Петя Стойкова е основател, ръководител и хореограф в известната танцова школа „Дюн”. Днес предстои второто издание на фестивалът за съвременни изкуства „Вода”, на който Стойкова е съорганизатор. Мероприятието ще започне от 18 часа и ще се проведе до 16 септември на плувния басейн в Младежки културен център-Бургас. Блиц интервю на Gramofona.com

Днес започва второто издание на фестивала „Вода”, но това е фестивал за танцово изкуство. Има ли общо танцът с водата?

-  Фестивалът е за съвременни изкуства, но наистина има силно танцово съдържание, може би поради моя интерес и това, че съм свързана с танците. Връзката между водата и изкуството за мен е много символична. Басейнът, в който представяме произведенията, е празен и някак си изкуството, което изпълва в този момент басейна, се превръща във вода. Не всички произведения, които се представят, са свързани тематично с вода, но повечето от тях са на такава тематика.

От колко години се занимаваш с танци?

- Занимавам се с танци от много малка, започнах, когато бях 12-годишна.

Колко ученици са минали през твоите танцови школи и колко от тях са продължили да се занимават с танци?

- Всяка година имаме около 100-120 посетители в школата, даже понякога са повече. Една част от моите колеги, с които работя в момента, някога са били ученици в „Дюн”. Някои от тях са в чужбина и работят като хореографи и професионалисти.

На няколко пъти си посещавала Африка, създаде фестивал на африканските ритми и доведе в Бургас известни африкански танцьори. Защо Африка, а не друг континет или регион?

-  Тази година направихме един проект „Дни на Африка в Бургас”. Имах възможността да поканя в него част от артистите, с които се запознах преди 17 години в Сенегал, когато работих там. Аз съм много свързана с Африка. Тя е една магия, една енергия, която е по-близка до мен и направо се потапям в нея.

Манталитетът и начинът на живот е много по-различен от всички европейски и развити държави, и на мен много повече ми допада този начин на живот. Може би има нещо мизерно в начина на живот, по който живеят по-голямата част от хората в този континент. Но това пък по някакъв начин ги освобождава от връзката с материалното и те просто живеят по-различно, което ми допада и е близко до мен.

Кой е най-големият ти успех? А най-големият провал?

-  Най-големият ми успех, мисля, че тепърва предстои. Но все пак това, което правя правя нещо от много години и то е доста стабилно. Школата, която съм изградила, вече повече от 20 години работи и се развива, а от нея излизат млади и талантливи танцьори, които продължават да се развиват в тази насока, смятам това за успех.

Относно най-големия ми провал: Сещам се за един проект, който направихме с едни румънски танцьори, с които не успяхме да се колаборираме, просто бяхме толкова различни и изобщно не се получи съвместното ни представление, беше много ужасно преживяване. Това беше преди 15 години и беше една от първите ни колаборации с чуждестранни артисти.

Имаш малко дете, съпруг, успяваш ли да съчетаеш семейството с изкуството? И пречат ли ти да твориш?

-  По-скоро творчеството пречи на семейството. Аз имам страхотни съпруг, майка и свекърва, които много ми помагат, някак си успяват да изтърпят моята заетост и любовта ми към това, което правя, защото то ми взима много голяма част от времето. Моето семейство е такова, че ние взаимно ценим това, което сме и никой не изисква от другия да се прави на нещо по-различно. В това отношение имам изключителен късмет.

 

Снимка: Личен архив