убеждава другия. Така беше и при нас. Никой никого не убеждаваше. Бог избра нас хората, които бяхме взели еднакво решение за промяна, да видим България променена, съживена и навсякъде в Европа да има центрове за духовна помощ. Бог благослови България като даде Неговия духовен план и модел на работа отвътре със зависими хора. Най-вече Той отвори църквите за Неговата любов.

Никога не съм мислила в насока, че това което става е нещо единствено, първо, автентично и уникално или че е подвиг. Не съм категоризирала действието на Святия Дух, то си беше едно независимо движение на съживление, което нямаше структура, регистрация и план за работа. Така то се разрастваше и без усилие мълвата достигаше до различни евангелски църкви.

Досущ като в новозаветни времена, ядрото на това движение достигна бройката от 12 души. И няма да е прекалено, ако кажа, че всички бяхме като апостолите и определени от Бог за апостоли. Не може Бог да прави нещо апостолско и участниците в него да не са апостоли. Дали всички осъзнавахме това тогава, незнам.

Дали сега хората които устояха във вярата и в чистотата на въздържание от наркотици, осъзнават това - техния призив, и до колко това има значение за техния живот, също не знам. Но знам, че това което трябваше да бъде извършено, Бог го извърши. Той отвори небето над България през 1998 година и поведе в една посока на изливане и демонстрация на любов и чудеса, в които ние живеехме. Този духовен пробив предизвика и съответната духовна промяна в нашата нация. От тогава започнаха да се множат различни комуни, молитвени групи по църквите, центрове за помощ. Все някой трябваше да бутне бента, да бутне духовната стена, за да се излее Божията любов за най - пропадналите хора. Това, че бяхме ние на върха на острието е личният избор на Бога, за което Му отдавам цялата слава.

Нашата роля беше да Му се покорим. Всеки от хората, които бяхме може да разкаже тази история по негов начин и през неговата гледна точка, която е също толкова значима и автентична. Мисля, че ако сега хората, които бяхме употребени тогава за това революционно дело на Бог за България, не осъзнават значимостта си и приноса си или го отричат, един ден всичко ще стане явно и тогава ще им проблесне.

Днес в България има различни центрове и услуги за наркозависими, но наистина след годините на Прехода, трябваше да излезнат на сцената и на белия свят в периода 1998 - 2001 няколко души бивши дегенерати наркомани, за да видят хората, че не е толкова страшно и че има лек. Бог изяви Себе Си и демонстрира Неговата намеса и слава в живота на хората, за да се види, че дори и най-тежките и отритнати от обществото бунтари могат да се променят. Трябваше да има примери и хора, чрез които да се вдъхне надежда в една комунистическа, смачкана и изстрадала държава, че навлизащите наркотици помитащи всичко и унищожаващи цели семейства, могат да бъдат победени.

Тази трайна победа е само чрез Исус Христос, както твърдя в моята книга. Въпреки, че има безброй програми и начини, единственият напълно трансформиращ начин е чрез намесата на Всемогъщия Бог.  Който даде патента на работа в България на нас. Патент, който не е внесен или изкопиран от чужбина, но чист оригинал. И когато погледнете какви програми, комуни и услуги се предлагат в България за лечение, рехабилитация и възстановяване на зависими, ще разберете за какво ви говоря, защото всички те са външни модели, разработени от някой друг и внесени в България.

Те се финансират, подкрепят и подпомагат, а на нашия вътрешен оригинален модел, никой не обръща внимание. За съжаление в България е так и с много други неща. Чуждите авторитети са по-важни, чуждата продукция, чуждото производство и тн…. Но, ние продължаваме да вярваме в промяната. 

Интересно определяте моята книга „Наръчник за спасение“. Това е точно така, защото кой всъщност може да спасява, ако не Бог… Чие име е „Спасител“, ако не Името над всяко друго име Исус Христос… Но ще ви кажа, че не моята книга, а единственият Наръчник за спасение това е Библията и той не би могъл да се замени с нито една написана земна книга, колкото и добра да е тя. Дори и никой да не прочете моята документална книга, това няма да бъде голяма загуба. Но, ако не прочетете поне веднъж през живота си Свещеното Писание, това е наистина голям пропуск и най-голямата загуба. Библията е Небесно-Земна Книга, Книгата над книгите и тя е нашият истински наръчник за спасение. Колкото и добро, и поучително, с действителни герои и истории, реален документ с факти, моето скромно четиво не представлява нищо в сравнение с Живото Слово. Моята книга няма да има никаква стойност, ако към нея не бях цитирала онези пасажи, които оживотворяват тази история. 

