Младата оперна певица Биляна Данаилова и Дарко Нешовски от Скопие ще изнесат концерт от канцонети и арии от мюзикъли в бургаската художествена галерия „Петко Задгорски" тази вечер от 18.30 часа.
Биляна расте в музикално семейство, с майка хоров диригент и баща хореограф. Родена е на 23 май 1983 г. в Поморие. За Gramofona.com тя даде интервю в дома на родителите си в Поморие.
Биляна, как се ориентира към музиката и към операта?
- Майка ми ме накара да свиря на чело, още 5- годишна ходех на уроци при Донка Сайян. Около 10-ти клас започнах уроци по пеене при Сребрина Славова, по-скоро за удоволствие. В 12-ти клас, като дойде време да кандидатствам, опитах с оперно пеене и веднага ме приеха при Констанца Вачкова. Едни от най-добрите певци са учили при нея- Орлин Горанов, Елена Баръмова, Камен Чанев. И сега продължавам да работя с нея, въпреки че още 2007 завърших магистратура. Пътувах по турнета, за да изкарам джобни...
Какви турнета- из страната, в чужбина, в какво си участвала?
- Пеех в хора и участвах в малки роли с Плевенска филхармония, с която пътувахме в Испания. По тези турнета се разболя една от солистките и се наложи да я замествам, понеже бях работила с диригента партията, която тя трябваше да пее. Тогава пях без никакви репетиции, след 600 км преход и се справих. При завръщането ми в България клюката се беше разнесла и Сашо Текелиев ме извика. През 2007 г. дебютирах в Бургас с Джилда в операта „Риголето" и оттогава започнаха да ме канят по-често в Бургас. Но Текелиев подаде ръка на всички млади и талантливи оперни певци, не само на мен. Този фестивал, който направи лятото на открито, е страхотен. Все хубави певци идват, като Камен Чанев и други. Аз самата съм пяла на бургаска сцена Маюзета от „Бохеми", после Мими, след това Виолета от „Травиата", Памина от „Вълшебната флейта" и Розалинда от „Прилепът".
Пет основни и много тежки роли. Това ли е пътят един млад човек да се наложи, тръгвайки с тежки роли?
- Би било хубаво да се започне с нещо по-леко, не толкова отговорно, докато артистът свикне със сцената. Но сега времената са такива, че няма време. Всички искат готови продукти, готови певци. Като ти предложат нещо, не можеш да
откажеш, защото не знаеш утре дали ще те потърсят отново.
Къде готвиш тези сложни роли, като няма време за пеене?
- В къщи, сядам с нотите на пианото, слушам записи. С пианисти работя. Понякога за четири дни трябва да науча една роля, няма как.
Мислех, че са нужни месеци, за да се подготвите?
- Най-хубавата подготовка е с месеци да ги подготвям. Но при мен така се случва, че винаги е за няколко дни. Затварям се вкъщи и започва голяма психоза за семейството ми (смее се). Принуждават се да си търсят и те хобита. Посля като изляза по улиците в махалата в Поморие ми се подиграват, че по цял ден ги озвучавам. А като ме няма хората питат майка ми: „А бе тука имаше една опера..."
Разкажи за Райна Кабаиванска и за щастливата ти среща с нея?
- Миналата година кандидатствах за нейния майсторски клас и тя ме одобри. За 10 дни успяхме да минем някои арии, беше много хубаво, много приятно се работи с нея. Тя ме избра и за концерта „Завръщане в Бургас", който беше тук с още трима от майсторския клас. Беше страхотно изживяване, операта отдавна не е била толкова пълна, дори с правостоящи.
Как се пее до Райна Кабаиванска?
- Голяма емоция е, много вълнуващо. Тя е респектиращ човек, просто не можеш да си позволиш да си посредствен до нея, трябва да се докажеш. И фактът, че ме е избрала, трябваше да покажа защо. Помогна ми за самочувствието.
Някой определил ли те е какво е добре да пееш, например да ти каже, че ставаш за Пучини или Верди, или ти самата се определяш?
- Моят глас и тембърът ми е много богат, имам много различни цветове на гласа. Аз съм лиричен глас и мога да пея повече неща. Проблемът е, че има много лирични гласове в момента, това е най-универсалният женски глас. Когато дойде един драматичен сопран, ние сме по- в сянка и по-трудно пробиваме. Трябва наистина да си много добър, за да можеш да пробиеш. Опитвам се. Миналата година пях „Кармина Бурана" в София в зала „България" с един диригент, Мартин Пантелеев. Той ми се обади и ме представи на импресарио в Амстердам и през миналия месец пяхме там, имахме два концерта с „Кармина Бурана". Пяхме в най-посещаваната зала в цяла Европа „Концертгебау", в която има 1800 зрителски места. Акустиката е невероятна и възможността да пея там беше огромна за мен. А публиката крещеше и ни връщаха 100 пъти на бис. Поканени сме отново и през февруари, пак там, ще изпълним „Реквием" на Верди.
