Борислав Христов може всичко. Поправя автомобили и не само, снима птиците в динамика и създава анимирани светове в студио „Павилион“. Как съчетава всичко това ще разберете от разговора ни с него.

Здравей, Борко! Ще разкажеш ли малко повече за себе си. Първо си инженер по образование, след това си аниматор по професия, а автомобилите са твоя страст…Как се случва тази комбинация?

Здравей! Не съм от хората, които просто сядат и разказват за себе си. Може би затова винаги са ме привличали науките като математика и физика. Защото там всичко е точно и логично. Започнах и завърших инженерно образование, но някъде към края разбрах, че не е подходящо за мен. Още преди да го започна ме влечеше фотографията  и дори имах желание да уча точно това в университет. Остана като хоби, което не затихва, но може би така е по-добре. С анимацията и автомобилите е същото. 

Нека да споменем, че твоя страст са фотографиите на птици в динамика. Разкажи ни как се запали.

По-интересни са от всичко останало, което може да се заснеме, по-истински са. Аз съм непоправим идеалист и много често неправдите и несправедливостите ме изнервят до степен, че съм готов да затварям врати без да се замисля.
В природата, сред животните и птиците такива нечисти неща няма. Там всичко … е чисто и интригуващо!

Имаш уникални фотографии на обитателите на Атанасовското езеро. Какви са предизвикателствата и майсторлъка пред перфектната снимка?

Когато разбера веднага ще споделя на ухо. ( усмихва се)
В моя случай е комбинация от удоволствието и спокойствието, които получвам, когато се зарина и скрия сред природата. Както и да успея да не изтърва интригуващи моменти от живота на обитателите.

А за автомобилите – защо точно марката Ford? По-скоро хоби или сериозен интерес е работата ти над модернизациите на автомобили?

Защото Форд  ми е любима марка, а и карам такъв автомобил. Хоби или работа, когато ти е приятно- аз не виждам разлика. Интересно ми е и оправям една неправда - всеобщото разбиране за Форд и като, че ли никой друг не иска да ги подобрява.
Предизвикателството - прието!

А в работата ти на аниматор – кои са нещата, които те вдъхновяват? 

Трудно е да се каже. Може би при всеки проект е различно. Отново е едно предизвикателство да накараш рисунките и нещата да живнат. Нещо като математическа задача, която трябва да се реши по оптимален начин, освен че трябва и да стане интересно, то трябва да достави и удоволствие на решаващия “проблема”.
Не винаги обаче има вдъхновение, тогава обаче си имам втора половинка, която обича да ме рита по кокалчетата и да ми дава любезно един ритник “вдъхновение”.

Имаш и страхотно семейство, остава ли време и за тях след толкова много занимания? Как ти се отрази първата карантина и какви са настроенията ти на прага на втора такава?


Да, но не винаги е достатъчно. Това е и хубавото и лошото на собствена професия - хем имаш възможност да имаш време, хем нямаш…. Има моменти, в които ти се иска да е повече.
Първата карантина, предполагам както и на доста други хора, ми се отрази сплотяващо, както и имаше моменти, в които се освободиха възможности, за да се вършат и други неща, които са били отлагани. Втората… ще я видим.

Снимки : Борислав Христов