Спомням си как професионално ме посъветваха от издателство „Знаци“, на което благодаря, че се постара да издаде две от моите книги, че ако искам да бъда марка на книжния пазар, трябва да използвам само едно единствено име. Едва се съгласиха да издадат втората ми книга „Формулата за спасение“, защото там излизам с друго име, различно от това в първата ми книга, която издадоха. Този съвет, разбира се е правилен и всеки автор би приел тази препоръка. За мен обаче той прозвуча противоречиво на моите ценности. Думи като "книжен пазар", "марка" и "печалба от тираж" ги асоцирам по-скоро с търговия, отколкото с истинското предназначение на онова, което пиша. А то е, не да издигам и да патентовам себе си, но да издигна и прославя Спасителя на човечеството. За това не ме притеснява фактът, че в различните си книги съм с различни имена. Не искам хората мен да откриват, но да открият Бог за тях. Не искам хората мен да следват, но да последват Него. Не искам хората да търсят и величаят мен, но да търсят Него - Пътят, Истината и Животът. Това е много трудна задача, да не привличаш внимание върху себе си и да плуваш обратно на течението. Дори в анонимните публикации, пак се търси човешкият елемент. От всичко може да се направи търговия, дори от вярата. Можем да прочетем в Новия Завет, когато Исус преобърна масите на среброменителите като каза: "Не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия." Йоан 2:16. Ето защо аз реших да не се съобразя с тези норми и препоръки, макар и добри. Ползата от всичко не искам да извличам аз, нито да получавам земна награда, но да мога да получа един ден небесната вечна награда. 

Всяка книга, всяка музика, картина, имат мисия. Мисията на моето творчество е духовна, да прославя Твореца и за това на моето творчество не му е мястото в светските книжарници и търговски вериги, защото няма нищо общо с този свят. Аз не се състезавам с никой, не претендирам за нищо, нямам за цел да издигам себе си. В този свят всичко е конкуренция, борба за надмощие, борба за влияние и популярност. Дали ще блестиш с книгите си в топ книжарниците и медиите и всички ще ти се възхищават и обсъждат, това няма никаква стойност за живота отдаден на Бог. Живот с различни ценности, различни възгледи и прrоритети. Живот, който се стреми да отразява Образа на Твореца, чийто блясък не се вижда от никой, а е скрит само за онези които Го търсят. Ако мисията на дадена книга е светска, то тогава авторът ще се стреми да изпъкне в света, там да се изявява, там да се реализира и оттам ще търси обратна връзка. Моите читатели са основно хора със стандарт на живот, житейска идеология и ценности основани на християнската вяра, не онази която е комерсиална и облечена в деноминационни одежди, но първичната, чистата от сърцевината на Евангелието, просто есенцията. Попрището ми на изява не бих искала да е от този свят. За мен не е от значение, че съм неразпознаваема тук на земята. Бих искала да съм разпознаваема от Бог, Неговите ангели и Небето.

 Животът ми, както загатвате в началото на въпроса, наистина е посветен на Бога. Това посвещение е от 1998година, но то се е подновявало и надграждало успоредно с моето духовно израстване. Разбирането и познанието на човек за това кой е Бог, каква е Неговата Личност и Природа, не са въпрос на еднократен прочит на Библията, нито на това, че е кръстен, нито на богословско образование, но това е въпрос на практикуване на християрската вяра в молитва и всичко което Исус Христос е постановил, завещал и предал на Своите ученици. 

