Зорница Русинова е  зам. министър на труда и социалната политика. Има международен опит по управление на програми и проекти на ЕС. Родена е в Бургас и завършва Английска гимназия в родния град. Омъжена с две деца.


Г-жо Русинова, кои са важните мерки на социалното министерство, по които работодателите в България се възползват най-много?

- Една от стартиращите сега мерки, които са доста важни за нашия пазар на труда са ученическите и студентски практики. Те се финансират от Европейския социален фонд и сме отделили около 90 млн. лв. за ученически и студентски практики. Програмата директно се администрира от Министерство на образованието чрез Районните инспекторати и чрез висшите учебни заведения. В момента колегите чисто организационно подготвят изпълнението на проекта. Има над 1800 работодатели, които вече са заявили работни места и активно през ноември и декември ще започне организирането на тези практики. Чрез тях даваме възможност на студенти и ученици не само в професионалните гимназии, а практика на всички ученици от средното образование чрез двуседмични стажове да придобият представа от реална работна среда, което в последствие, особено за учениците, ще им помогне за тяхното кариерно развитие, професионално ориентиране, така че да придобият представа за реалния сектор, за своето място за развитие вбъдеще. Както и това дава възможност за придобиване на първични умения за работа.

Преди 20 години вие придобихте ли ги тук, казахте че тук сте изкарала своя стаж?

- Да, аз съм завършила англеийска гимназия и попаднах във времето, в което беше задължително една година професионална квалификация- УПК се наричаше. Моята практика беше в мелницата (б.р.- Български мелници) и тук в Хлебозавода. Мисля, че съм придобила, все още помня имената на някои от машините. Така че това наистина е полезен опит, когато човек може да види и да направи сам нещо с ръцете си. Затова ние държим много и промотираме стажантските програми, които се финансират по оперативна програма. Защото те дават достатъчно възможност на младите хора да придобият стаж от една страна, да доразвият своите умения, да са убедени, че това е тяхната професия. И другото много важно обстоятелство е, че дават възможност на работодателите да тестват младите хора. До момента имаме около 4500 млади хора, които работят из цялата страна при различни работодатели. Цялата схема е за 35 млн. лв. В момента сме отворени и към администрацията, тъй като има доста млади хора, които са завършили Публична администрация и те в реалния сектор не могат да намерят

своето място да стажуват. Това е една изключително успешна програма, тъй като около 50% от тях остават да работят на същото работно място. Ето тук в Хлебозавода са започнали 6-тима стажанти, от 4-ма са останали на постоянна работа впоследствие. Затова считаме, че това е един от най-успешните инструменти да подпомогнем ние българските работодатели и младите хора.

Хлебозавода в Бургас също започва работа по нов проект. Според вас какво ще даде този проект на хората тук?

- Чрез тези мерки за социални иновации, допълнителна квалификация, мерките за подобряване условията на труд в предприятията- ние подпомагаме българските работодатели във време на криза, така че те да могат да задържат персонала си. Вчера, например, обявихме една от мерките „Подпомагане на работодатели чрез организиран транспорт до работното място”, ако няма достатъчно квалифицирана раотна ръка в региона, да могат да привлекат от други населени места. Чрез тези мерки ние с1итаме, че подпомагаме българския работодател първо да устои на кризата, второ да повиши производителността на своето предприятие чрез допълнителна квалификация на работниците и те да станат по-конкурентни. Тук например се дава възможност на хора, които са над 20 години в това предприятие първо да предадат своите знания, а за тях това е една оценка на достойния труд, който са полагали, както и социалните придобивки. Знаете, че по време на криза, малко работодатели могат да отворят столова за своите служители. Организиране на кът за отдих по самата схема, организиране на детски кътове, ако има повече хора с малки деца. Считаме, че това са успешни схеми, с които можем да подпомогнем българския работодател, така че лека полека да изплуваме и да повишим доходите на хората в страната.

Как се е променило предприятието за 20 години, времето в което вие сте била на стаж тук?

- Бих казала, че доста се е модернизирало. За мен е много индикативен факта, че наистина хора работят тук от 20 и 30 години. Това означава, че имаме грижовен работодател, който държи на персонала си.

Казахте, че хлебарството е много важна професия. Какви качества трябва да притежава един хлебар?

- Всяка една професия е важна за нашето общество, защото тя допринася за общото благо. Хлебарството за мен е една от най-ценните професии, защото всички ние консумираме хляб. За българина хлябът е едно от най-ценните неща, а това е една от най-българските професии, така че е важно и да я съхраним като професия.

 

 

В интервюто са използвани въпроси на журналсити и от други медии.