
- Стунджи, от кога свирите джаз?
Стунджи: Това е „Зона Ц". Свирим в този състав от почти 20 години.
- От къде се познавате, как започнахте да свирите заедно?
Стунджи: Еко събра групата.
Еко: Не мога да си спомня всичко, беше толкова отдавна. Спомням си как измислих името – „Зона Ц" се казваше централната част на София, в началото на 90-те имаше дори пътни знаци, на които пишеше това. Когато отидохме на един фестивал в Корк, Ирландия, при смяната на полетите на летището в Лондон служителката ни каза „Вие сте в Зона Джи". И ние се възпротивихме – „не, ние сме в зона Це"...
- Стунджи, публиката те познава в една по-друга светлина, вероятно мнозина бяха изненадани да те видят като джаз-изпълнител. Това ли е бил по-ранният ти
период?
Стунджи: Да, това беше, а и продължава да бъде. И като музикант от група „Зона Ц", и не само... Всъщност, всички членове на група „Зона Ц" са и студийни, и концертни музиканти, канени са от колеги, всеки от нас е минал през различни формации и стилове.
- Кога бяхте за първи път на „Спирит"-а? Защо не сте идвали в този формат в Бургас.
Васко Пармаков: Тази година за първи път бяхме на фестивала, а защо не сме идвали – предишни години не сме получавали покана.
- Стунджи, след като от двадесет години си член на „Зона Ц", да разбирам ли, че фолклорът е бил просто временен проект?
Стунджи: Напротив! Аз съм израснал с фолклор и продължавам да го свиря! При мен винаги фолклорът, джазът, дръм-енд-бейсът, електронната музика, всичко е вървяло успоредно.
- Къде още можем да ви чуем – заедно и поотделно?
Еко: Утре се връщаме в София, аз започвам да правя плейбеци за „Х-фактор".
Стунджи: Всеки от нас е натоварен с ангажименти. Еко е натоварен с „Х-фактор", аз продължавам с концерт с внуците на Панчо Владигеров – Константин и Александър, заедно със Стефан Камиларов, с когото ще свиря за първи път.
Васко Пармаков: На 27-ми имам концерт в Прищина, Косово, по покана на радиото.
Стунджи: Ще пътуваме заедно. Ще участваме в Джаз-фестивала в Косово.
- И кога можем да се видим отново в Бургас?
Васко Пармаков: Ами... поканете ни!