Не е важно какво е било преди, как е започнало. Много хора започват добре и завършват зле. Не е и толкова важно какво ще е бъдещето, макар че получаваме стимул когато мечтаем, но живеейки с представи за това, което не е дошло, ние живеем в илюзия, която може да унищожи нашите мечти. Само когато живеем в настоящето, радваме се на моментите и на дребните неща, ние сме емоционално здрави и това ни придвижва напред към постигане на мечтите. Това го казвам, за да се разбере, че вярата не е някаква представа или илюзия за Бог, облечена в правила, норми и ритуали. Бог не е легенда или мит, но е жив и е тук, толкова близо до нас. Взаимоотношението с Него е вяра, връзката на нашия дух с Божия Дух. Вяра е да обичаш Бог. Той знае, че никой не може да изпълни закона и правилата, за това е дал благодат и чрез тази вяра в Исус Христос всеки да може да го следва. Нищо сложно няма в това. Сложна е религията, но не и вярата. Сега в това настояще и точно в този момент Той присъства навсякъде. Той благославя всеки един, който чете това и чака всеки, който не Го познава да стане негов приятел. 

Психология, дълготърпение, упование в божията помощ, какво още ти помагаше да достигаш до болния разум и ранената душевност на наркоманите? 

Психологията помага, но донякъде. Тя не може да достигне до духа на човека, защото това място е запазено само за Бог. Единствено Той достига до там и вади мръсотията, променя и обновява напълно човешката личност. Само Творецът има пълните права и правомощия над творението. Никаква психология не може да направи това, нито най-добрите психотерапевти. Властта за промяна на падналото в грях човешко същество е в ръцете на Бог. Ако човек потърси Бог и Неговата помощ, Бог ще отговори. Психологията е една млада наука, добра, но несъвършена и недостатъчна. Съвършен и достатъчен е само Отец, Син и Светият Дух. Когато разчитаме на нещо несъвършено, получаваме и несъвършени резултати. А те са временни. Резултатът за вечността е въпрос на последователност, вяра, упование и познание на Вечносъществуващия. В момента, в който дойде това просветление, всичко друго остава на заден план и човек не би искал нищо друго повече, освен най-доброто. За това в процеса на рехабилитация и възстановяване на човешката личност от болесттите на зависимост, никога не сме разчитали на методи, психологически терапии, програми и техники, а само на водителството на Божия Свят Дух. Той ръковори свръхестествено, по откровение и в молитва. Неговият начин е един единствен, да свърже човешкия дух със Себе Си.

Да направи връзка с човека, която да е трайна, постоянна и за вечността. Той, като Изкупител на греховете на човечеството, ги оправдава, опрощава и заличава завинаги. Само с тази нова идентичност, като новородено ново създание, човек е способен да продължи напред без да свързва повече себе си с грешника, който е бил. Без да гледа повече на себе си като пропаднал, престъпник, наркоман, крадец и тн. Святата кръв на Исус Христос е умила всичко на Кръста и действително човек се преобразява, започвайки нов живот, който със собствени сили не е могъл да започне.

Дали емоционална болка, или травма от миналото дали непростителност, или огорчение са причините за състоянието му довело го до зависимостта, всичко това се променя и изцерява в раните на Христос. Да, дълготърпението е важна част в процеса на рехабилитация, за да може да се извади корена на проблема, но по-важното е след това изваждане какво ще запълни празното място. Психолози и спец терапевти не могат да го запълнят, защото никой от тях, колкото и да е добър не е умрял за греховете на погиващите. Нито един от тях не е платил цената, която Исус Христос плати за спасението на хората. За това тази празнота е мястото предназначено за Бог. Тази празнота може да се изпълни с Бог, ако човек позволи това. Насила не става. Свободната воля на човека в съгласие с Божията воля, работи за доброто на човека. Свободна воля, която не е в съгласие с Божията, работи против човека. За това има една приказка, че това което сам си направиш, никой друг не може да ти го стори. Човек прави избора и според този избор се включват или силите на мрака, или Божията сила и любов. 

 Пишеш, че първата стъпка от лечението е признанието им, че са зависими. Защо?

