Христо Бардуков е от Созопол. Бивше острие от популярното предаване „Господари на ефира”. Той бе десет години общински съветник в местния парламент на Созопол. Срещаме се на стадиона в Черноморец. Gramofona.com единствен присъства за първия мемориален футболен турнир в памет на Костадин Джардов, който загина на пешеходната пътека в Атия. Чия беше идеята за футболната среща и как да опазим младото поколение? Интервю на Gramofona.com с Христо Бардуков.

 

 Г-н Бардуков, на кого беше идеята за първия мемориален турнир в памет на Костадин Джардов и ще се превърне ли тя в традиция?

-  На ръководството на футболния отбор в Черноморец „Свети Никола” и моя. Преценихме, че сега е моментът да го направим, докато времето е топло. Това няма да е първият, нито последният турнир в памет на Дани. Той е бил доста обещаващ футболист в отбора. Много се надявам турнирът да бъде урок за децата. За Дани, всичко което ще се каже, ще е малко. Приживе един бъдещ талант. По настоящем една звезда, която ще свети над нас.

Оглавявате отдел „Спорт” в община Созопол. Самият вие какво спортувате?

-  Никога не съм спортувал. Баща ми е един от най-изявените футболисти и навремето намразих футбола заради него. Докато другите деца играеха навън, аз гледах татко на терена. Той е цесекар. Често се случваше да изкрещи в определена ситуация, а аз все подскачах и ми се караше, че го правя. Тогава си казах: „Боже, това ли е футболът?” и приключих с него! Тренирал съм малко спортни танци, но дадох път на брат ми, който имаше по-големи заложби от мен. Яни Бардуков си остана име в този спорт. Аз не съм спортист и не мога да се похваля с купи и мадали, но мога да се похваля с бели. Сигурно имам най- много счупени прозорци в махалата, обирахме редовно градинките с нарове, но имах едно щастливо детство.

Коя пакост няма да забравите?

-  Те са доста. Много обичахме филма „Винету”. В трети клас веднъж по черешово време запалихме огън, който се разрастна и подпалихме почивната станция на МВР в Созопол.

Вие сте родом от Созопол. Разкажете за ученическите си години?

-  Като дете бях много ученолюбив, но и много пакостлив. Учех в Черноморец, после искаха да ме върнат в Созопол, но и там силите на педагогическия съвет не стигнаха да ме издържат и завърших основното си образование в Атия. Мама и тате не можеха да си позволят да ме изтърват по надалеч, защото можеше да изгоря сградата на МВР. Завърших средното си образование в Грудово /бел.ред. днешно име Средец/. Първото ми висше е Агроикономика в Стара Загора, а сега уча Право в Благоевград.

Бяхте един от първите репортери в „Господари на ефира”. Липсва ли Ви работата като журналист?

-  Не искам да навлизам в тази тема, но категорично не ми липсва. Липсва ми истинската медия. Хванах хубавите години на предаването, когато ни казваха: „Снимайте и правете, както решите”. Тези години бяха уникални. В един момент спряха да излъчват това и онова. Аз бях първият, който хвана далаверите с прокурори и съдии със земи в Приморско /бел.ред. членове на ВСС получиха терени на брега на морето като социално слаби/.

Това беше и поводът да вляза в политиката. Видях, че като журналист не мога да бъда полезен на обществеността. Ако предаването беше като в началото и се работеше с онзи хъс, със сигурност щях да съм още там и нямаше да си помисля да вляза в политиката.

Спомняте ли си кой беше първият Ви телевизионен репортаж в предаването?

-  О, да. През 2005 година разбутахме болницата заради смъртния случай на малкия Стилиянчо. Детето беше със сърдечна малоформация. Лекуваха го близо месец от пневмония. Тогавашната шефка на неонатология д-р Димитрова отказва категорично да прати детето за София. Продължиха  да го лекуват, а то се влоши и най-накрая го изпратиха за лечение в София. Един от най-добрите детски  хирурзи в България, д-р Пламен Митев го оперира успешно, но сърчицето му не издържа заради забавянето от Бургас. Така малкият издъхна на 40 и няколко дни.

