Повече от година живеем в условията на пандемията. Мерките ту се затягат, те се разхлабват и това ни кара да се чувстваме като на атракционно влакче. Как да се справим с постоянно променящите се правила и изолацията? За коментар потърсихме психолозите от център „Инсайт“ в Бургас. Нели Баева, Ангелина Меранзова-Вилянова, Виктория Богданова и Симона Щерева пред Gramofona.com

 

Повече от година живеем в условията на частичен локдаун. Има ли разлика в поведението на хората сега и в началото на пандемията?

В интерес на истината тревожността се е засилила. Страхът от загуба, била тя на близък, работно място, сигурност – негативните ефекти от това за самата личност са големи. В самото начало на пандемията хората, като че ли не осъзнаваха, какво се случва. Наблюдаваше се как в самото начало много хора по света приеха локдауна като вид почивка и дори се насладиха на това. Забелязахме и екстремни реакции, което всъщност е характерно за такава екстремна ситуация. Други хора избягаха от големите градове и се съхраниха по-добре, отколкото ако бяха останали затворени в апартаментите си в града.

При втората вълна и третата вълна осъзнаването на това, какво ни е сполетяло, е много по-голямо. С нарастването на смъртните случаи и високата заболеваемост в България, страхът и тревожността съответно се засилиха експоненциално. Наблюдаваме по-стриктно спазване на мерките, отколкото миналата пролет, но се усеща умората и фрустрацията от неизвестното, породени от резките промени в ежедневието на всички ни.

Кое обаче надделява сега, страхът от болестта или страхът, че можем да изгубим работа?

Това е доста комплексно. Страхът може да се прояви различно при всеки, но в края на третата вълна колективно се наблюдава силно желание за предвидимост в ежедневието, както и възвръщане към една по-поносима за всички реалност.

Имате ли пациенти, които ви търсят, защото са с положителен тест или някой от семейството им е с ковид?

Да, всеки се страхува от неизвестното, затова често хората прибягват към онлайн услугите на психолога. Виждаме, че при много от нас болестта преминава леко, но при други нещата се усложняват. Като видиш положителния тест – няма как да не се засили тревожността от възможните варианти на нейното протичане. Всеки започва да си мисли какво ще се случи с него, с близките му. Това е съвсем нормално и съвсем човешко. Тази изолация, тази карантина, която е 14 дни за болните и контактните, също се отразява сериозно на психическото състояние на хората.

С нас често се свързват хора, които страдат от депресия – често срещан психологически симптом от преболедуването на Covid19. Трудно излизат сами от това състояние, стават по-чувствителни. Изпитват страх за неща, за които не са предполагали. Стават чувствителни и към най-малките неща, с които се сблъскват, често имат проблеми със съня или пък апатия към случващото се наоколо.

Какъв е полезният ни ход в такава ситуация. Как да се съхраним, ако се окажем затворени заради карантина?

Ако сте карантинирани, защото сте болни от Covid19, е жизнено необходимо да се погрижите за здравето си, следвайки препоръките на лекарите. В зависимост от тежестта на симптомите човек може да регулира добре ежедневието си, ако се фокусира върху това, което му дава чувство за комфорт и сигурност. Някои изпитват нуждата да бъдат сами със себе си и да си почиват, други получават комфорт в разговорите с близки, трети решават да бъдат активни из вкъщи, защото „ако се залежат, ще се влошат“.

Ако сте карантинирани, защото сте контактни лица - най-полезното е да действате и да спазвате някакъв режим в ежедневието си. Ако е възможно – продължете своята работа дистанционно, за да запазите ритъма, който сте имали досега. В случай, че това е невъзможно – отдайте се на активна почивка.

Предприемете действия, които са Ваш личен избор и предпочитание – някои правят физически упражнения, други се занимават със свое хоби, трети предприемат ремонтни дейности вкъщи. Чисто инстинктивно човек прави нещата, които му помагат да се справи със скуката и бездействието, но се стремете да имате някаква двигателна активност всеки ден, тъй като липсата на такава влияе негативно на психиката ни.

Тази дълга изолация и особено дистанционното обучение как се отразяват на децата?