Защото признанието е другото име на изповедта. Чрез признанието човек отваря себе си за светлината и истината. Светлината влиза и прогонва мрака, през вратата на признанието. Ако човек не признае, държи тази врата затворена и продължава да бъде затворник на мрака, той няма да може да се освободи. Но Исус Христос чука на вратата и чака човек да му отвори. Признанието, че си грешник, че си такъв в какъвто си се превърнал, мизерен, окаян и нещастен, е отварянето на вратата на твоето сърце. Тогава Исус влиза и понеже Той е Светлината, тъмнината си тръгва и напуска територията, която е окупирала преди. Но това не е всичко. Бог започва да трансформира човека и да го активира за неговия призив. Не всеки влиза в призива си и причините за това се коренят в това, доколко човек кооперира с Бог и Му позволява да го променя. Имах едно видение наскоро относно това. Видях една дъгообразна порта. Беше отворена, светеше и беше декорирана с много красиви цветя. От другата страна на портата стоеше приветливо Исус Христос в бели дрехи и целият светеше. Различни хора се отправяха към портата. Някои хора водеха със себе си животни. Онези, които бяха с животни не бяха допуснати да влезнат през тази порта. Жинотните бяха различни. Видях пауни, фазани, зайци, лисици, вълци, кучета, котки, мечки, бобри и др.

Помолих Бог да ми разтълкува това видение и Го попитах, защо хората с животните не се допускат да влязат през тази порта.

Тълкуванието:

Портата е призивът, който Аз имам за всеки. Когато всеки премине през тази порта, той влиза в призванието си, което Аз Съм определил и имам за него. Призванието е лично и индивидуално. Никой не може да вземе със себе си друг човек когато влиза и встъпва в призива си. Никой не може да влезе през ПОРТАТА НА ПРИЗИВА, ако не е смирил себе си, не е преминал през освещението и не се е посветил на Мен. Всеки, който е разпънал себе си и е оставил живота си, влиза.

Животните, които съпътстват хората са техните страхове, грехове, плътска природа, с която не са скъсали. Онези с пауните държат нарцисизма и светската слава в себе си, а тези с вълците оцеленческият манталитет и самотата, а онези със зайците държат страха. Лисиците са преобраз на хитрост и лукавство. Кучетата на самобитност. Гордостта са мечките. Котките са грижите и битовизмът.

Всички животни изразяват неща и сфери от живота на хората, с които не са се справили. Те имат капацитета, дарбите, качествата, знаят какви са призванията им и дори съм помазал много от тях, но продължават да държат неща в тях, които не са ми угодни и в които не благоволявам. Ако пуснат тези неща, Аз ще ги допусна да влязат през портата на призива. Много са стигнали до тази порта, но не влизат в призванието си. Много са онези, които стоят пред портата и се чудят какво се случва и какво не е наред, какво не им достига, за да прекрачат напред. Но те не търсят причината в себе си, а се оглеждат наоколо в другите. Някои от тях мислят, че им липсва и трябва да преминат през специално библейско училище или обучение, за да получат одобрение и признание. Други мислят, че са в пустинята, за това нищо не се случва. Има и такива които си мислят, че никой не разпознава техния призив и дар, защото всички са в религия и са заслепени да го видят. Който остави всичко и ме последва, Аз ще го приветствам и освободя в призванието, което имам за него. Но няма да пусна нито един да влезе в призива си, ако не е скъсъл с плътската си природа.

Колко са стъпките от осъзнаването до спасението?

Няма стъпки! Ние нямаме стъпкова система. Системата на стъпките не влиза в нашата работа на рехабилитация. Анонимните алкохолици и наркомани прилагат тази стъпкова система. Защо ние не я прилагаме? Защото е отново външен патент, навлезнал в България отвън и нечие друго убеждение и защото практиката показва, че ако направиш две стъпки напред, може след това да направиш и стъпки назад. Назад - напред, напред - назад и доникъде не се стига. Вечно си анонимен, вечно си проблематичен. Патентът който Бог е издигнал от България е уникален, вътрешен и автентичен. Защо да се ръководим от постиженията на някой друг, когато имаме наши собствени? Време е за оригиналите, а не за копията. Ние не правим стъпки, а правим пробиви, взимаме решения, после устояваме и затвърждаваме решенията си. Всеки се ражда в Христос и се спасява, възкръсва за нов живот и върви в Божия път в Божия план. Стъпките са човешко постижение, човешкият начин за промяна. Ние не променяме себе си с наши сили, но Бог променя нас с Неговата сила. Разликата е огромна. 

