Стефан Воденичаров е български машинен инженер, учен и академик на БАН. Воденичаров бе министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. Той е председател на Българската академия на науките, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски” при БАН в София. Проф. Воденичаров пристигна в Бургас за откриването на сграда на регионален център на БАН. Какви изследвания предстоят в областта? Какво е науката за България? Интервю на Gramofona.com с академик Стефан Воденичаров.

Професор Воденичаров, с какво откриването на новата сграда ще допринесе за Бургас и региона?

-Правим контактите и сътрудничеството с институтите на Българската академия на науките по-бързо реализируеми. Ще си помагаме взаимно в участието по проекти и конкурси. Вече имаме сключени 16 договора с различни университети, 2-та бургаски университета, с фирми в града и областта. Много добре започна сътрудничеството с Поморие във връзка с езерото и използването на неговите лечебни средства.

Разговарях и с областния управител за това, че в Ахтопол ще започне да се доизгражда метеорологичната станция, която ще добие европейско значение.

Много са нещата, които заедно имаме да правим.

Казахте, че Бургас е град, където се правят много изследвания. Как определяте града по отношение на науката?

-Това е университетски град. Освен нефтохимическата индустрия, има и няколко други много сериозни предприятия, които се нуждаят от обслужване. Зам. кметът по финанси Красимир Стойчев правилно каза, че Бургас е най-младият град в България. Значи в него има потенциал и перспектива.

Какво предстои да бъде открито?

-Това е един непрекъснат процес, нещо съвсем ново. Можем да очакваме, че до края на годината ще бъде открита новата хидро-метеорологичната станция в Ахтопол, която ще даде възможност за изследване на някои специфични промени в световната климатна ситуаци. Ахтопол отново ще си върне мястото на един сериозен метеорологичен център. Знаете, че преди години там беше център за спътникова свръзка и за насочване на спътници. Тези неща ще се възвръщат лека полека.

Към днешна дата какво е значението на науката за страната ни и конкретно за Бургас?

-Всички знаят какво е значението на науката. Важното е тези, които управляват страната също да го знаят, защото науката без държавна подкрепа никъде в света не върви.

Преди два месеца на гости в България беше научният съветник на европейския политик Жозе Мануел Барозо, който на една среща каза: „Това, че европейските пари са в подкрепа на науката, не е вярно“. Европейските пари са глазурата на тортата, а основната й част трябва да идва от държавата и бюджета й.

Моят апел към тези, които са се нагърбили да управляват държавата, е да го знаят това и да го прилагат.  Вижте какво се прави в страните около нас. Румъния е много напред. В България с това ограничено финансиране в науката нещата не са добре.

Трябват нормалните пари, които се дават в Европа.

А като сума можем ли да конкретизираме? Колко пари отделя България за наука?

-Обикновено се говори, че би било добре държава като нашата 1% от бюджета да влага за научни изследвания. В момента е 0,30 %.

Трябват ли много млади кадри в науката ?

-Това е един много сериозен проблем. Първото нещо е свързано с начина на обучението им, трябва да се подобри. Второ- как талантливите млади кадри да бъдат задържани. В момента големият проблем, според мен, е непривлекателността на професията – почти мизерно заплащане. Това са млади хора, които оттук нататък трябва да градят семейства.

Един млад учен на БАН започва с 420 лв. Другото нещо е, че тези хора трябва да бъдат обгрижвани. Ако не решим въпроса с младите хора, ние започваме да губим много.

 Заплащането ли е основният проблем?

-Един от основните.

А как можем да направим така, че да ги задържим да останат тук?

-Първото нещо е, ако държавата реши да подпомага науката.

Хората, които са се нагърбили с управлението на държавата, не достатъчно отделят внимание на това. Занимават се с други неща, не е техен приоритет, а трябва да е първият.

Много изследвания с направени в Странджа и региона.  Гореща точка ли е на изследванията?

-Странджа е един уникален район – и от климатични условия, и от растения,  и от историческа гледна точка. Там има още много неща, които трябва да се изследват внимателно. Странджа е перспективен район за в бъдеще, заради неговите природни дадености.