Радан Кънев е един от учредителите на партия Демократи за силна България, а по-късно като неин председател подписва споразумението за създаване на Реформаторския блок. През месец май тази година стана депутат в Европейския парламент, влизайки от листата на коалиция „Демократична България“. Той е член на Комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по петиции и заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в ЕП. Борбата срещу климатичните промени е един от основните негови приоритети при работата му като евродепутат. Това е темата, по която разговаряхме с Радан Кънев, а той отговори на много актуални въпроси, вълнуващи обществото.

Г-н Кънев, преди дни генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че по отношение на климата светът е достигнал повратен момент и през следващите 10 години човечеството ще се намира между надеждата и капитулацията. Има ли достатъчно воля и възможности Европейският съюз да направи така, че да преборим климатичните промени?

През шестте месеца, откакто съм в Европейския парламент, виждам, че климатът е първостепенна политическа тема. И тя обединява всички партии – от крайното ляво до крайното дясно, разбира се, с нюанси. Много силно изразена е в най-засегнатите от климатичните промени райони в южна и западна Европа, не толкова важна е за депутатите от източната част на Стария континент на този етап. Но мисля, че и в нашите общества вече зрее усещането, че са необходими спешни мерки за борба с климатичните промени.

Миналата седмица гласувахме две декларации за климата. Едната е тази, с която Европейският съюз участва на Световната климатична среща на ООН в Мадрид, другата – за обявяването на т.нар. „извънредно положение“ за климата. Направи ми впечатление, че дори в рамките на ЕНП, една традиционно дясна пробизнес партия, повечето депутати гласуваха „За“ това извънредно положение. Имахме дълго, сериозно обсъждане и всички казаха, че това очакват техните избиратели. Характерно беше, че най-силните в момента управляващи партии в ЕНП – австрийците, гърците, ирландците, които разчитат на най-сериозна подкрепа, бяха и най-убедени и най-обединени в необходимостта да се гласуват такива мерки. Така че на политическо ниво Европа със сигурност ще върви към много амбициозни климатични политики.

И нещо много важно за България – ние трябва да си дадем сметка колко големи отражения има това върху икономиката, енергетиката ни и да бъдем много подготвени за него.

Проблемите са основно свързани с енергетиката, както и с транспорта. И в контекста на декларацията за извънредното положение за климата смятате ли, че това е достатъчна мярка, за да започне промяната, предвид че бизнесът трябва да се съобрази с нея?

За мен този тип декларации са повече думи. Има спор дали те повече тласкат политиците към по-смели действия, или не. Аз не обичам да коментирам подобни заявки, които са на думи. Очаквам да видим т.нар. „зелена сделка“ на госпожа Фон дер Лайен, която след седмица ще бъде факт. И активно работя както в комисията по околна среда, така и в комисията по заетост, защото всичко това има много пряко отражение върху заетостта в минните, въглищните, индустриалните региони. Работя за такива мерки, които едновременно да помагат за борбата с климата, но и да са щадящи за индустрията и за енергетиката.

Бях домакин на дебат на много високо ниво, организиран от един от най-престижните тинк-танкове в Европа – CEPS (Centre for European Policy Studies), заедно с финландския колега Виле Нийнистьо, който е представител на Зелените. В този дебат търсихме конкретните мерки, технологии, решения, за да може въглищните, индустриалните региони да не излязат от тази криза по-бедни, а напротив – като лидери в новите технологии, което лидерство Европа изпусна през последните 20 години и което съм убеден, че „зелената сделка“ е шанс да се върне. 

Кажете по-конкретно какво може да се направи, така че да не пострадат минните индустрии и да не се генерира безработици сред миньорите?

Основното, което трябва да се направи, и то е предвидено в „зелената сделка“, е да се съберат значителни публични и частни фондове за въвеждане на нови технологии в енергетиката, транспорта и индустрията. И това, което за нас като българи и източноевропейци е особено важно, е тези средства да бъдат насочени именно към регионите, които ще бъдат сред най-засегнатите. Маришкият басейн например в един 20-годишен период с постепенен преход от център на въглищната енергетика да се превърне в център на модерна енергетика, на развойни нови технологии в този сектор – нещо, което може да бъде финансирано чрез такова сътрудничество на европейския бюджет и националните бюджети. Но преди всичко определящо е привличането на частния инвестиционен сектор в цяла Европа.

Правени ли са изчисления „зелената сделка“ колко би се отразила финансово върху минната индустрия и миньорите. Все пак има редица силно развити в тази насока европейски държави?

Няма такова изчисление на този етап, което буди тревога. Но все пак „зелената сделка“ не е вкарана в Европейския парламент. Нещо, за което аз силно се боря в рамките на ЕНП и постигнахме успех цялостно като партия, е всички мерки, които ще бъдат предприемани, да се основават на много сериозни научни и финансови данни за ефекта от тях, за да могат загубите да бъдат компенсирани. България, Полша, Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Гърция са държави, в които въглищната индустрия е много силна, минното дело е сериозно застъпено, производството на ток чрез въглища осигурява хляба на много семейства. Това е огромен човешки капитал, който трябва да бъде съхранен и развит, а не зачеркнат с лека ръка.

Важно е на глобално ниво да си дадем сметка, че справедлив преход за тези енергийно интензивни региони не може да означава просто изплащане на компенсации на фирми или семейства. Това не трябва да бъдат средства, с които хората да финансират емиграцията си, защото това ни очаква, ако просто се дадат едни пари на семейство. Това трябва да са дългосрочни инвестиции в образованието, в технологиите и в индустрията в конкретния регион.