В началото те го приеха като своеобразна ваканция. Като почивка, в която всеки може да се отдаде на своите занимания. Но пандемичната обстановка определено им се отразява, особено когато има болен родител и детето е под карантина – тогава реалността им се стоварва тежко. Важно е да запомним, че децата търсят възрастните за насоки как да реагират на стресови събития.

В разговорите с тях е добре да бъдем спокойни, да ги изслушваме и да даваме подкрепа, както и да споделяме с тях информация, която е подходяща за възрастта им. Повечето деца ще се справят успешно с помощта на близките си, дори ако проявяват признаци на някакво безпокойство. Полагащите грижи за децата трябва да се свържат с професионалист обаче, ако децата проявяват значителни промени в поведението си, силни страхове, нарушения на съня, храненето, летаргия или необяснима агресивност за повече от две седмици.

А това говорене, което беше много силно в един момент, че децата са едва ли не опасни, защото могат да са скрити преносители на болестта. Усетиха ли децата това обвинение?

Едни деца приемат случващото се като игра, свързват се с връстниците си и така самосъхраняват психиката си. Други деца обаче, чувстват разочарование, фрустрация, напрежение и силен страх от възможността да бъдат преносители или дори причинители за заразяването на друг човек. Вече знаем за случаи, където най-малките деца отказват да гостуват на дядо и баба, за да не ги заразят, както и за ексесивно миене на ръце, породено от силен страх.

Тук е мястото на родителя, който трябва да обяснява на детето, какво се случва с кратка и проста информация, отново повтарям – съобразена с възрастта на детето. Дори и факти, дори и истини – нека се съобразим с крехката и все още развиваща се психика на детето, която не притежава адаптивните сили на възрастната такава.

В дългосрочен план как ще ни се отрази тази година на ограничения и изолация?

В световен мащаб това е една силна колективна травма, от която ще се възстановяваме много дълго време. Но човечеството се е справяло и преди, оцелявало е и се е адаптирало към нови условия много пъти. В строго индивидуален план - ако човек се грижи за емоционалното си състояние, ще се справи. Няма нищо непоправимо - тревожността, фрустрацията и носталгията оставят своя отпечатък, но той не е непреодолим.

Важното е хората да осъзнаят, от какво имат нужда, да потърсят помощ и да намерят сили да се справят със ситуацията. Важно е да сме активни. Вече времето се затопля, мерките се облекчават. Всеки може да излезе сред природата за малко, да прави полезни и познати за него неща. При нужда естествено винаги може и е препоръчително да се потърси професионална психологическа подкрепа.

Промени ли се профилът на хората, които ви търсят?

Тревожността е „чумата на 21 век“, но в днешни дни се наблюдава сериозно нарастване на тази тенденция сред нашите клиенти. Тепърва ще се усещат ефектите на това глобално явление, като за момента все още хората са мобилизирани и „нащрек“ за нови промени. Когато реалността се нормализира и всички ние си отдъхнем – както се случва и в екстремна ситуация – започваме да забелязваме раните и пораженията наоколо. Ще бъде труден момент за всички ни, но ако бъдем задружни ще се справим.

А дългите мерки и ограничения как ни влияят?

Тази несигурност се отразява сериозно. Ние планираме действията си, особено когато става въпрос за бизнес, за работа. Има хора, които обичат да контролират действията и ежедневието си и сега тези мерки им създават изключителен дискомфорт.

Успяхме сравнително успешно да преминем през два сериозни локдауна. Ако есента обаче се наложи ново затваряне, ще имаме ли сили отново да се справим?

Всяко едно следващо ограничение ще ни повлияе – това е неминуемо. Тази ситуация прилича на емоционалното състояние на децата, които нямат ясно поставени правила, а напротив – родителите им ги менят всеки ден, санкционират едно тази седмица, другата го позволяват и т.н. Фрустрация, бунт, тревожност от неизвестното. Ние хората сме свикнали със свободното си движение, свикнали сме със социални контакти и когато това ни се отнема, няма как да не ни се отрази. Важното е да извлечем полезното.

Да се замислим за нашите ценности и традиции. Тази пандемия се отрази в някаква степен и положително. Имаме клиенти, които споделят, че са се обърнали към семействата си, към децата си. Успели са да чуят техните нужди, да създадат малко от онзи уют, който в забързания свят бяхме позабравили. Пандемията в някаква степен даде и нещо хубаво.