Читателите на Gramofonа са запознати с интереса ми към Бургаския културен афиш и симпатиите към Театрална академия Талантино. С риск да прозвуча нахално, но с голямо удоволствие ще ви поканя на театър. Този път на премиерата на мистичната комедия ,,Хотел между тоя и оня свят” по текст на Ерик Еманюел Шмит. Ще го направя със Зарко Караганчев.  Ще  поговорим за пиесата, семейството и професията.

Той е женен от 14 години за Николина и има дъщеря Анастасия на 12 години (а съвсем скоро и на 13 – т.е. тийнейджър).

Роден е на 03. 06. 1976 в Бургас. Завършва Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас, след което Софийския Университет, специалност Приложна математика.

Няколко месеца след дипломирането започва работа в Бургас в БТК като специалист компютърни системи в Информационни технологии. 20 години по-късно, все още в БТК (или както е по-известна Виваком), сменил е няколко длъжности и сега е Експерт ИТ.

Има ли нещо общо между професията ти и театъра?

- Не бих казал, даже напротив - нямат нищо общо. Работата ми е доста отговорна и на моменти много натоварена. Администрирам една от критичните системи за компанията, която трябва да е постоянно налична и работеща. 

Нямам досег с много хора – с екипа, с който работя и определен кръг от колеги, които имат заявки или искания към нас, но комуникацията се осъществява основно по телефон или мейл – няма я живата връзка.

Докато в театъра публиката е пред теб и реагира на твоето изпълнение. Ако се представиш добре, предаваш емоции на зрителите - караш ги да се усмихват или натъжават, което те изпълва със задоволство, че си успял да ги докоснеш.

След добре свършена работа и след успешно представление се чувстваш зареден с ентусиазъм.  И макар да са различни преживявания, мисля че се допълват едно друго.

Как гледат колегите на изявите ти на сцената?

- И колеги, и приятели ми се чудят и се радват как съм се захванал с театър. Никога не съм показвал такива наклонности и им е трудно да ме възприемат като актьор в театрална трупа.

Част от колегите ми са идвали на представления и са оставали очаровани, възхитени са от изпълнението на една непрофесионална група и очакват с нетърпение новата постановка – и аз съм доволен, че успявам да увелича и без това постоянно растящия брой почитатели на Талантино.

Но съм и огорчен – моите преки колеги, с които съм в една стая пет дни от седмицата, така и не са намерили време (а може би и желание) да дойдат на някое наше представление. Казват, че ми се радват и всеки път ми пожелават успех, но… - какво да ги правиш – мъже, ИТ специалисти – все са заети.

Разкажи ни твоята история с Талантино!

- Историята ни с Талантино започна покрай дъщеря ни преди около седем години. Тогава тя беше на шест и още не беше тръгнала на училище. Миро (режисьорът Станимир Карагьозов) не искаше да взема толкова малки деца – все пак още не могат да четат.

Но на прослушване останал впечатлен от нея, от начина ѝ на представяне – ако и сега го попита човек ще разкаже историята – как едно дребосъче чете съвсем гладко и без да се замисля приказка в една собственоръчно направена книжка. Когато взел книжката след това, останал изумен, че вътре нямало нищо написано (освен детски рисунки).

И след няколко години, при почти постоянно присъствие на детските репетиции, стана въпрос за група „Бабите“ на Талантино. Миро се оплакваше, как му липсват мъже актьори. Със съпругата ми се решихме да се пробваме и двамата. Миро много се зарадва, тъкмо привършваше работа по спектакъла „Полковникът и Птиците“ и реши, че веднага ще ни направи бойно кръщение. Даде ни малки роли и само два месеца след като се записахме, вече бяхме на сцена на премиера пред пълна зала.

Какъв беше първия ти контакт с публиката?

- Първият ми контакт с публиката беше на премиерата на „Полковникът и Птиците“. Там имах малка роля и се включвах в последните пет минути като едва ли не случаен участник, а през останалото време бях част от публиката. Като зрител усещах много силно вълнението на хората.

Помня, че тръпката беше голяма – гледах с възхита, преживявах нещата на сцената и туптенето на сърцето ми се засилваше с наближаването на момента, в който щях да се появя и аз. Аплодисментите на публиката бяха насочени към моите колеги, но и аз усещах тази силна емоция.

Каква е ролята ти в новата постановка?

- Досега съм играл само в комедии и ми е било по-леко и спокойно. Комедийният образ в никакъв случай не е лесен, но след като си развеселил публиката на теб ти е по-спокойно, че по един или друг начин си успял да се справиш, виждайки всички усмихнати лица.

Новата постановка „Хотел между тоя и оня свят“ според мен е доста по-сериозна. Въпреки, че я определяме като драматична, режисьорът реши да вкара доста комични елементи, за да не натоварва толкова много публиката, както и нас актьорите.

Моят герой е Президентът Делбек – президент на три големи компании. Бизнесмен, чието Его е толкова силно, че той се чувства над другите хора, нещо много повече от тях – особено над Магът Раджапур, един обикновен панаирджийски палячо – друг образ от пиесата.

