Стоян Бозов – от бургаското „Гларусче“ до легендите Васил Найденов и Заха Хадид

Стоян Бозов е гостът тази неделя на рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com. Започнал като басист в младежката формация „Гларусче“ в родния си град, преминал през рок група „Иерихон“, китарист на Васил Найденов. Автор на музиката към 3D визуализацията на проекта на сградата с най-висок атриум в света – 45-етажната Leeza Soho в Пекин, проектирана от вече покойната Заха Хадид – първата жена, получила наградата „Прицкер“ за архитектура.

Добре дошъл в рубриката „Рок лицата на Бургас“! Но преди да поговорим за рок, разкажи как стана така, че написа музика за проект на една от най-известните жени архитекти на нашето време – Заха Хадид?

Здравейте и благодаря за възможността и отдадената чест да съм ваш гост. Много ви е добра инициативата с тези интервюта, всичките съм ги чел. :)

Това с проекта за Заха Хадид стана напълно инцидентно и изненадващо, може би дори самата история как стартира не е толкова вълнуваща. Вълнуващото беше самата работа заради високите изисквания, поставени от Заха. Преди време бях изпратил на един приятел мои записи на подобен тип трейлърна музика. Той има фирма за правене на архитектурни визуализации. Беше ми интересно да чуе, ако нещо би му било полезно за работата им. Подобен тип тракове човек може да си купи за 50$ от съответните сток сайтове. В един момент се оказа, че за този проект Zaha Hadid Architects са им поставили много високи изисквания и те се обърнаха към мен. В крайна сметка става дума за сградата с най-висок атриум в света.

Работата по самия трак започна с изграждане на суровия „скелет“ по референции, изпратени от Заха, и след това низ от корекции, свързани най-вече с динамиките на самата визия и как музиката да допринесе, подсили или изглади преходите между тематични елементи във видеото. Тя не трябваше да бъде по-внушителна, не трябваше да бъде по-натурална, не трябваше да бъде по-кристална… всъщност никой не ти казва каква трябва да бъде, само каква НЕ - което те кара да си развихриш въображението.

Как Стоян Бозов реши да става музикант? И кога за първи път хвана китара?

Първият ми детски спомен е как слушам на слушалки от CD песента Breakthrough на Куийн. Вероятно съм бил на 3. Тогава недоумявах, сега пак недоумявам, какво ми причинява тази музика на сетивата. Бях голям фен, имах всички касетки, всички видеа на видеокасети, книги, списания, но в тези невръстни години и през ум не можеше да ми мине, че обикновен човек може да хване инструмент и да свири – Куийн бяха космически.

Един ден отидох на гости на една съученичка, чийто баща някога е бил музикант. Тогава го чух да свири на клавир и видях червена електрическа китара, провесена на стената. Бях първи или втори клас. Явно после доста съм мрънкал на майка ми, защото не след дълго открих скрита една китара, чакаща момента да ми бъде подарена за Коледа. Разбира се, веднага скъсах струна и се оказах в доста неловка ситуация. В крайна сметка никой не разбра… :)

Коя беше първата ти група (дори ученическа), в която „опъна жици“? Спомняш ли си кога и къде в Бургас за първи път свири пред публика?

Интересното е, че в първата група, в която съм свирил, опъвах въжета, не жици – бях басист. Това беше небезизвестната по онова време етноджаз рок формация „Гларусче“. Как чух за тях, как се оказах на тяхна репетиция – нямам представа, но бях пленен от това, което те сътворяваха. За съжаление, нямаше място за друга китара при тях и когато се оваканти място за басист, те ми казаха вземи този бас и просто цели касата на барабаниста. Мисля, че това и правих през цялото време, а те си бяха истински музиканти. С тях ми беше и първото сериозно излизане на сцена - Джаз фестивала в Банско, между Йълдъз Ибрахимова и Ибряма. Бях доста млад, дори не знаех кои са те. В Бургас за първи път свирех пред публика в една галерия, когато бях на 10 – умрях от срам. 

Кои китаристи (или изобщо музиканти) ти оказаха влияние в избора на твоя стил музика? Имаш ли си идоли, на които си искал да приличаш, и срещал ли си някого от тях на живо?

Точно в тези детско-юношески години много се лутах дали да се занимавам с класика, джаз или рок. 2002-ра година си спомням как вече бях започнал да свиря на електрическа китара и идолът ми беше Джо Сатриани. Тогава научих, че ще идва в България – направо полудях! Не можех да си намеря място от щастие. Но майка ми постави доста сериозни условия, свързани с училището, и ако ги изпълня – ще се съгласи да ме заведе.

