Димка Делчева живее, учи и работи от пет години във Франция. Завършва в Лил бакалавърска степен „Сценични изкуства“, а от тази година е и Магистър по „Драматургия и режисура“ в Арас. Отскоро е започнала нова магистратура в Националния институт по ориенталски езици в Париж, където учи литературни преводи от български и френски.

Здравейте, Димка! Заварваме Ви във Франция, където живеете, учите и работите. Това е една от най-засегнатите от пандемията страни. Там първи затегнаха Ковид-мерките отново. Каква е ситуацията към момента?

Обсъждаше се доста дълго дали да затварят или не. Първоначално президентът Макрон се придържаше към оставянето на работещи училища и университети. Започна първо затварянето на барове и заведения, от което хората не бяха доволни. Отправят доста често критики към президента, че обяснява като на малки деца случващото се в страната. Мисля, че френското общество отказва да бъде дисциплинирано вече на този етап. След дългите месеци в карантина изобщо нямаха желание това да се повтаря, най-вече малкия бизнес, ресторантьори и собственици на нощни заведения. След пълното затваряне нито една гилдия не е доволна. Като че ли нарастващите бройки не съществуват и има някаква конспирация. Те направиха дори приложение, което се казва АнтиКовид. Сега то изписва постоянно броят на заразените, процентът на леглата в болниците. Допреди няколко дни леглата бяха заети на 80%, което е страшно и имам чувството, че французинът не иска да го вярва.

Случи ми се да има купон на първия етаж, под нас, което е недопустимо! Притеснявам се, че бройките нарастват, независимо, че сме под карантина. Просто хората не спазват мерките.

Усеща ли се паника и как се справяте със затегнатите мерки в ежедневието?

За паника не мога да говоря. Мисля, че хората са се отпуснали и са си казали, че е по-добре да го изкарат. Имам колеги, които смятат, че това да излезеш навън за повече от разрешения един час на ден, е нещо нормално. Има по-скоро притеснение за възрастните хора.

В ежедневието не можем да излезем нормално, трябва да попълваме декларации, които са на телефоните ни. Става бързо и лесно. Но има голяма подготовка преди излизане – маска, декларация….

Ограничението е да са разхождаме на по-малко от един километър. С моя приятелка живеем на 1.5 км една от друга. Когато трябваше да се срещнем, се чувствахме като престъпници – по средата на пътя в един парк за няколко минути. Чувството е необичайно – все едно пристъпваш закона.

В къщи се чувства една загуба на мотивация за работа. По-бързо се отегчавам и измарям, без обемът на работа да се е променил. Водя театър на първокласници в Българското училище в Лил и сега трябва да преподавам театър онлайн, което е голям парадокс - неестествено и сложно. Практиката изисква жив контакт допир, усещане, работа в екип, а през компютрите се губи тази чувствителност.

Какво е отношението към носенето на маски на обществени места?

Маските са до такава степен задължителни, че трябва да я сложиш в момента, в който излезеш навън, дори да няма никой на улицата. Недоволните са много. Французите са едни от хората, които най-много се оплакват. Но носят маските, защото глобите са големи и има много полиция. Не можеш да си позволиш да не я носиш, защото могат да те проверят по всяко едно време. В това французите са стриктни.

В България видях носенето на „алтернативни маски“-шлемове, от които според мен няма никаква полза. А тук не мога да ги видя, слагат правилно маските – покриват носа и устата.

Притесняват ли се французите дали ще посрещнат коледните празници със семействата си?

Мисля, че да. И аз самата съм доста притеснена, защото исках да се върна в България. За хазяите ми е доста трудно, защото са голямо семейство и са свикнали по няколко пъти на седмица да се събират. Да не могат да посрещнат заедно празниците е емоционален удар за тях.

Карантинираха ни два дни преди техния Хелоун, което според мен показва доколко нещата са сериозни. Говори се, че карантината ще продължи и след 1 декември и ще прекараме Коледа разделени, което е прецедент.

Как Франция реагира на поредното убийство, породено от религиозна омраза?

Това е доста тежък момент за френската история, защото накърниха нещо много скъпо за тях – свободата. А свободата на словото е един от пиедесталите. Това засегна много и учителската гилдия. Учителите трябва да говорят без да се страхуват, формирайки едно критично общество, което да изказва мнението си. Хората излязоха навън в знак на подкрепа и за да заявят, че са готови на всичко, за да защитят своята свобода. Но толерантността остава към всеки един етнос в държавата.

Засегната бе и свободата на артистите. Аз съм артист и не мога да си представя да правя политически коректно изкуство. Изкуството не е за да обслужва идеология, политическа или религиозна.

Работите в сферата на изкуството, която е една от най-засегнатите от кризата. Как се справят творците във Франция? Имат ли подкрепа от държавата?

Всички държавни културни институции имат помощи. Работещите в цяла Франция получават 85% от заплатата си по време на карантината. За артистите на свободна практика или без постоянен договор е много трудно, защото държавата не е отпуснала някакви помощи.

Аз съм част от две малки независими театрални формации – куклен и драматичен театър. В нашата трупа имаше болен и решихме да прекратим всякакъв тип дейности още през март. Сцената и хората ни липсват, дори лятото не успяхме да отворим, заради затегнатите мерки. Малките компании не са в състояние да отговорят на абсолютно всички здравни изисквания. Засега не са измислили нужния диспозитив как да помогнат на нас.

Сега пиша пиеси, редактирам и се занимавам с дипломната си работа. Имам статут на студент, което ми позволява социална стипендия. След като това приключи, нещата няма да бъдат толкова цветущи. 

Имате издадена и стихосбирка. От къде черпите вдъхновението си?

Стихове пиша от много малка, дори не мога да си спомня. Издадените ми стихове са от 2008 година до сега. Те проследяват порастването на едно дете до осъзната млада госпожица. Вдъхновението си черпя от заобикалящите ме хора, природа, събития.