В дъното на душата ѝ живее една тиха мечта — не вик, не буря, а нежен шепот, който с времето се превръща в пулс. Желанието да бъдеш майка не се появява внезапно- то покълва като семе в пръстта на любовта, напоявано с всяка усмивка към чуждо дете, с всяка сълза, пролята на някой филм, с всяка песен, която говори за люлки и надежда. За жадния порив да бъде майка и за много други неща ще поговорим с Виолета Пефтичева. Тя е български фотограф, предприемач и инфлуенсър. Но запознаването ни с нея беше в предаването “Живот на кантар”.
На кого му хрумна да те нарече Барби - така както се обръщаха всички към теб? Кой беше твоят кръстник в предаването?
“Барби” сигурно е последният прякор, който бих си лепнала или измислила за себе си. Не съм суетна жена, не отделям часове в подготовка на грима, прическата и тоалета си. Истината е, че след всички усилия да отслабна, в момента, в който се видях под 100 кг - някак разцъфтях пред огледалото. Видях се с други очи и исках тази красота да бъде подчертана и видяна и от другите. Затова от 2023-та година започнах да отделям внимание повече на външния си вид. Това правих и в предаването, с цената на по-малко часове за почивка. А и като фотограф - знам как с малко грим човек може да заблести пред обектива.
Затова взех решение да уважавам и себе си, и зрителите пред малкия екран. Това бе забелязано от участниците още първия ден и ми навлече прякора “Барби”. Мой първи кръстник бе Мартин, подкрепен от Меги. Три дни спорех и се борех в опит да променя решението им, защото не вярвах, че това наименование подхожда на човек като мен (освен заради русата коса). Дори екипът на продукцията започна да “приглася” на общото мнение. И мнозинството победи - та и до днес ми казват Барби, Барбс, Барбара, Барбарони, повече отколкото Виолета.
Искам да направя една вметка: заразих с моите усилия да изглеждам добре малко по малко и другите дами в хижата. В хода на предаването може да забележите не само как отслабват и се разхубавяват, но и как започват да обръщат повече внимание на косата и грима си.
Това доказва мои думи от фотографията - всяка жена е красива и заслужава да се чувства такава. Понякога само щипка магия и добър пример променят всичко.
Ти си изключително емоционална, общителна и готова да помогне на всеки, който се бори с наднормено тегло. Направи ни съпричастни с операцията ти в Истанбул, правеше видеа, отговаряше на въпроси. Беше на линия почти през цялото време. Кое се оказа препъни камъкът, за да се наложи да търсиш други алтернативи?
Дълги години мълчах за своите проблеми. Слагах усмивката, маската на успешен и доволен от живота си човек и “лъжех” другите, че животът е безоблачен за мен. Точно тази фасада, която ни показват социалните мрежи - нечий живот е в пъти по-добър от моя. Да, но това е само една илюзия. Осъзнах го и чрез работата си. И един ден бях подбудена от вътрешния си глас. Той ме подтикна да започна да споделям, да говоря за нещата, през които преминавам, да се опитам да бъда максимално честна и открита, да показвам себе си без филтри, без значение дали се харесвам или не. От малка изучавам Библията и в нея се казва, че е по-блажено да даваш, отколкото да получаваш. Затова реших - да дам от себе си първо, а Господ ще помогне и после ще ми даде това, от което аз имам нужда.
Открих себе си пред хората онлайн, споделях активно за борбата си с килограмите, за операцията, правих видеоклипове, жертвах съня си всекидневно, за да отговарям на съобщения, включвах се на живи срещи и общувах с хората с часове. Най-голямото признание направих от ефира на БТВ и предаването “Живот на кантар”. Това бе най-тежкият момент за мен в цялото предаване. Тази тайна с моя съпруг бяхме крили години наред, дори и от родителите си.
Заради своята откритост срещнах много омразен език, много подигравки, но и много подкрепа. Запознах се с хора, които имат същите проблеми и са чакали някой да заговори свободно. След моята операция в Турция знам за 15 души, които последваха примера ми и имат чудесни резултати, променили са живота си и със сигурност са подобрили здравния си статус. Редовно получавам свидетелства за жени и мъже, които правят крачки към по-добър живот и това ме амбицира да бъда още по-старателна и внимателна.