Това съвпадна с времето, когато за първи път се сблъсках със софтуер за правене на музика - за около 2 месеца направих 11-12 инструментала в стил подобен на Сатриани и бях твърдо решен на този концерт да го намеря и да му ги дам… Пък знае ли човек.

Дойде денят на концерта - и обикаляйки София и разглеждайки забележителностите, влязохме в храм-паметника „Александър Невски“ – за първи път виждах толкова внушителна сграда и нямаше как да я пропусна. Там, съвсем логично, освен другите светии, вътре беше и самият Джо Сатриани. Това беше моментът, за който бях бленувал цял живот. Сами можете да си представите какво вълнение е за едно момче на 14 да срещне идола си във времена, в които промоутърският бизнес в България далеч не беше като сега. Не се поколебах, бръкнах в чантата и извадих диска, догонвайки го отвън. Той снимаше нещо, а аз със стабилна крачка се приближих. След кратък разговор му дадох диска. Той недоумяваше също толкова колкото и аз. Същата вечер концертът преобърна цялата ми представа за света.

Второто събитие, което тотално разсея колебанията ми относно стила, с който искам да се занимавам, беше Whitesnake 2004 на стадион „Академик“. Върнах се в Бургас и на следващия ден с майка ми купувахме Les Paul 50 Anniversary. Тази китара беше хубава и ми осигури възможността да свиря с доста добри бургаски музиканти, на които допреди това съм им бил само фен.

Как стана част от рок групата „Иерихон“?

Завършвайки гимназия, беше ясно, че ще продължа образованието си в София с надеждата да започна да свиря на клубната сцена там. Помня, че щях да заминавам лятото за Испания при баща ми, малко да видя свят, когато ми звънна барабанистът Михаил Русев да ме покани да свиря в новосформиращата се тогава група в София. Не заминах за Испания, заминах веднага за София и започнахме репетиции в клуб „Бекстейдж“, който тогава все още беше функциониращ и имаше страхотна атмосфера. Директно започнахме с авторските песни и като се видя, че работата ще стане, започнахме и с кавърите. 

С групата имахте участия в различни конкурси, развивахте и концертна дейност в продължение на доста години. Кой спомен (или спомени) от тези времена ти е останал най-ярко в съзнанието и си припомняш с удоволствие?

С „Иерихон“ започна реално професионалното ми занимание с музика. Тогава осъзнах, че не всичко е такова, каквото съм си го представял и се вижда по телевизията. Имали сме страхотни моменти. Сред най-хубавите спомени са ми някои от ранните ни участия в София и страната и по-късно участието ни на Евровизия, където журито ни класира на 2-ро място. Покрай групата се запознах със страхотни хора, а в чужбина имах възможността да работя с големи имена във Финландия и Швеция. С „Иерихон“ израснах и като човек, и като музикант и съм им много благодарен за пътя, който вървяхме.

Изучавал си компютърни науки в Софийския университет. Много музиканти смятат, че новите технологии са виновни за това хора, които не могат да пеят, да стават звезди с други качества. Оттам и за комерсиализирането на рока, чиято запазена марка са изпълненията на живо. Какво е твоето мнение по въпроса? Как виждаш колаборацията на технологии и музика в бъдеще?

Аз съм от това т.нар. поколение „Genration Y“ - както е терминът, за което е характерно, че сме израствали преди и по време на интернет революцията, виждайки и едното, и другото, като същевременно пазим спомена за света преди смарт технологиите, но и се справяме идеално с тях. Не завърших образованието си тогава. Сега отново следвам в Софийския и пак е с компютри, но по-интересно – музикални, медийни технологии и тонрежисура.

Що се отнася до комерсиализирането на рока – не бих го отдал пряко на компютрите. Хората се промениха. Фокусът се измести – живеем в такъв период, в който смарт технологиите навлязоха твърде бързо и ни преобърнаха, без дори да се усетим. Скъсиха дистанцията твърде много. ТВ форматите – също. Проповядвайки „голямата сцена е толкова леснодостъпна“, оставиха доста талантливи и можещи хора, меко казано, разочаровани и излъгани. Индустрията, от своя страна, се възползва от този момент отново да се върне в печеливши позиции, пускайки стрийминг платформите и пренасищайки пазара с „еднодневки“, които да контролират лесно да им съставят годишните отчети. Съгласете се, че Лед Цепелин нямат дори номинация за „Грами“ в активните си години до 1980-та – което съвпада и с най-активните години на рок музиката в световен мащаб, а техният съвременен дословен еквивалент Greta Van Fleet издава дебютен албум и на момента печели „Най-добър рок албум за 2019“.