И въпреки мястото на което се намират - Хотел между тоя и оня свят, място където се решава съдбата на хората и място, на което имат време и възможност да размислят за живота си досега, какво са постигнали и какво могат да променят, моят герой си остава вкопчен в своите убеждения.

Та сега се чувствам по-притеснен, как ще изиграя този по-сложен образ, но така е преди всяка една премиера.

Защо Станимир Карагьозов я нарича мистична?

- Нарича я мистична именно заради мястото на действието – между тоя и оня свят. Среща на толкова много души и различни хорски съдби. Кара те да се замислиш не само върху съдбите на героите, но за собствения си живот, за живота на всички останали, колко много мъка и радост има по света. Но основното, според мен, е че Любовта ще спаси света.

Какво мислиш за Миро- човека, който открива и шлифова таланти?

- Миро е страхотен Човек, Режисьор и не на последно място Приятел. Според мен е и много добър психолог – след като открие някой неподозиран талант, успява да го шлифова много добре. Не бих казал, че аз съм талант, но с помощта и насоките му успявам да се справя с ролите.

А за колегите си по призвание?

- В Талантино сме се събрали много различни характери – няма два еднакви. Всеки със своите странности (сигурно и аз съм странен за някои) и своите професии. Преобладават учителите - уж сериозни хора.

Покрай работата по различните постановки и етюди, се сближаваме и сприятеляваме. Забавляваме се докато работим, а после продължаваме и навън. Заедно сме на празници, като към нас се присъединяват и семействата ни.

Дъщеря ви е с най - голям стаж като актриса. Анастасия помага ли ви, дава ли ви съвети за ролите? 

- Да, Анастасия (наричаме я Сиси) е с най-голям стаж. Заедно с нея съм присъствал на много от репетициите на децата. Слушал съм наставленията на Миро и съм гледал как се подготвят за дадено представление. Когато са правили етюди ми е идвало да скоча и да се включа с тях.

Та още преди да започна актьорската си кариера, съм помагал на Сиси с репетиции в къщи, припомнял съм ѝ съветите на Миро. След като започнах в група „Бабите“ на „Талантино“ тя ми е давала съвети и сме обсъждали много различните пиеси. Особено след „Женско царство“ – там героят ми говореше на фалцет и тя беше много въодушевена и ми казваше кое как мога да направя.

Какво чувстваш, когато  си със съпругата си Николина на сцената?

- Щастлив съм, че споделяме заедно още една емоция. Двамата сме имали не едно и две представления заедно. Тя е по-чувствителна, а аз по-спокоен. И двамата се подкрепяме и успокояваме взаимно преди да излезем на сцена – заедно преборваме сценичната треска. А след края обсъждаме изпълнението си.

Николина има много и различни интереси – фотография, изкуство във всякакви форми, често творят и майсторят със Сиси прекрасни неща.

По професия е счетоводител и дълги години упражнява тази професия, но в последно време отделя повече време за себе си и семейството ни. Записа се да учи Арт-терапия. Един от преподавателите ѝ е изразил мнение, че театърът е висша форма на арт-терапия.

Въпреки че в момента подготвяме различни пиеси, надявам се, че някой ден отново ще сме заедно на сцена и театърът да остане едно нещата, които ни свързват още повече.

 Представяш ли си  семейство Караганчеви  да играе в една пиеса?

- Със съпругата ми сме играли заедно в „Полковникът и Птиците“ и в „Женско царство“. Но тримата заедно – не. Веднъж имаше вероятност това да се случи в „Женско царство“ поради разместване на ролите.

В началото Николина играеше „пъдарче“, после стана „стражарка“ и тогава останахме без пъдарче. Миро имаше идея, че може да вземе Сиси, но по една или друга причина не се стигна до участието й.

Живот и здраве и това може да се случи – тримата заедно да се качим на една сцена.

Ако дъщеря ви мечтае за сериозна реализация в актьорската професия, ще мечтаеш ли с нея ?

- Ако дъщеря ни реши да се занимава с театър и в бъдеще, ще я подкрепя и ще бъда щастлив от решението ѝ. Ще мечтая с нея, ще се вълнувам и ще изживявам бъдещите ѝ успехи и неуспехи.

Пресилено ли е ако кажем, че Талантино дава крила?

- Разбира се, че не е пресилено да се каже – дава крила, но според мен, тези крила са с различен размер при всеки. Аз се обзаведах с такива още в първото представление.

На някои от моите колеги сцената им е била мечта, и сега те живеят на крилете ѝ.

За мен не. Гледал съм на живо и театър, и концерти, възхищавал съм се на изпълнителите – на някои повече, на други по-малко, но не ми е било тръпка да съм на тяхно място. Докато един ден просто не се случи.

Усещането, което ти дава Талантино, е едно ново и различно изживяване.

Винаги ще има какво да добавим за Талантино и се надявам да го направим с всеки един от трупата. Но е време със Зарко Караганчев специално да поканим  на 9 април от 19 часа в Куклен театър-  Бургас  колегите от ИТ отдела на Виваком и всички любители на татъра на постановката ,,Хотел между тоя и оня свят”!!! Очакваме ви!!

Нели Арнаудова ни среща с интересни личности основно в рубриката „Бургазлии зад граница“. Самата тя е бургазлийка, която е избрала живота зад граница. Живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.