С Теодора Станчева, детски психолог разговаряме за това как правилата за социална дистанция в училища и детски градина влияят на детската психика. Попитахме я и как изолацията през пролетта се отрази на най-малките. Получават ли децата адекватна грижа и подкрепа в образователната система и има ли нужда от иновативни методи са друга част от нашия разговор. 

Здравейте, Теодора! На фона на затягащите се мерки в цяла Европа и увеличаващия се брой заразени от COVID-19 в страната, нека се върнем към ситуацията отпреди няколко месеца. Как изолацията повлиява на детската психика?

За най - малките деца, до три години, тази изолация не беше критична сама по себе си, тъй като в тази възраст децата имат необходимост най - вече от родителите си. Детето е като едно естествено прдължение на своята майка и всичко, което прави е жизнено необходимо да бъде съгласувано с нейното подкрепящо или неподрепящо поведение. Друг е въпросът как са се чувствали майките и бащите на повечето малки деца, в тази ситуация. От там можем да правим изводите и как са се чувствали самите деца във всеки един частен случай. За по - големите, след три годишна възраст, потребността от контакти е не просто важна. Опитът, който се трупа чрез взаимоотношения в сициална среда е една от най - важните задачи за развиващия се детски мозък в този период. Ограничаването на контактите на деца между три и седем години, спира развитието на човека, в един огромен аспект от личността. За тийнейджърите също е критично. Този период е отражение на по - горе споменатия и е изключително чувствителен от гледна точна на изграждането на самооценката. Тя няма как да бъде изградена без реални взаимоотношения, тъй като в тях участва цялата символика на нашето несъзнавано. Тази символика се съдържа в жестовете, мимиките, интонацията, позицията на тялото, феромоните, които тялото излъчва по време на комуникация с различни хора. Всичко това няма как да се случи по интернет.

Всички искаме да отхвърлим този вариант, но ако все пак, ако ситуацията се повтори как родителите могат да се справят най-адекватно?

Като започнат да изграждат комунални общности, в които децата и родителите да общуват, живеят, обменят информация. Нито един съвет в посока на изолацията не би бил адекватен и хуманен от гледна точка на личността.

Как може най-достъпно да се обясни на децата, че трябва да се дистанцират без това да предизвиква страх и безпокойство при общуването помежду им? 

Естесвеният стремеж на Човека е към Човека. Както и да обясним на децата, че за тях е “по - добре” да спазват дистанция, те отвътре “знаят”, че това не е по - добре. Спазването на добра хигиена е нещо, за което можем и си заслужава да настояваме. Преди и след коронавирус. Достатъчно се коментира по всички медии този проблем, той присъства като съпъстващ декор на човечеството, с маските и ограниченията. Децата са преинформирани и по - скоро имат нужда от други теми.

В тази връзка какви са преките ви наблюдение при прилагането на мерките в детските градини? Ефективно ли е то и какво още може да се направи?

Цяло лято децата бяха в близък контакт, наслаждаваха се на игри заедно, без сянката на ограниченията. Със сигурност стресът, чрез който се влиза в структурите на градини и училища е по - скоро фактор за повишаване на заболеваемостта от всякакъв характер, както и навлизането в сезона на гриповете, разбира се. Както споменах по - горе, хигиената е нещо, което си заслужава да се възпитава в децата. Всички допълнителни мерки /мерене на температура, носене на маски, чести коментари във връзка с болестта/, биха могли да трупат подсъзнателно емоционално напрежение. Друго, което се случва тук е, че грижата за децата трябва да е за възрастните. В случая се изисква от тях да се ангажират прекалено много, трупа се върху децата неестествена за възрастта им отговорност. Детето отделя допълнително количество енергия, за да обработва този стрес. Това го изморява, става по - податливо на разболяване.

Полага ли се достатъчно грижа за психическото здраве на децата в градините? Остарели  ли са методите и подходите?

В днешно време има изключително много информация за начините и подходите, които са успешни в работата с деца, общуването с деца и чувствителното разпознаване на потребностите зад техните емоции. В много от държавните ясли и детски градини, персоналът, който работи с децата е същият, какъвто е бил преди двайсет или трийсет години. Хората имат нужда от обучения. Много от тях са прекрасни, особено ако са съхранили любовта си към децата. С това не казвам, че частната грижа е по - добра в никакъв случай. Много е индивидуално на този етап и все още въпрос на късмет, детето да попадне в “добри ръце”. За да стане това нещо константа, трябва целенасочена стратегия в тази посока.

Какви са добрите практики в другите страни и какви практики прилагате във вашата работа?

Емпатията или методът на “Ненасилствена комуникация” изключително успешно се внедрява в много иновативни пространства за работа с деца по света. В моята практика, индивидуалният подход е основен. За да не бъда авторепорт на човешка съдба, аз също трябва да бъда Човек и да вникна в същността. От там вече, подходите и техники на работа са най - разнообразни.

Отваря ли се мирогледът на българина към необходимостта от грижата за психичното здраве? 

Българинът започна да прави разлика между психиатрична помощ и психологическа помощ и подкрепа, което само по себе си е голямо отваряне на този мироглед. Има огромно развитие на нашата практика в последните години, хората са все по - свързани с необходимостта да чуват и чувстват себе си. Много хора се обръщат към нас не само заради конкретни проблеми, а и с идеята за личностно развитие.

А във връзка с маските на открити пространства, какъв ефект ще има върху психиката на хората, и дали ще постигне целта си - освен спиране на разпространение на заразата, хората да приемат ситуацията насериозно?

Носенето на маски навън, от гледна точка на психологическия ефект, има характер на социален експеримент, в който участват три групи. Тези, които носят маски, тези които не носят маски и тези, които не заемат категорична позиция, а са някъде по средата, с маски под брадичката. Всяка група си мисли за другата, че прави нещо различно от нея /щом е различно, значи е лошо/. Подсъзнанието на човека е устроено така, че е склонно и има нужда да групира, но обикновено го прави на базата на няколко фактора. В случая групира на базата на един фактор - има/няма маска. И мозъкът автоматично групира и разделя. Може да се породят в хората неприятни чувства към други хора, които не са от “тяхната” група и това е вид разделение. Моят апел е: нека всеки има право на своя човешки избор, нека останем будни кои сме и кои са другите - с маски или без!