И въпреки всичките ми успехи, провалите винаги са били много повече. И дори не знам дали да ги нарека провали или по-скоро спънки, временни неразположения, застой. Никога не съм и няма да се откажа. Голям инат съм и постоянно търся решения. Ако нещо не сработи, пробвам друго. Така стигнах и до кандидатстване в реалити предаване. Нямах много други опции и си казах: “Виолета, пробвай и това. Няма какво да губиш! Ако не се получи - ще знаеш още един начин, по който не става и ще търсиш друго решение!”.
Винаги си полагала усилия да се справиш с проблема на 60% от българите. Тренираш в залата, плуваш, правиш кето диета, но резултатът е незадоволителен. Била ли си сърдита някога на своето тяло?
Ще ми трябва ден да изброявам всички диети, режими, тренировки, спортове, уреди, добавки, вълшебни хапчета, чайове, които съм пробвала, тествала и изпила. Бях сърдита на себе си, на лошата си дисциплина, на обещанията към самата мен, които никога не изпълнявах. За всички останали бях желязна, а за себе си - все се провалях и прецаквах. Докато не свикнах. Килограмите се трупаха, но се научих да се харесвам. Да, не съм спирала да търся начини да ги редуцирам, но пък и работих по повишаване на собствената си себеоценка. А и може би се научих добре да се прикривам с дрехите, които нося. Добре разсейвах вниманието на всички с работата си, за да не забелязват външния ми вид. Сега се “събудих” и започнах да разбирам как работи тялото ми, да се вслушвам в него и да си сътрудничим повече от преди.
Най-добре се чувствам във водата, от две години активно плувам и се гмуркам, обожавам тренировките в зала с тежести, а сега след предаването се влюбих и в бягането. Всяко физическо изпитание е ново предизвикателство. Дори на 24 май ми предстои да се включа в първия 21 км маратон. Не знам дали ще се справя, но ще се опитам, няма да се предам, и да се влача по корем, ако трябва из Странджа, ще финиширам.
В предаването “Живот на кантар” три месеца бяхте изолирани от близките и ежедневието си. Достатъчно време за размисъл, но и достатъчни стрес и тренировки. Казваш, че създаде приятелства, а създаде ли врагове?
Напълно убедена съм, че именно “изключването” от шарения, но натоварен живот, бе разковничето на моя успех в предаването. Когато човек е напълно фокусиран върху своето здраве, планира единствено хранене, тренировки, и се наслаждава на елемента от изненадите в игрите - това неминуемо ще доведе до резултат. В нормалния живот моя фокус винаги е бил върху работата, а не върху здравето. А сега смених приоритетите и ще се грижа първо за здравето, после за работата. Именно времето в хижата и в предаването ми дадоха възможност да размишлявам много, да се моля, да медитирам, да чета (постигнах собствен рекорд за 90 дни прочетени 29 книги + ежедневно четене на Библията), да достигна до много вътрешни прозрения, за които разказвам и в книга, която вече пиша.
Една такава изолирана среда много бързо изостря отношенията и сблъсква характерите. Аз не съм “лесна хапка” за преглъщане, защото съм много директна, искрена и честна, не умея да шикалкавя, да лицемернича и да се подмазвам. Затова и “враговете” бяха повече, приятелите по-малко. Слагам “врагове” в кавички, защото не сме били във враждебни отношения, просто дистанцирани. Прекарвах повече време с любимите ми Дани, Меги, Сонай, екипа от червения отбор Поли, Тодор и Мартин, и най-вече сама. С другите се търсехме по общи теми и по задължение.
Кой беше твоят фаворит за спечелване на голямата награда?
От ден първи моят голям фаворит бе Йорданка. Не срещнах по-чист, по-честен, по-внимателен, по-прилежен, по-човечен, по-истински човек от нея в предаването. Но както и при мен - свалянето на килограми и при нея не се получи бързо и екстремно. За това си имаше обяснение от нашия диетолог и ние бяхме спокойни, че всичко се случва по правилния начин. След нейното отпадане, вярвах, че Меги има всички шансове да стигне финал и да спечели. Но и тя отпадна. След сблъсъците на ледената пързалка и отборната ни оранжева седмица, стисках палци на Тодор. Но след края на отборите, опознавайки повече останалите участници, бях с най-силни симпатии към Ани и Вили.
Осъзнах, че не е важно да спечели само човек с най-голям свален % от теглото си, а човек, който се нуждае от финансовата подкрепа. Човек, който ще има собствен глас, с който да говори и след предаването. Да споделя борбата, да помага на другите и да бъде добър пример. Затова мой фаворит стана Ани. И се радвам, че именно тя грабна първата титла на победител в “Живот на кантар”.