В това няма нищо лошо, даже е обнадеждаващо, че има групи, които поддържат огъня и тръпката. Но в днешно време хората получават необходимата си доза допамин, серотонин и адреналин дори от социалните мрежи, не от концерт или фестивал. Тези мероприятия са по-скоро само повод да съберем повече лайкове. За това има и научни обосновки. Но дори това не е най-големият проблем – най-силният движещ елемент на музикантите замина – тяхната мотивация. Оттук нататък предстоят интересни години на непредвидими събития в музикалния шоубизнес и света като цяло.

С какво се занимаваш извън музиката? Работиш ли нещо друго, за да се издържаш?

Всяка една сфера от живота е необятна. Музиката никак не прави изключение, а проблемът е, че интересът ми към нея все повече се засилва. И за съжаление, не ми остава време да работя нищо друго. Бих пробвал да работя и други неща за разнообразие. Имам желанието да работя сред хора – примерно шофьор на автобус в градския транспорт в един по-спокоен свят или просто работа, при която работният ден започва в 9 сутринта и в 5 вече съм излязъл от офиса. През последните 10 години работният ми ден започва със ставането ми от сън и свършва, като си легна. Но не се оплаквам.

Как прекарваш свободното си време – имаш ли хоби?

Наскоро започнах да откривам, че мога от време на време да излизам с приятели – да, странно звучи, но е факт. Нашата професия е такава, че ние постоянно сме сред хора и постоянно вдигаме шум, и идва един момент, в който жадуваш за спокойствие. Малко да се отпуснеш. Но при мен напоследък забелязвам, че както мога да не усетя кога са минали 14 часа пред компютъра, правейки някой трак, по същия начин мога и да си изкарам забавно и да не усетя как са минали 5 часа в някой бар например.

Доскоро хоби ми беше да майсторя разни китарни неща - да си играя с поялника. Но в момента започнах да се занимавам със студийна дейност и сякаш това хоби отпадна.

Не мога да не те попитам за работата ти с легендата Васил Найденов. Как се случи така, че започна да свириш с него?

Съдбата ми се усмихна. Покрай университета исках да започна да работя към някоя рентал компания, озвучаване, осветление – каквото и да е. Още първото мероприятие се оказа участие на Васил. Като разбрах, се притесних, защото очаквах да остана разочарован. Харесвах и съм свирил някои негови песни, но знаех, че не е първа младост, а и мислех, че като звезда от такава величина ще е труден за работа. За мое най-голямо удивление грешах. Вечерта на концерта ченето ми буквално увисваше на няколко пъти от музикалното преживяване, на което ставах свидетел. След това бях толкова зареден, че разказвах на всичките си приятели какво съм видял. След около половин година мястото на китарист остана свободно, но аз тъкмо заминавах за чужбина и нямаше как да реагирам. Докато бях навън, се подготвих добре и като се върнах, за щастие, те все още търсеха китарист. Отидох на прослушване – и така започнах.  

Какъв човек е Васко Кеца, както си го знаем в България?

Както ти каза – той е легенда. Но едновременно с това извън сцената е съвсем нормален и човечен. Винаги иска да ти помогне с каквото може, на животните път прави, обича растенията. На сцената обаче е вулкан, винаги иска да си свърши работата по възможно най-добрия начин и ако трябва ще изригне… никога не разчита на стари лаври и на славата си. Винаги се бори да спечели публиката си и уважава феновете си и хората, с които работи. В този екип имам честта да работя и с Константин Цеков от ФСБ, от когото научавам неща за музиката, които няма откъде да научиш иначе. 

Работиш ли по нови проекти за тази година? Имаш ли планове за бъдещето и какви?

Да, работя по проекти, които, за съжаление, влача от миналата година. Говоря за студийни проекти, такива, в които съм или съавтор, или просто продуцирам. Но все още не мога да открия как да организирам всичко, така че да вървят паралелно. Но ставам все по-добър. :) Планирам за тази година създаването на лейбъл, под чието име да издавам артистите, които записват при мен, понеже повечето от тях са индипендънт (независими – бел. р.).

Замисляш ли някой ден да се завърнеш в родния Бургас?

Планирам да започна да се връщам все по-често, ако намеря как да си върша част от работата от разстояние. И понеже градът в момента е доста по-различен от този, в който аз израснах, бих пробвал да го опозная отново, въпреки че сантиментът отпреди си остава.