 „Любовта на Бог е тази, която продължава да преследва упорития, горделивия, бунтовния и непокорен човек до момента, в който той не се откаже по собствена воля от живота, който води и който го води към все повече грехове и смърт. Свободната воля, дадена на човека да избере Бог и да живее или да отхвърли Божия промисъл и да умре, е дадена на всеки. Колкото и добри дела да прави човек, те не могат да го изкупят или да си плати за злините,  които извършва, не могат да изкоренят греховете и да го спасят, единствено могат да го заблудят, че това е така и да успокоят съвестта му временно, което не води до вечен живот, а до вечна смърт. Всеки има шанс да реши по кой път да поеме. По пътя на заблудата и религиозната утопия, или по тесния и труден път на Христос. Нито чрез спазване на закона, нито чрез добри дела и придаване на благочестив вид може да се случи промяната. Тя идва отвътре, от сърцето и духа на човека, а не отвън! Любовта на Бога е безусловна и преследва до край!” Цитат от книгата "В угасващия пламък има живот" 

 Умирали ли са хора пред очите ти? 

Преди да повярвам в Бог съм била свидетел на хора, на които им спира дишането и сърдечния пулс изчезва. Това се нарича колабиране и е често явление при наркоманите. Ако знаех, че Исус спасява, щях да се моля за тези хора, но тогава не знаех. Често се чуваше, че еди кой си умрял от свръхдоза. Днес го виждаш, утре го няма. Млади и красиви момичета и момчета… Но, като вярваща в Отец, Син и Светия Дух вече знам какво да правя и когато съм срещала хора на смъртно легло, Божията възкресенска сила е слизала, за да им удължава живота. Веднъж едно момче ми се обади по телефона, като каза че чувства, че умира, след като е взел свръхдоза. Започнах да се моля. Извиках и другите да се молим заедно. Дишането му спря и за около 10-15 минути не се чуваше и стон от него. Виках силно на слушалката да ми отговори, но нищо. Той просто беше умрял. Заповядахме живота да се върне обратно в него и това стана. Възкресенската сила на Бога съживи и върна обратно това момче. Днес той е един здрав и свободен вярващ мъж, който живее в Испания с брат си и майка си. 

Един друг случай, който никога няма да забравя е с една възрастна жена в едно Дупнишко село. Всички я чакаха да умре. Тя не беше на себе си и не можеше да влезне в контакт с никой. Лежеше и бълнуваше, издаваше стонове. Останах насаме с нея. Опитах да започна разговор, но без успех. Започнах да се моля и стаята се изпълни с Божието присъствие. Изведнъж жената се обърна към мен и ме попита „Коя си ти?“ Представих ѝ се и я поканих да приеме Исус Христос за личен Господ и Спасител. Тя се помоли с покайната молитва и предаде живота си на Бог. Вече си бях заминала за София, когато ми се обадиха по телефона и ми съобщиха, че баба Марийка на 96 години на сутринта станала и започнала да шъта из къщата, наготвила и питала за мен. Бог ѝ удължи живота и вместо да умре, както всички очакваха, тя стана още по-жизнена от преди. Също така помня и Лили, която беше в кома и с нефункциониращи бъбреци в Пирогов. Майка ѝ ме заведе при нея да се помоля за живота ѝ. Докторите казаха, че е безнадежден случай, в кома, а когато и бъбреците не функционират, със сигурност скоро ще умре. На следващото свиждане за учудване на всички, разбрах, че Лили беше дошла в съзнание. Тогава бях взела още една жена с мен. Влезнахме заедно при нея и я помазахме. Позволиха ми да ѝ изпея песен с китарата. Тя се оживи и макар и трудно успя да каже няколко думи за себе си. След няколко дни, майка ѝ ми се обади радостно разплакана, че не може да повярва, но бъбреците на Лили са заработили наново и са напълно здрави. На изписването на Лили видях едно различно, щастливо момиче, пълно с живот в себе си. Бог извърши чудото, като ѝ даде чисто нови бъбреци, изцери я и я вдигна на крака. За това само Той и никой друг, заслужава цалата слава, почит и поклон. Исус е реален и прави чудеса. Твоето чудо е много близко, просто само ако призовеш Божието Име! 

Ти вярваш, че с божията намеса всеки може да се излекува. С проповеди спасяваш своите герои, чиито изповеди ще открием в книгата. Тя е доказателство, че да бъдеш чист е възможно. Затова ли написа „В угасващия пламък има живот“? 

