Стефан Георгиев бивш състезател по свободна борба. Завършил е Националната спортна академия. Занимава се с частен бизнес, а от 2009 година е президент на клуба по свободна борба „Черноморец“. Женен, баща на двама сина, които за негово съжаление вече са бивши състезатели. Стефан Георгиев е кандидат за общински съветник от ПП ГЕРБ. Интервю на Gramofona.com.

Г-н Георгиев, какво Ви провокира да се включите в политиката и да се кандидатирате за общински съветник?

- Доста неща свързани със спорта в Бургас. Надявам се и с мое съдействие той да бъде приоритет за Бургас. Колкото и изтъркано да звучи, но преди години спортът беше национална кауза, но в момента държавата не стои зад него.

Развитието на спорта в Бургас е част от програмата на всички партии. Повечето обаче като че ли не правят разлика между елитния професионален спорт и масовия. Могат ли един без друг или е задължително да се развиват паралелно?

- Мисленето и инвестицията в спорта трябва да започнат още от училище. Необходимо е да има повече часове по физическо възпитание и те да се провеждат качествено, а не про форма. Все още не са достатъчно и малките спортни зали в Бургас. Това обаче е нещо, което е заложено в нашата програма и в програмата на Димитър Николов – във всеки един квартал на града да има малки многофункционални зали. Така ще можем да върнем децата в тях.

Министър Красен Кралев поиска треньорите да влязат в училище и те да водят часовете по физическо на децата. Това може ли да се случи наистина?

- Това до някъде вече е работещата формула в Бургас. Почти всички млади учители в града са завършили Националната спортна академия и имат треньорски профил. Реално обаче децата започват да се занимават осъзнато със спорт от втори-трети клас. Не е лошо като идея треньорите да влязат и в началното образование, но малките деца изискват много внимание и трябва да ти идва отвътре да работиш с тях.

Освен на масовия спорт обаче, трябва да се обърне внимание и на елитния. В момента ситуацията е следната, един клуб инвестира в даден спортист с години и когато той достигне възрастовата категория мъже или жени, финансирането за него спира. А точно тогава този спортист може да носи постижения и слава за клуба си. Само че, този човек трябва да си осигурява прехраната и реално кариерата му отива на заден план.

Навремето имаше професия спортист. Когато един спортист е спокоен, върви му стажа, получава заплата, от него можеш да изискваш повече, защото той е концентриран върху тренировките си. Няма как да очакваш един спортист да тренира пълноценно, ако е бил 8 часа на работа.

Достатъчно ли инвестира Община Бургас в спорта?

- Достатъчно, но ако може повече, никой няма да откаже. В интерес на истината за спорта в Бургас се прави много. Дали е достатъчно? На фона на други градове, да. В Стара Загора мисля, че дори нямат никакъв бюджет за спорт. Имаме игрища, имаме открити фитнеси. Но и нямаме културата да пазим това, което е направено. А това е много важно и зависи от възпитанието вкъщи.

Въпреки инвестициите, които се правят, оказва се, че има клубове, които нямат своя база и през зимата някои дори прекратяват занятията си. Това може ли да се промени?

- Това е проблем, да. Болка ми е например леката атлетика. Говоря постоянно с колегите. Дори и пистата, на която тренират в момента им е малка. Обсъждали сме с Димитър Николов и дори в момента има една идея, по която се работи – на територията на морското училище да се прехвърли и спортното. Отзад има достатъчно голяма площ, на която могат да се направят закрити зали за тренировки. Идеалният вариант ще е ако се оправи проблемът със собствеността на стадион „Черноморец“ и базата там се възстанови. Така ще можем да имаме наистина невероятен спортен комплекс. Но трябва малко и фенските страсти да се успокоят и да се мисли по-рационално, а не емоционално.

Идеята за преместването на спортното училище на територията на морското като че ли не е обявявана публично до сега. На какъв етап е този проект?

- Има един тънък момент със спортното училище, защото то е държавно. Димитър Николов каза, че се търси формула за предоставяне и на общинска земя и съответно за съвместна собственост между държавата и общината. Така там могат да се направят тренировъчни зали, има и изоставен басейн, който също може да се ползва. По този начин ще можем да съберем всички спортове на едно място. Това е проект, който наистина искам да се реализира.

Навремето имаше идея спортното училище да се премести там където сега е компютърната гимназия. Тогава обаче ръководството на училището не реагира добре. Казаха, че е много далече, че ще е много скъпо и отказаха. Надявам се идеята за преместването на спортното училище и изграждането на спортните бази на негова територия да се осъществи.

Така ще можем да направим и филиал на Националната спортна академия в Бургас. Водени са разговори, но ние нямаме базата, която да обезпечи тренировъчния процес. А ако имаме филиал на НСА, всички спортисти от региона, които не могат да си позволят да следват в София ще дойдат в Бургас. Те ще тренират в нашите бургаски клубове и ще носят както медали, така и популярност за спорта в Бургас.