Въпреки една от най-актуалните теми – за безопасността по пътищата и желанието на Сдружение “SOS-ПТП“ да информира студентите в Бургас относно движението по пътищата, опитът беше без успех.

Залата на Бургаски свободен университет бе празна. Мариела Кирова, координатор социални дейности, остана очудена от ниския интерес сред студентите. „Това, че ние или наши близки не са пряко засегнати или пострадали при пътен инцидент, не означава, че не сме застрашени във всеки един момент“, заяви тя.

Неправителствените организации, каквато е Сдружение “SOS-ПТП“, са катализатор и основен проводник между институциите и обществеността.

Те имат решаваща роля в изграждането на стабилна държавно-обществена коалиция, която да генерира полезни предложения, проекти, програми и инициативи за подобряване обстановката по пътищата.

Сдружението  помага на пострадалите при катастрофа - безплатни правни консултации, съдействие за медицинска, психологическа и финансова помощ.

Въпреки, че студентите пропуснаха възможността да се информират и да попитат, Мариела Кирова отговори на няколко въпроса относно кампанията и сподели своя опит и практика.

На какво се дължи тази незаинтересованост сред студентите?

-Много ми е трудно да дам отговор на този въпрос, защото доста се постарахме да популяризираме самата кампания и много хора знаят за нея. Включително, когато бяхме пред университета самите студенти казваха „Да, знаем. Ще дойдем”, но не бяха достатъчно сериозни, според нас.

Презентацията, която бяхме подготвили не е насочена към хокане или поучаване, а е изключително актуална и информативна. Видеото е много въздействащо и е насочено към това да се маркират и да се дадат примери за инцидентите около нас, независимо дали имаме стаж 1 или 20 години зад волана.

Когато си с по-малък стаж си по-застрашен и влизаш в по-рисковата група.

В презентацията са включени и практически съвети за младите, когато попаднат в подобна стресова ситуация и какви са техните права. Отделно има тенденция, при която младите хора се плашат вследствие на инцидент и избират бягството- напротив, трябва да останеш и да помогнеш на човек в нужда.

Младите водачи са тези, които току що са взели своите свидетелства или тепърва им предстои. Именно те са хората, които се сблъскват с нашите изпити по теория и практика, които имат нужда от промяна – в методиката на обучение. Те са хората, които могат да дадат адекватните предложения, а ги няма тук, за да го направят.

Сдружението организира всеки месец различни кампании, насочени към децата, към възрастните, към поведението, към обществото, към институциите, към младите хора. Винаги защитаваме правата на младите хора, а те отсъстват. А кой да попитам? Някоя възрастна жена, затова как се чувстваше като взе книжка преди 40 години?

 Младите хора трябва да са активни и да проявяват инициатива, за да бъде чут гласът им. Няма как да бъдем пасивни и да очакваме промяна.

Изключително положително сме настроени и искаме ние да бъдем посредниците между гражданското общество и институциите, за да бъде адекватна промяната. За съжаление обаче, останахме само с желанието си. Не намерихме съмишленици от страна на студентите.

За първи път ли се случва да останете с празна зала?

-На наши кампании, да. Сдружение „SOS-ПТП“  развива дейността си вече втора година и това е първият подобен случай, а темата е изключително актуална. Всеки реагира, когато някой млад превърти гумите на колата, но ето тук беше моментът да си вземем поука.

Какви примери от твоята практика може да дадеш ?

-Примерите са много. Най-класическата ситуация за България, е алкохолът. Десет човека отиват на дискотека и този, който е пил

най-малко сяда зад волана, като под най-малко, се има предвид 2-3 бири и 2 силни питиета. След това качва 10 човека, губи контрол и става катастрофата – има ранени, починали или с изключително тежки последици. Това правят именно студентите.

Бях на дело, когато водачът ревейки и треперейки, повтаряше „Много съжалявам, много съжалявам.. не исках!”. Ясно е, че не иска, обаче има голям брой семейства, които са претърпели огромен срив.

Това можех да го разкажа пред 150 човека, да разкажа от своята практика, какво се случва с живота на тези хора, защото аз живея с тяхната болка и страдание.

Какво трябва да се направи, за да се предотврати това?

-Нужно е да има будно гражданско общество. Преди известно време имаше обществено обсъждане на промените в законите за движение по пътищата. Дадохме своите предложения, но там експертите също не бяха особено впечатлени. За тях законът е работещ или пък ние „не сме специалисти“ – ние, които всекидневно се сблъскваме с това.

Можем да бъдем полезни за студентите и за младите хора, като цяло. Защото не вярвам да има един млад човек, който да каже „ Да, искам утре животът ми да е необратимо променен!”. Няма такъв човек. Но защо няма и човек, който да каже „Да, искам да науча нещо!” и в последствие да каже не „Сложи си колана, защото ще те глобят“, а го сложи, защото е безопасно. Такава е практиката в чужбина.

Подготвени ли са шофьорите след курса за вземане на свидетелство?

-Разбира се, че не. Как да сме подготвени? След като отиваме на определен брой часове по теория, в които  обучаващият главно ни обяснява как трябва да заграждаме квадратчетата в листовките. Няма практика в теорията.

Коя е най-често срещана причина за ПТП при младите?

-За съжаление при младите шофьори не се прави чак толкова задълбочена статистика. Основното, което се води е липсата на достатъчно опит или несъобразяване с пътната обстановка и превишена скорост.  Комплексни са причините.

Кои са по-опасни: шофьорите или пешеходците?

-Това е много деликатна тема, защото всички ние сме участници в движението и спазваме правила. Пешеходците са най-уязвимите участници на пътя. Когато човек е опакован около ламарините и е доста по-опасен на пътя да внимава повече и да се съобразява.

А кой е най-често виновният?

-Всички са виновни, но винаги трябва да става ясно, че трябва да се пазят пешеходците. Досега не съм чула някоя кола да е изплакала от това, че е ударена от пешеходец. Но въпреки това има и задължения от страна на пешеходците. Процесът е двустранен.

Има изключително недисциплинирани пешеходци, но шофьорите са тези, които трябва да показват повече толерантност и уважение.

Ние трябва да се възпитаваме така, че да съблюдаваме правилата и да живеем спрямо тях, и не само на пътя.

Съвет към младите, които така и не дойдоха да чуят и да научат нещо повече по темата?

-Не искам да бъда негативна, защото не съм в ролята на съдник, но мога да изкажа разочарованието си, защото искахме да достигнем до по-голяма аудитория, да чуят и да ги превърнем  в съмишленици в каузата за по-безопасни пътища.

Втори опит ще направите ли?

-Разбира се! Това ни мотивира още повече и явно трябва да сменим стратегията. Сега през цялата 2014г ще правим подобни презентации на тема „Превенция на ПТП при бъдещите водачи” в среднообразователните училища. Тогава със сигурност ще има посещаемост, тъй като презентациите ще се провеждат по време на самите учебни часове.

Но, ще се опитваме да пробиваме групата на студентите, защото те са най-рисковата група участници на пътя. Няма да се примирим, докато не стигнем до техните сърца.