Таня Митева е на 37 години. Студент по „Право” в Бургаски свободен университет. Работи в сферата на телекомуникациите. Занимава се активно със защита правата на гражданите. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”.

Г-жо Митева, от години живеете в к-с „Меден рудник” и сте един от инициаторите на идеята за разработване и осъществяване на проект „Парк Вая”, който цели превръщането на боровата гора в красиво и атрактивно място за отдих и развлечение. Как би могло да се осъществи това?

 -Това е проект, който ще промени облика на една важна част от градската инфраструктура. Бургазлии, които са пътували в тази посока, са виждали каква величествена гледка се открива към този комплекс. Имаме природни дадености, които можем да използваме по най-добрия начин, в полза на бургазлии и да изградим едно малко бургаско бижу по швейцарски модел. В момента там е една буренясала площ.

Предлагам да се разработи и реализира проект „Парк Вая”, който ще включва зони за отдих, детски площадки, кътове за развлечения, атракциони, обособени зони за детски партита и всякакви други удобства за живущите в комплекса. В момента жителите на Зона Д в комплекса дори няма къде да разходят децата си и в тази връзка има събрана подписка, с молба да им се осигурят  нормални условия за живот и за отглеждане на децата им. Сега се налага да пътуват до други краища на града, а съгласете се, че това не е никак удобно за работещите родители и в повечето случаи те отказват да заведат децата си на детската площадка. Оттук идва и следващият проблем - социализацията на подрастващото поколение.

Този проект беше залегнал в Интегрирания план за градско развитие и възстановяване (ИПГРВ) 2014-2020 г., но отпадна, тъй като общинската администрация реши това да бъде индустриална зона, което за пореден път доказа, че корпоративният интерес стои над интереса на бургазлии. Редно е, както е във всички развити държави, индустриалните зони да се намират в периферията на градовете, а не в сърцето им. Ще търсим средства по европейските програми, за да се изпълни мащабния проект. Реализирането му ще даде друго лице на жилищния комплекс, който е с населението на средно голям български град.

Едни от основните проблеми на „Меден рудник” си остават асфалтирането на зоните около новостроящите се жилищни кооперации и ремонтните действия на малките улички. Какво е свършено от местната администрация до този момент и какво може да се направи още?

-„Меден рудник” е най-големият и най-бързо развиващ се през последните години жилищен комплекс в Бургас. Застрояването му е скорострелно. Цените на имотите са все още сравнително ниски, съпоставени с други части на града. Именно поради тази причина там живеят все повече млади хора и семейства, хора в активна възраст, които имат нужда от добра инфраструктура. Имат нужда от устойчива градска среда, пространството около домовете да им предоставя всички удобства. Има места със силно концентрирано застрояване. Строителят си свършва работата и си тръгва. Никой не влага средства да изгради инфраструктура - уличка, път. И какво се получава, една кооперация с n-брой жители, върви в калта, в най-добрия случай по чакълено-пясъчен път. Всички знаем какво е да вървиш в кал. Представете си сега една майка с детска количка как минава по този черен път и каква опасност всъщност крие това за нея и детето ѝ. Общината изгради главните пътни артерии, но не помисли как хората ще стигнат до тези главни пътища. Това не е проблем само с новите кооперации, където изобщо няма улици, а е проблем и на старата част на комплекса, където на места никога не са правени ремонти, на други са правени частични такива и то некачествени, тъй като след първия дъжд пътната настилка просто бива отнесена.

Паркингите също са един много наболял проблем за „Меден рудник”. Общината изгради няколко такива, ремонтира някои стари междублокови пространства, но това е крайно недостатъчно. Вместо да се правят козметични ремонти на едни и същи улици всяка година, тези средства могат да се вложат в ремонт на всички обособени за паркиране места. 

Общинската администрация влага средства приоритетно в централна градска част, но Бургас са и кварталите. Забравя се, че к-с „Меден рудник” е доста голяма част от този град.  

От години стои темата за ремонт на подлеза до спирката на ул. „Захари Стоянов”. Какво трябва да се направи, за да може мястото да е достъпно и безопасно за преминаване?

- Булевард „Захари Стоянов” е изключително натоварен. Оттам освен леки коли, преминават и тежкотоварни МПС-та и автобусите на градския транспорт. Трафикът е изключително интензивен. В близост има училище и детска градина, намира се в гъстонаселена част от комплекса. Само че текущото състояние на подлеза не позволява неговото използване. Мизерията кара много жители на комплекса да го избягват. Хората избират натовареното шосе и много пъти рискуват живота си заради невъзможността да ползват съоръжението. Както повечето такива съоръжения и това е пълно не само с битови отпадъци, но и със застояла вода и опасни железа. За осветление отдавна не може да се говори, но това не плаши единствените му обитатели – наркозависимите. Там е необходима цялостна реконструкция. Средствата могат да дойдат от външно финансиране, за да бъдат спестени собствени средства на Общината, които да бъдат насочени към други важни проекти.

Свикнали сме всяка години да получаваме сигнали от местността Шилото за пожари. Наглед мястото изглежда напълно забравено. Какви са нуждите за подобряване на инфраструктура там?

- Тази местност е като забравена от Бога. Желанието на жителите там е зоната да стане със смесен характер, с допустими обекти за търговия, складове, производства, които не замърсяват. Все повече хора живеят в местността постоянно, сами си осигуряват условията, искат и да узаконят постройките, които са направили. Осигурили са доставка на вода и ел.енергия, имат собствен трафопост, главен водопровод. Имат нотариални актове за земята, но когато и да отидат за документ, да предприемат мерки за строеж, винаги им се отказва, защото няма кадастрален план. Моята задача е да съдействам на тези хора, да се смени статутът на тази зона от вилна зона в многофункционална устройствена зона, за да могат спокойно хората да живеят там и да развиват стопанска дейност.

„Меден рудник” е най-големият бургаски квартали, като там живеят преобладаващо младите хора в града. Като че ли, освен в сферата на услугите, там работни места се намират трудно. Как може „Меден рудник” да стане притегателно място и за работодателите?

-„Меден рудник” има големи възможности. Той е нещо като отделен град. Ако градът се районира, могат да бъдат изградени високотехнологични бизнес паркове, зони за бизнес инкубатори, научно-изследователски комплекси и други. На практика териториалното развитие на града следва да тръгва от „Меден рудник” по посока Средец. Там, където няма изградена улична регулация, ще се изгради такава. За да не се образуват тапи на входа на града, ще се използва Пътен възел Българово, който предоставя пряка връзка на Българово и Камено с автомагистрала „Тракия”, а с това и далеч повече възможности за привличането на инвеститори. По този начин ще се облекчи и самият трафик в града, защото ще се изнася директно към детелината за „Меден рудник“, а оттам и към Созопол, Приморско, Царево и бъдещата индустриална зона.