Бяхте десет години общински съветник в местния парламент на Созопол. Лесно ли влязохте в ролята на политик от журналист?

-  Връзката е много тясна. Аз в никакъв случай не съм политик. Бях една от най-острите опозиции на кмета на Созопол Панайот Рейзи, за което не съжалявам, защото това ме научи на много неща. Още в началото той ме извика и ме попита: „Бардуче, какъв ти е проблемът?”. Отговорих му, че не може само Созопол да се равива като град, и че трябва да обърнем внимание и на селищата. Казах му, че искам когато почукам на кабинета му, за да обсъдим нещо, да ми отваря.

Как станахте шеф на спортния отдел в Общината?

-  Моят предшественик Петър Христов, един невероятен за мен човек, почина. Понеже много обичам да работя с хората, кметът на Созопол Панайот Рейзи ме покани да поема спорта и младежта. Приех с голяма радост.

Сега като общински служител как развивате спортните дейности от сградата на местната администрация?

-  Не мога да си представя да стоя в кабинета си. Ако чакаш проблема да те намери там, няма да стане. Генералът не влезе ли с кубинките в калта при войниците, няма как да ги види какво правят. Имам голяма подкрепа на спортния елит - спортисти, борци и това е много важно.

Над какви проекти работите в момента?

-  Ще открием два нови клуба, които ще минат под общинско финансиране. Надявам се, че по този начин ще успеем да стопираме пътя на наркотиците и компютрите в живота на младежта. Начинът да избегнем всичко това са спортните мероприятия. Много ми се иска да направя турнири по стражари и апаши и игрите от нашето време. Удовлетворен съм, защото на 100 % намирам пълна подкрепа от бившите си колеги от Общинския съвет, когато се гласуват бюджети, както и от кметовете по населените места, които много добре посрещат инициативите.

Когато на човек  му се работи, нещата се случват. Много се радвам да виждам децата как играят и че има живот в тях. Добре е те да бъдат ангажирани със спорт и родителите им да знаят, че са за два часа примерно на стадиона в Черноморец, а не някъде да пушат трева или цигари.

Искам да направим турнир по плуване. Единият тенис корт в Санта Марина е отворен, за да тренират там децата, защото те са на вълна Григор Димитров. Не се знае дали някой ден няма оттук да излезе следващият Гришо. Аз живях в Италия и никой не знаеше къде се намира България, но като чуеха за Христо Стоичков и всичко беше ясно.

Как запълвате свободното си време?

-  Събираме се с приятели и пеем. Гледам да отделя време на децата и на половинката си, която е на 600 километра от мен. Тя живее в Благоевград, където има сватбена агенция.

Идва Коледа, а самият вие сте изестен с много благотворителни инициативи. Върху какво работите с местните хора в Созопол?

-  Местните ми предложиха една много хубава инициатива- да направим футбол на малки врати. Всеки да участва срещу пари като ще бъдат оползотворени с благотворителна цел. В този ред на мисли искам да се похваля с възраждането на една много хубава инициатива, която правихме няколко поредни години.

През 2003 година стартирахме заедно с децата от Зидарово благотворителен Дядо Коледа. Който желае носи подаръци в работилницата му и оставя някаква сума пари. После белобрадият старец минава и раздава подаръците, пътува с файтон и разнася пакети до среднощ.

В един момент се пръснахме и инициативата прекъсна. Създадох я преди две години в Благоевград. Имам  колега, който е незрящ. Събрахме средства за Феим и сега той завършва право. Кампанията там беше супер успешна. Сега предстои тя отново да се реализира в Созопол. Тази година ще помогнем с парите на социално слабите семейства. Предай нататък - това е моята представа за живота.