Румен Люцканов е животновъд, земеделец и председател на Асоцията на животновъдите в Странджа. Какви проблеми имат в бранша? Какви са очакванията на земеделците от новия програмен период? Интервю на Gramofona.com с Румен Люцканов.

Г-н Люцканов, какви са очакванията Ви за новия програмен период?

-         Най-важното, което очакваме са парите. По възможност най-бързо и най-много. Дали сме доволни? Един човек, който иска да направи повече неща в живота си никога не може да е доволен. Ако той е доволен, това означава, че не е направил това, което е искал. Човек, който не е постигнал това, което иска, винаги ще е недоволен от нещо.

Как се случват нещата като цяло в България? Доволни ли са земеделците, животновъдите от условията?

-         Нещата в страната се случват бавно и това не ме удовлетворява. Удовлетворява ме това, че хора се опитват да свършат работа. Дали ще я свършат обаче-това разбира се е една друга тема. Но това, че нещата стават мудно и с много бавни темпове, е факт. Благодарение на Областна служба „Земеделие“- Бургас и на наши колеги, нещата като че ли започнаха да се забързват, но има още какво да се желае. Надявам се стъпка, по стъпка нещата да се случат.

Предполагам пробемите в бранша са много. Кои са основните?

-         Проблемите са много и сигурно няма да стигне цял ден да ги спомена. Най-сериозното е това, че изкупната цена на продукцията при земеделците и животновъдите е ниска. При земеделските производители все пак е хубаво, че има някакъв коректив на цената, т.е. това са борсовите цени, които не зависят от нас. При животновъдите е въпрос на договорки между няколко търговци в България, които са доволно големи и силни, което пък от своя страна довежда до така наречения монопол. Не може килограм агнешко в Европа да струва 14 евро или 28 лева, а тук живото тегло да е 4,5 лева.

Тази разлика в цената е огромна. На какво се дължи това,  според Вас?

-         Наистина е огромна. Никой не може да ме убеди, че разликата от 4,5 до 28 лева е свързана с разходи.

Колко според Вас трябва да е цената на агнешкото месо в България?

-         Хванахте ме неподготвен. Ние нямаме борсова цена на агнешкото месо в България и такива сметки

не сме правили. Във всеки регион е различно. В Странджа изхранването ми излиза по-скъпо. Няколко са причините затова. Едната е, че земята е неплодородна. Наши колеги от Северна България вадят по почти тон зърно от декар, а ние едвам докарваме 350-400 кг. Цената на фуражите в Северна България е малко по-евтина от тази в нашата част. Там зърното е в изобилие, не че не се изнася. Тук всеки животновъд е земеделец.

Ще Ви върна малко назад във времето на шапа в Странджа. Страхувате ли се, че може пак да се повтори?

-         Шап скоро време в България не беше имало и повечето хора от тогавашното правителство не знаеха дори какво означава думата шап. Имаше безобразия, но благодарение на това, че се събрахме много хора успяхме да урегулираме процеса по избиване. Така именно създадохме и Асоциацията.

Какви трябва да са според Вас конкретните мерки, за да не се повтори подобна ситуация?

-         Имаше идея това да е оградата по Турската граница. Когато става дума за умъртвяване на животни –не може да стане, а когато стана въпрос, че идвали бежанци от Сирия-стана. Нещата малко прескачат от едно в друго. В крайна сметка никога не се знае кое е по-добро. Винаги съм бил на мнение, че една ограда няма да спре шапа, но малко или много ще помогне.

Аз например загубих много. Отглеждах във фермата си 2000 животни. Сега са 1000, защото се наложи да ги избия. Година и половина ги гледах  на оборно хранене и това ми излезе 286 хиляди лева, дадени в брой.

Споменахте, че няколко фирми монополизират изкупуването на месо. Няма ли механизъм животновъдите сами да излизат на пазара?

-         Точно това правим браншовите организации с много сериозни темпове, с много голям успех. Европа вече ратифицира наредбата, която ще позволи животновъдните обекти да си построят кланични пунктове. Те ще са сертифицирани, както големите кланици в България.

Така всеки един животновъд ще може да излезе директно на пазара със собстената си, а не с чужда продукция. Това е идеята, защото има колеги, които гледат наистина бутикови животни. Едно расово и красиво животно например не можеш да го заколиш и да го продадеш за 4 лева/килограма. Предстои наредбата да бъде приета от Министерски съвет, а след това и от парламента.