В “Живот на кантар” беше представена като фотографката от Бургас, но когато разглеждах твоите профили, канали и студиа бях не впечатлена, бях зашеметена от размаха с който работиш и мащабите, които си постигнала. Твоето хоби, за което те запалва баща ти, ти превръщаш не в професия, а в индустрия. Чия беше идеята представянето ти да бъде повече от скромно?
Благодаря за оценката! Рядко получавам такава и често забравям какво съм направила и постигнала. Тайната зад именно тези успехи е мащабът, с който работя. Отдадох последните 18 години в изграждане на собствен бизнес, три години управлявах рекламна агенция, но дойде първият бърнаут. Последваха години, през които издавах туристически списания, посветени на България, в които бях автор на статиите и фотограф на снимките. Дойде второто прегаряне с по-сериозни последствия за здравето. Имах период, в който се бях отказала да работя за себе си, за да не съм в режим 24/7.
Но след 9-месечна работа и некоректно отношение на работодател към мен, се зарекох, че няма да жертвам пък здравето си за някой друг. И от 2013-та година до днес работя само за моето име, за изграждане на екип от мотивирани и креативни хора, за създаване на място, в което други да творят, както и да съм полезна със знанията и уменията си на желаещите да се развиват в тази посока. А голямата ми мечта, която сега ще споделя за втори път публично, е да имам собствен кино център и телевизия, чрез които да създавам продукции, носещи промяна, позитивни, добри новини и подобряващи живота на хората.
И след всичко, което казвате, че съм постигнала, оглеждам се и все още не мога да се потупам по рамото и да си кажа “Браво, Виолета!” Винаги си поставям много високи летви и не си давам времето да се зарадвам и да се насладя на успеха. Веднага щом стигна дадения връх, се втурвам да покоря следващия. И тази въртележка така те омайва, че не можеш да слезеш от нея! “Живот на кантар” ме изкара от този омагьосан кръг. Да, ще продължа да се развивам и да надграждам постигнатото, но ще намаля скоростта, с която го правя, за да имам възможността да се насладя на гледките, които се откриват пред мен.
През годините създаваш и развиваш няколко успешни фотостудия в Бургас и София. Последният ти проект е студийният комплекс Photo Lounge в Бургас. Модерно и уютно място. Живееш на скорост. Снимки, срещи, уговорки. Какво се случва, когато Виолета затвори вратата на студиото?
Старата Виолета не затваряше 24/7 вратата на студиото си, защото за нея работата бе целият й живот. Новата Виолета все повече не само ще затваря вратата, но шумно ще я тряска, за да отделя време на себе си, на семейството си и да се наслаждава на живота. А в социалните мрежи винаги може да следите какво се случва “зад кадър” и “в кухнята на нещата”, защото съм щедра на споделяния! Разкрих тялото си пред цяла България, разголих душата си също. Няма тема, за която вече да не мога да говоря открито.
Ти си лектор в няколко разработени от теб обучителни програми по фотография. Предлагаш видео курсове като „Как да правиш хубави снимки с телефон“ и „Как да правя пари със снимки“. Не съм фотограф, но зная, че за вас най- важна е светлината. Губила ли си някога светлината?
Няма човек, който да не е губил светлината, да не е губил надеждата, да не е губил мотивация. Аз често я губя, дори понякога нарочно, за да мога да намеря нов начин, по който да я преоткрия. И в работата, и в живота, във всичко, което правя. За да оцениш светлината, трябва да живееш в тъмнина. За да видиш успеха, трябва да претърпиш провал. За да повишат и подобрят здравето си, за съжаление повечето от нас, първо трябва да се сблъскат с болестите и неразположенията. Но тези силни контрасти всеки ден ни водят до осъзнавания, до разбирания, до духовни търсения и до отговори, от които се нуждаем.
Затова - позволявайте си по-често да се губите, хващайте непознати посоки, тествайте нови методи, експериментирайте с нови храни, пробвайте непознати за вас спортове. Позволете си да се забавлявате във всичко това и ще откриете, че всичко е по-добро, когато отношението е друго.
Дизайнер си на модния бранд Letta Pefè, насочен към пухкавелки. Но сега изглеждаш невероятно със свалените 20 килограма. Ако дамите следват твоите програми и съвети, ще се наложи ли да направиш нова колекция?
