Салим Салим е родом от руенското село Топчийско. Той е треньор по борба на спортен клуб Руен. Клубът е създаден през далечната 1992 г., а състезателите в него години наред прославят името на бургаската община не само в цялата страна, но и по света. Какво е да си треньор вече няколко години на един от най-древните спортове? Как Салим Салим и помощниците му успяват да задържат младите състезатели в клуба? Каква е формулата на успеха и защо руенските борци не пропускат медали от нито едно състезание? Интервю на Грамофона нюз със Салим Салим.

Г-н Салим, спомняте ли си как се зароди идеята за основаването на спортен клуб по борба Руен?

-  В нашия район хората винаги са обичали борбата. Първият майстор на спорта Кадир Хасан е от руенското село Ръжица. През годините, през клуба са преминали много добри борци, извоювали медали от редица Европейски първенства. Един от тях е Кемал Мустафа, който има един сребърен и два бронзови медала. Не мога да не спомена и покойния Ремзи Мустафа, повече познат с името Румен Хаджиев, който също е бронзов медалист от Европейско първенство. Адем Четов също е наш спортист и е бронзов медалист.

Години наред лягате и ставате, мислейки за борбата. Как ви влияе тя и какво е този спорт за вас?

-  Борбата е моят начин на живот. Всичко, което правя идва от сърцето ми. Борбата е древен спорт, един от първите на олимпиадата в Атина. Борба винаги ще има.

Колко деца тренирате в момента?

-  Имаме група деца от 5 до 7 години. Втората група са деца 8-9 г. , 9-11 г. и 11-13 години, като техният брой достига 60 деца. Отделно тренираме кадети, юноши, а в клуба има и мъжки отбор.

Миналата година нямаше състезание, от което да се завръщате без медали. Как започна 2019 година за момчетата ви?

-  Миналата година станахме шампиони на България за мъже. От началото на 2019 г. вече имаме златен медал при мъжете, бронзов медалист при момчетата, двама златни медалисти при децата, двама бронзови и две пети места, а още сме в началото на годината.

Какво най-напред казвате на децата, когато дойдат в залата?

-  На първо място, че трябва да уважават по-големите, да се обичат, редовно да идват на тренировки и да слушат.

А слушат ли те?

-  Много. Преди да влязат, за да тренират, веднага се преобличат и обуват чисти гуменки. В тренировъчната зала нито треньори, нито състезатели влизат с обувките, с които ходят навън. 

Спорът е труден, а някои от децата са малки и по всяка вероятност се изморяват бързо. Как успявате да ги стимулирате да не се отказват от борбата?

-  Най-важното за един спортист е да има дух. Децата са още малки и в началото бързо решават да се откажат, но ние намираме начин да ги убедим да останат, да се занимават със спорт, да бъдат постоянни и да се закаляват. Чрез спорта се опитваме да ги отдалечим от вредните пороци. В големия град децата посягат към наркотици, но при нас това не се случва.

Като споменахте големия град, в Бургас има Спортно училище, в което много от децата оттук учат. Къде другаде в страната борците прославят клуба?

От 30 години 70 % от децата, които учат в Спортното училище в Бургас са от община Руен, с което много се гордеем. Имаме и много деца, които учат в спортните училища в Сливен и Варна. Имали сме състезатели в клуб „Левски”, имали сме и национални състезатели. Гордеем се изключително много с Николай Куртев, който стана трети в Европа и втори в света по борба.

Коя е най-сложната хватка в борбата?

-  Всички хватки са сложни, а борбата е спорт, при който трябва да се трудиш много.

Кое е най-краткото време, за което може да се надвие съперник?

-  Може да го тушираш още на третата секунда.

Община Руен се слави и с мазните борби, които никъде другаде в България не се правят. При тях хватките по-трудни ли са?

-  Захватът става само за кожените панталони /бел.ред. къспети/ на участниците. Те мажат телата си със зехтин и не могат да се борят, защото всичко е хлъзгаво. Понякога борбата продължава 1 час. Когато няма победа, се дава продължение от 5 минути и след това време печели този, който първи вземе точка. Община Руен е много известна с мазни борци от близкото минало – Кадир Хасан, Ислям Юмер, Якуб Исмаил и много други.

В Турция мазни борби е имало преди много, много години. В кои други държави те са популярни и сте участвали и Вие?

-  В Турция мазните борби са традиция. Провеждат се през цялата година, но финалът е само в Одрин. Там се обявяват и първенците. Ние сме участвали в много държави - Македония, Косово, Гърция, Турция, Швейцария, Германия. А преди две години имахме покана за мазни борби и от Канада.

Медали и отличия много, а има ли нещо, което не успяхте да направите в треньорската си кариера?

-  Болката ни е голяма, че нямаме само медал от Олимпиада.

За какво сте си мислел Вие, когато сте бил състезател?

-  Всеки един борец излиза не за да бъде победен, а за да победи. Затова съм си мислел винаги и аз- само за победата.

Какво обичате да правите извън тренировките?

-  Обичам да пътувам и да разглеждам различни места.

Какво бихте казали на децата, които тренирате?

-  Че съм много горд с тях. През всичките години през клуба по борба са преминали стотици деца, донесли стотици медали. Борбата е гордостта на община Руен. Искам да благодаря от сърце и на ръководството на администрацията. Кметът на община Руен Исмаил Осман винаги ни е подкрепял, както и сме имали винаги подкрепата на фирма “Weiss Profil”, със собственик Х. Кулов, които са наши основни спонсори.

Плътно зад нас през годините винаги е бил и Невзат Исмаил, началник на отдел "Образование". Той винаги е казвал, че е много важно от ранна възраст децата да започнат да се занимават със спорт.

Пожеланието Ви към  клуба е...

-  Да имаме още много шампиони и най-вече олимпийски медалисти.