Проповедта е част от помощта, но не и единственото средство. Основното е да помогнем на човек сам да се свърже с Бог и да разбере, че той е отговорен за собствения си живот. Помощта, която преди предлагахме беше пълна рехабилитация и възстановяване на човешката личност в комунални условия, живот в комуна. Но тази практика бе прекратена окончателно през 2002 както пиша в книгата. Оттогава до сега помощта се състои в консултации по нарко, алкохолни и други зависимости. Установяване на степените на зависимост. Идентифициране на детерминации, психосоматични изменения и когнитивни разстройства на личността, в следствие от зависимостта. Консултации за хора със зависимости и техните близки. Помощ на родители. Асоциално поведение при младежите, прогноза, терапия и семейно консултиране. Превантивно-информационни разговори по проблемите на подрастващите, тинейджърите и всякакви възрастови групи, съвети и взаимопомощ. Като за консултации е необходимо предварително записване на magdalina7@abv.bg

Искам във връзка с отговора на вашия въпрос да предоставя тази покайна молитва за всеки, който иска да приеме Исус Христос за личен Господ и Спасител. Важното е тази молитва за спасение да не се чете на ум, а на глас и с вяра: 

Господи Исусе, 

Ти дойде на тази земя в плът, като се роди свръхестествено. Бе разпнат на Кръста на Голгота и проля святата Си кръв. После възкръсна на третия ден от смъртта. С Твоята кръв Ти ме уми от всеки един грях, за който аз се покайвам пред Теб. Прости ми и ме промени, за да Те познавам, обичам и да те направя познат на другите. Благодаря Ти, че Ти ми прощаваш, че ме обичаш с безусловна любов и ме приемаш. От днес аз съм ново създание в теб, новороден и спасен. От днес Ти Си Мой Господ, защото аз лично те избирам. Избирам да следвам Теб, да вървя по Твоя тесен път, да чета Святата Библия и да общувам с Теб в молитва. Моля те, обнови ме. Моля те, промени ме и живей в мен. В Името на Бог Отец, Бог Син Исус Христос и Святия Дух, амин. 

 Жанета Фийл продължава да проповядва, композира и пише. С двуезичната детска книга  „Божието послание за Рождество Христово“ тя отново  помага, този път  на родителите с деца от 2 до 8 години, като им обяснява кой е и какво е сътворил Господ.  

Ако познавате, чували сте за наркозависим, ако сте вярващи, ако искате да разкажете на  децата кой и как е направил земята, природата, животните и хората, ако обичате фентъзи романите, хваление, поклонение и госпъл музика, можете да поканите Жанета на живо като лектор, или да я включите в програмата на вашите събития. Албумите и книгите на Жанета Фийлд ще откриете в Християнска книжарница CLC София, в Параклис "На всички български мъченици, жертви на комунистическия режим”, в градинката пред НДК, в Delta Blues Bar София. 

В град Русе от Християнски Център ”Огънят на Святия Дух“, където можете да получите духовна помощ и подкрепа, ако семейството ви, или ваши близки страдат индиректно, или директно. Също така за всякакви други проблеми можете да разчитате на този топъл християнски дом:  https://www.facebook.com/groups/hgfzruse/?ref=share

 В град Варна от Нора Нерсезова - Иванова, богослов и психолог-консултант по зависимостите. 

 В град Пловдив от известния български художник Динко Ненов. 

В град Пазарджик от семейство Спас и Славка Червенакови - християнски съветници и консултанти. 

Град Кюстендил: Инж. Лилия Богданова 

Град Сливен: Елена Велкова - богослов и консултант по зависимостите. 

Във Великобритания от Българска Евангелска Църква Лондон https://www.facebook.com/BulgarianChurchUK също разчитайте на подкрепа. 

В Германия, българите могат да потърсят помощ и моята книга в “Християнски Център Оазис” град Бремен https://www.facebook.com/profile.php?id=100054298729118

В Италия от Мими Джунова - християнски съветник и ходатай.

В Америка, щата Илинойс от Златка Петрова - християнски съветник и ходатай. 

Ако има още желаещи, които искат да се включат в международната мрежа за съживление, работа със зависими и разпространение на книгите на Жанета, могат да заявят това като пишат на авторката.