Слави Томов е бургаски писател и журналист. Години наред отразява Международния литературен фестивал „Свято слово“, който се провежда за 19-ти път в Бургас. Тази година Томов ще участва в него, наред с останалите си бургаски колеги и участници от Словакия, Босна и Херцеговина, Косово, Хърватия, Северна Македония. За важността на събитието и с какво фестивалът е по-различен от останалите литературни събития, блиц интервю на Грамофона нюз

Слави, каква следа оставя у хората литературният фестивал „Свято слово“, който се провежда за 19-ти път в Бургас?

След това вълнуващо събитие хората си тръгват много радостни и обнадеждени. След себе си този фестивал повлича нови връзки, нови запознанства, добри приятелства. Не на последно място искам да отбележа, че след срещите тук, наши бургаски автори биват канени да участват в културни прояви в другите държави.

Изключително много се радвам и благодаря на организаторите в лицето на читалище „Любен Каравелов 1940“, че тази година съм част от самото събитие.

Защо е важно да го има?

Тук идват участници от Сърция, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словакия, Словения. Събитието е една възможност пишещите хора на изящното и поетичното слово да могат да обменят не само опит и идеи, но и да четат и пишат свои неща пред чужда публика. Лично на мен ми става драго и хубаво, когато чуя авторите от тези държави, макар и да не разбирам всичко на техните езици, но те звучат близо до сърцето ми.

Радвам се, че Бургас ще се превърне в литературна мека на всички изкушени от литературата и всички, които се занимават с писане.

Как определяш фестивала през твоя поглед?

„Свято слово“ е безспорно литературно класно събитие, което трябва да продължи да се развива във времето.

Кое е това, което го отличава от останалите литературни събития?

Бил съм на не малко събития, но тук акцентът са славянските езици. Тук хората могат да обменят един лингвистичен опит, да упражнят славянския си език, от който са изкушени. Тук не съществува англоезичната или немската инвазия. Важното е, че всеки говори с удоволствие езика си, а най-хубавото е, че се разбираме.