Тя е Дона. Дона Андонова е психолог – психотерапевт.Освен това преподава по дисцплини от философския цикъл. И така трийсет години...

Тя е мой приятел. За първи път  я видях в гръб, а гледката беше много красива – дълги, прави, руси коси и изящен силует. Нищо не се е променило, освен натрупания опит в професията, с която помага на хора от всички възрасти.  

Завършила е „Психология“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, с магистратура „Социална и педагогическа психология“. Има диполом по психодрама, терапевт е към Националната федерация по психодрама и групова терапия.

Хората й се доверяват не само заради професионалната квалификация и практиката, но  и заради умението да създава много добри доверителни отношения, което е абсолютно необходимо за специфката на работата.  Като цяло е привържник на клиент-центрираните подходи в психологичното консултиране и терапия.

Аз обаче искам да разбера нещата в дълбочина и по един достъпен начин. Затова започвам с въпросите.

С какво те привлече специалността психология?

-   Не съм сигурна, че когато избрах психологията имах ясно очертан план за последващата ми реализация в професията. Тогава тя не беше толкова популярна специалност, както е в последните години. Със сигурност обаче знаех, че средното образование има нужда от такива специалисти, а по това време много малко училища разполагаха с психолог. Всъщност още по време на следването си започнах работа в средното училище.По- късно, след дипломирането ми започнах  индивдуална практика.

Защо го направи, след като вече имаше едно образование?

-   Преди психологията работих няколко години като организатор културни дейности към Младежки дом, по специалността, която завърших в ИКПК – Хасково. Работата ми беше интересна, разноообразна , динамична и …желана. Но променената ситуация през 90-те години направи реализацията в тази професия безпереспективна, за жалост...

Изживяха ли вече хората страха от посещението при психолог?

-   Опитът ми показва, че не съвсем. Има разбира се напредък в разбирането за това, как може да помогне психологът, но предразсъдъците не се преодоляват лесно.  Хубаво е, че вече човек може да се информира за това каква помощ може да окаже псхологът и каква е разликата между психолог и психиатър,като провери например в Интернет, а и да си потърси специалист там.

Как помагаш на хората?

-   Има едно схващане, което споделят много мои колеги, както и аз, че първата крачка към решаването на проблема на клиента е прекрачването на прага на кабинета на психолога. Ако си решил да споделиш с професионалист, което е много различно от споделянето с приятели и близки хора, ти вече си помогнал сам на себе си. А иначе – всяка ситуация е различна и по различен начин следва да се подхожда към човека и неговата болка. Но ако мога да обобщя – с уважение, разбиране и честно отношение към личността на клиента.

Да поговорим за обратната връзка, а именно - как твоите пациенти помагат на теб?

-   Дават ми опит, обратна връзка, помагат ми да не се увлека и най-вече да не забравям.  Тук ще си позволя да цитирам Ф.С. Фитцджералд: „Почувстваш ли желание да критикуваш някого просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“

Носиш ли работата със себе си и след като излезеш от кабинета?

-    Да, случва се. Мисля, че при много хора е така. Хубавото е, че имам колеги с които поддържам отлични доверителни отношения и се срещаме за супервизии или интервизии , което много помага и в професионален и в личен план.

Какви са най-големите проблеми на хората от гледна точка на психолога?

-   За всеки човек неговият проблем е най-голям. И това е точно така. Но ако все пак мога да обобщя, най-големите проблеми са рефлексия на живота ни..

Как изглежда един твой щастлив ден?

-    „Щастието е имагинерна категория..“ беше казал някой. Но преди известно време вървях по една улица и видях едно цъфнало дърво. Не знам защо, но спрях и помирисах цвета и кой знае защо, се почуствах щастлива. Нищо особено, но така беше.

Разкажи още нещо за теб в личен план.

-   В личен план живея и работя в Казанлък. Имам пораснала дъщеря и куче.Любопитна съм, обичам хубавата литература и хубавата музика. Много обичам да пътувам и ако не мога да си го позволя, обичам да фантазирам на тази тема. Обичам срещите с приятели и червеното вино. Обичам да мързелувам и когато имам време за това се чувствам прекрасно.

Да се върнем обратно към професията и работата ти като учител.

-   Прилагам методики, съответни на нуждите на отделната личност и на проблема, който е заявен. В тази връзка един урок може да изглежда по различен начин в различна ученическа аудитория. Общувам успешно  с деца и тийнейджъри и имам много добър опит в работата с тях, както и с членовете на семействата им.

Ако философията е питане за света и ориентир на човека в света, то аз съм благодарна, че имам възможност да провокирам любопитството на учениците в процеса на откриване на собствения им ориентир. Опитвам се да ги науча да излязат от рамките на познатото и да „видят“ света през различна призма, през своята и гледната точка на другия човек. Пътешествайки назад във времето, се опитвам да им посоча  гледни точки и ориентири за света, на мислещи хора от други епохи, но звучащи парадоксално и модерно сега...

Цялостната ми стратегия по отношение на децата, с които работя, е свързана с това да активирам самостоятелното мислене, излизането от шаблона на всекидневното и въз основа на на наученото да ги мотивирам да бъдат любопитни, да не се доверяват на „авторитети“, да развиват критическото си мислене.

Независимо от темата, която дискутираме в клас, независимо от задачите, които съм поставила пред себе  си,  се старая да направя уникална  нашата четиридесет и пет минутна среща. Никога не пропускам да напомня, че всеки човек е уникален и че същностна характеристика на всеки е свободата. В тази връзка ценя и уважавам личното мнение, позиция, тезата, които моите ученици излагат по време на нашите дискусии или когато създават своите писмени упражнения. Опитвам се да ги науча да аргументират  тезите, които излагат или подкрепят, да слушат активно събеседниците си в клас, да разбират същността на думата толерантност и да я превръщат в част от своя личен морал. Понякога това се случва успешно, понякога – не толкова..

Като цяло в своята работа се ръководя от схващането, че проблемът, какъвто и да е той, е напълно индиферентен и само отношението ни към него има значение. В този смисъл, смяната на парадигмата често води до успех.

Да, успехът я следва, но  той не е самоцел за нея. Дона е позитивна, истинска, обичана от клиенти и ученици . И още от когото трябва...Тя е научила най-важните  уроци и току що ги сподели с тези, които могат да ги разберат и почувстват. Заслужава си човек да сподели точно с нея, за да получи нещо много важно –душевно равновесие. Дона Андонова ви очаква!