Ето нагледен пример как успеха ми със свалянето на килограми, създава “проблем” в един от най-новите ми проекти, именно модният бранд. Сега обаче - това ме провокира още повече. Не само вече планирам с екипа си нови колекции, но обмислям и програма, чрез която ще поощрявам всички притежателки на по-голям размер, да го заменят с по-малък. Неминуемо ще обвържа идеята на красивата и модерна дреха за по-пищни дами, с подобряване на здравето им. И сега докато си говорим по темата, най-подходящо ми се струва следващата колекция да е спортна, за да изкарам всички дами през летния сезон на открито.
В своя Ютюб канал “Сватбеният подкаст на Виолета Пефтичева” разговаряш с двойки, чиито сватби си снимала за любовта. Разкажи ни за твоята любов, моля те!
Тук историята би била много дълга, ако вляза в подробности. Но моята любовна история е вече на 23 години. Още от ранна тийнейджърска възраст разбрах какъв човек искам да намеря до себе си и започнах активно да се оглеждам. За мен беше и все още е важен не толкова външният вид, а духовността, характерът, поведението, защото красотата е мимолетна. Търсих момче, което да е мило, добро, възпитано и да постъпва с уважение към всеки.
Намерих го и той бе брат на моя приятелка. Завързахме разговор, прераснал в добро приятелство. Усетих, че мога да му споделям лични неща. И в една априлска вечер през 2004-та година много романтично ми каза: “Не те харесвам, не те обичам, ама да пробваме да бъдем гаджета”. И два месеца по-късно бяхме безумно влюбени един в друг. Той бе студент в София, а аз още ученичка. Изчака ме да порасна, да се изуча, прибрахме се в Бургас и се оженихме през 2012-та година. Искам да ви разкрия една от тайните на нашата успешна връзка - нито един ден преди бракосъчетанието ни ние не сме живели на семейни начала, не сме правили секс и си бяхме обещали да се изчакаме и да си подарим това след обета ни и пред Бог и пред хората.
Това решение направи отношенията ни много по-истински и силни. Затова и чувайки новината, че не можем да имаме по нормалния начин деца - това ни сплоти повече от всякога. И днес, ние се обичаме дори повече от преди. Той е първият ми единствен мъж, за него аз съм първата и единствена жена. Вярвам, че няма нещо, което да ни препъне по пътя. И съвсем скоро ще сме щастливи родители на наши собствени деца и ще сбъднем мечтите си за голямо семейство!
Майката е първото огледало, в което детето се вижда. И първият свят, в който то вярва. Тя е началото на всичко — корен, дом, пристан. А желанието да станеш майка… то е зовът да дадеш живот не само на тяло, но и на бъдеще, на доброта, на смисъл. Твоят копнеж вече не е шепот на сърцето, а вопъл. Каква майка искаш да бъде Виолета?
Гледайки времето назад намирам смисъл в това Господ да не ме е благословил с деца в ранните ми години. Осъзнавам, че не съм била готова.
Работя с хиляди семейства, уча се от техния пример, проследявам отблизо развитието на децата и мога да заимствам много полезен опит и от успехите, и от грешките им. Ставайки родител на по-зряла възраст вярвам, че ще бъда една балансирана майка, много по-осъзната, много по-грижовна към физическото и психическо здраве на децата си, със сигурност по-изискваща, но и по-мотивираща с пример, ще се опитам да запаля децата си по колкото може повече неща - спорт, музика, пътешествия, книги, изкуство, езици, ще се вслушвам в техните желания, но ще ги и науча да търсят духовността от ранна възраст. Узрявайки от рано, поемайки отговорности и разбирайки, че родителите са авторитет, но и подкрепа, вярвам, че едно дете може да израсте здраво, щастливо и емоционално интелигентно.
Ние не се раждаме майки, а се научаваме. Отговорност! Сила, съчетана с нежност! Да носиш свят в себе си, а после да го учиш как да расте, без да се изгуби. Да бъдеш глас, който утешава в тъмното. Ръце, които никога не отказват прегръдка. Очакване, което не остарява, колкото и далеч да отиде детето ти.
Майчинството е безвремие. То не свършва, когато детето порасне. То живее в жестовете — в сандвич, направен сутринта, в шал, метнат на рамото му, когато вятърът духа по-силно, отколкото трябва. Живее в молитвата, която никога не спира: „Нека бъде добре. Нека бъде щастливо. Мила Виолета желаем ти да преживееш това щастие неколкократно!”
P.S. За пета поредна година Плаж Велека е домакин на Маратон Каланджа – Kalandzha Run. Това беше първият маратон за Вили. 21 километра тя измина за рекордните три часа!
Снимки: БТВ и личен архив
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.