Според мен трябва да се мисли за европейски технически университет с конкретен енергиен профил, който да бъде създаден от водещи научни среди. И той да се намира например в Старозагорския регион или в най-засегнатия район в цяла Европа – Източна Силезия в Полша, където десетки хиляди са само пряко заетите в мините и във въглищните централи.

Но за да има успех битката срещу климатичните промени са нужни усилията на целия свят, а не само на Европейския съюз. В този смисъл как в ЕП се гледа на позицията на Доналд Тръмп, който изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата?

С тъга и разочарование, разбира се. Но искам да подчертая, че в декларацията за климатичната среща в Мадрид по мое предложение беше включен конкретен текст, че Европа първостепенно ще се стреми към възстановяване на партньорството именно със САЩ в тази сфера. Защото класическият познат от 20-ия и началото на 21-вия век икономически блок на западния свят, включващ ЕС, САЩ и Япония, трябва да върви заедно в тази посока. Ако вървим заедно по пътя на трансатлантическото сътрудничество, ние можем да повлечем и Китай, Индия, Бразилия също да вървят в тази посока.

Искам да подчертая още нещо – много често се казва, че Китай и Индия не правят нищо в сферата на климатичните промени, но там има много голямо обществено недоволство и много силни обществени настроения, свързани със смъртоносното замърсяване на въздуха вследствие именно на производства, които са много вредни и за климата. Така че аз съм убеден, че там много скоро ще се пречупи тенденцията и едно глобално партньорство, макар и много трудно, ще бъде възможно.

Но най-важното е да разберем, че климатичната политика не трябва да ни разделя, не трябва да се допуска радикализация, взаимни обвинения. Ние сме различни държави, различни общества, различни икономики, различни интереси, но проблемът ни е общ. Така че ще трябва да намерим и общо решение, макар че това няма да е лесно.

По фискалния проблем искам да добавя, защото това е една политика, по която работя активно и в комисиите, в които съм член, и в самата ЕНП – ние сме противници на въвеждането на нови общоевропейски данъци. Системата за търговията с емисии може да бъде много развита. Допълнителни пазарни инструменти, например откупуване на усвояване на парникови газове, могат да бъдат сериозно засилени, така че да финансират „зелената сделка“, без да стигаме до крайности като например общоевропейски въглероден данък. Това е една от темите, по които много се спори между ляво и дясно в ЕП. Левицата е по-склонна към въвеждането на този данък, докато центърът и дясното по-клонят към пазарни инструменти. Вярвам, че ще се срещнем на разумен терен по средата.

Все пак в България имаме развита минна индустрия, тук имаме инвеститори като например американските централи. Тази „зелена сделка“ няма ли да доведе до повишаване на непредвидимостта?

Със сигурност рязкото увеличаване на климатичните политики създава по-голяма непредвидимост на пазара. Това е едно възражение, което заедно с германците в ЕНП – Християндемократическия съюз, често поставяме, а именно да не се наруши принципът на правна сигурност в Европа, защото той е водещ във функционирането на ЕС. Настояваме всички промени да стават смислено и колкото и спешни да са тези политики за избирателите, да не се допуска те да водят до хаос в икономиката.

Основният принцип на „зелената сделка“ трябва да бъде един обвързващ график за намаляване на емисиите, така че да са ясни последните дати, до които могат да работят въглищните централи, а както и как ще се повишава цената на електричеството от тях – това са двата основни фактора. Вярвам, че централите в Маришкия басейн имат достатъчно дълга перспектива пред себе си, която да позволи и на държавата като собственик на една от тях, и на частните собственици на другите две да се впишат в новите енергийни технологии. Доколкото ми е известно, те отдавна се подготвят за този момент, за бъдещата енергетиката след 20-30 години, която няма да прилича на днешната.

А в един по-краткосрочен план предвиждат ли се повече пари за общините да реализират проекти, свързани с опазването на околната среда. В момента например има проект за подмяна на печките с твърдо гориво с по-екологични алтернативи?

Запознат съм много добре с това. Ние минахме през много сериозни обсъждания на бюджета на ЕС за 2020 г. и тепърва сме в активно обсъждане на новогодишната финансова рамка. Парите, които са предвидени за околна среда и борба с климатичните промени, ще стават все по-голям процент от Кохезионната политика на ЕС. Към момента те са заложени на 25 %, има радикални предложения за до 50 %. Същото се отнася и за портфолиото на Европейската инвестиционна банка. Така че ако българските общини са активни, могат да реализират множество изключително полезни за общността проекти, свързани с екологични приоритети, които да доведат освен всички друго и до рязко повишаване качеството на въздуха, който дишаме в България.

На много места обаче, където например се строят депа за отпадъци, хората протестират. Те могат ли да бъдат убедени, че това са полезни обекти за тях, които трябва да бъдат изградени?

Винаги когато има бизнес, свързан с отпадъци, обществената реакция е силна и тя е напълно оправдана. В най-добрия случай това е свързано с лоши миризми, а много често и с токсични емисии, които влошават качеството на въздуха и застрашават здравето. Ние трябва все по-упорито да вървим към максимален процент преработка на отпадъците. Това също са политики, за които може да се намери щедро европейско финансиране в момента. Видимо е, че и нашите общини, и Министерството на околната среда и водите са доста пасивни и още не са се приспособили към тези големи възможности, които Европа дава. Да се надяваме, че това ще стане много скоро, за да се преодолее именно този конфликт с населението, което основателно протестира.

В интервюто са използвани въпроси и от други медии