Антибиотичната резистентност в детска възраст — заплаха, която можем да ограничим със споделена отговорност. Антибиотиците не са средство за „бързо оздравяване“, а мощен инструмент, който трябва да бъде използван разумно.

В края на Международната информационна седмица, посветена на Антибиотичната Резистентност в периода 18-24 ноември, разговаряме с д-р Жени Стоичкова - детски пулмолог. Какво означава този проблем за децата, родителите и обществото?

Д-р Стоичкова, защо днес се говори толкова много за антибиотична резистентност и какво представлява?

Защото днес резистентността вече се превръща от медицински термин в социален проблем. Антибиотиците са спасили безброй животи, но употребата им през последните години е толкова честа - и нерядко неправилна, че бактериите се променят и стават все по-трудни за контролиране.

Антибиотичната резистентност е способността на бактериите да се променят така, че антибиотиците да губят своята ефективност. Това не е проблем на конкретния човек, а на патогенните бактерии, които стават все по-трудни за лечение. В резултат на това заболявания, които преди са се лекували бързо и лесно, започват да изискват все по-сериозни грижи.

Редица международни организации прогнозират, че без предприемане на адекватни и всеобхватни мерки резистентните инфекции могат да станат водеща причина за смъртност след няколко десетилетия. Но една група е много по-уязвима от всички останали и това са децата.

Защо децата са особено чувствителни към последиците?

Детският организъм за разлика от възрастните е в период на развитие не само физически и имунологично. Това означава, че имунната система тепърва „се учи“ да реагира на патогени. Микробиомът — естественият набор от полезни бактерии в червата, кожата и дихателните пътища още се изгражда. Всяка ненужна намеса, особено чрез антибиотици, може временно или трайно да промени този процес.

Децата боледуват по-често от вирусни заболявания, за които антибиотиците нямат ефект. Но именно тогава най-често се появява натиск за „нещо по-силно“, което води до свръхупотреба. Грижата за детското здраве е общ процес, който изисква доверие, информация, сътрудничество и споделена отговорност

Какво означава „споделена информирана отговорност“ между родител и лекар?

Това е ключово понятие в съвременната педиатрия. То означава, че доброто здраве на детето е резултат от професионалната компетентност на педиатъра и активната информираност и сътрудничество от страна на родителя.

Родителят има право на разяснения, но и отговорността да не предприема самолечение или да не настоява за ненужни лекарства. Лекарят има задължението да обясни защо антибиотик не е подходящ за всяка ситуация с температура или кашлица, както и да обсъди очаквания ход на вирусните заболявания. Това партньорство не трябва да е формално и грижата за детето трябва да е общ процес, основан на доверие, знания и рационални решения.

Как антибиотиците влияят върху детския имунитет?

Антибиотиците са животоспасяващи, когато са правилно използвани. Но те оказват и влияние върху микробиома и имунния отговор. Микробиомът представлява огромна общност от полезни микроорганизми, които подпомагат храносмилането, имунитета и общия метаболизъм. Неговото развитие продължава години след раждането. Антибиотиците убиват не само „лошите“, но и полезните бактерии. Важно е да се знае, че микробиомът участва в съзряването на имунната система ,защитата срещу патогенни бактерии, метаболизма и синтеза на важни за организма вещества, развитието на бариерната функция на червата и други системи.

Когато микробиомът бъде нарушен, балансът се променя и това може да се отрази на общата устойчивост на организма и да е свързано с появата на хронични заболявания в дългосрочен план. Това не означава, че антибиотиците са „вредни“ , а че са мощен инструмент, който трябва да се използва само когато е наистина нужен.

Какви дългосрочни последствия може да има нерационалната употреба на антибиотици в различните етапи от детското развитие?

Проучванията сочат, че честите и ненужни антибиотични курсове в ранна детска възраст могат да бъдат свързани с по-висок риск от алергична предразположеност, промени в чревната флора, които влияят на метаболизма, по-голяма податливост и честота на повторни инфекции, затруднено възстановяване след вирусни заболявания, потенциални храносмилателни, ендокринни и неврологични проблеми и най вече ускорена поява на устойчиви бактериални щамове, които остават в организма и се разпространяват в околната среда.

Тези ефекти не са неизбежни, но са наблюдавани като тенденция, което подчертава значението на информираното вземане на решения.

Развитието на какви заболявания може да бъде повлияно от нарушен микробиом?

Много научни изследвания разглеждат връзката между дисбаланса на микробиома и повишена склонност към алергии и астма, някои хронични възпалителни състояния, чревен дискомфорт и синдроми на раздразненото черво, метаболитнии неврологични нарушения, по-чести инфекции, тъй като микробиомът е част от защитната система на организма.

Важно е да се знае, че тези състояния не се „предизвикват“ директно от антибиотиците, но небалансираният микробиом може да бъде един от рисковите фактори за появата или обострянето им.

Какво могат да направят родителите?

Да не дават антибиотик без лекарска препоръка, базирана на доказателства за наличие на бактериална инфекция. Да спазват предписаната доза и продължителност на лечението. Да са информирани, че при вирусни инфекции прилагането на антибиотик е излишно и не без последствия.

Повечето родители са наясно с методите на превенция и необходимостта от подкрепа на детския имунитет. Но нека припомним важността на осигуряването на разнообразно и пълноценно хранене, достатъчно сън и физическа активност, спазване на хигиенни навици и добра среда, ваксинации, следване на препоръките на педиатъра за профилактика и лечение на заболяванията.

Какво е Вашето послание към родителите?

Антибиотиците не са средство за „бързо оздравяване“, а мощен инструмент, който трябва да бъде използван разумно. Когато лекарят казва „не е необходим антибиотик“, това е не защото подценява състоянието, а защото защитава детския организъм от дългосрочни рискове.

Споделената информираност е най-силното ни оръжие срещу антибиотичната резистентност. Родители и лекари заедно можем да изградим стабилна основа за здравето на днешните и утрешните деца. Защото здравето на децата днес определя здравето на обществото утре.