Петко Ковачев е изпълнителен директор на Института за зелена политика. Занимава се с мониториг на еврофондовете и изнасяне на аргументи и пропаганда срещу класическата енергетика. Опитва се да промоцира зелената енергетика чрез ефективността и възобновяемите източници. Той бе в Бургас за второто представяне в страната на доклад за мониториг на коалицията „Устойчиво ползване на еврофондовете“.

Г-н Ковачев, усвояват ли се ефектно пари от еврофондовете?

- За съжаление нашият отговор е- не!  Към днешна дата се отчита, че има повишаване на усвоените  европари, но това не променя факта, че регионите всъщност не усещат ефекта от това. За съжаление последните 2 години мнението на хората е, че повече не искат  да кандидатстват  за европари, дори не искат да чуят за тях. За всичко това те обвиняват мудността и бюрокрацията. Не са доволни от това, че проектите биват орязвани, в някакъв момент без никаква мотивация, не се признават разходи, бави се оценка с месеци, дори с години. Един анализ от края на 2011 началото на 2012 година показа, че някои проекти са били забавени с 2 години. Всъщност хората вече започнаха  да мислят, че европейските фондове са проблем, който им носи само неприятности.

Какъв е акцентът на заседанието в Бургас?

- Това е второто представяне в страната на доклада на коалицията за Устойчиво ползване на еврофондовете. Целта ни  е не да отчитаме повече или по-малко пари са усвоени, а най-вече качеството  и резултатите от  усвояването. Важно е да се установи дали тези пари имат някакъв устойчив ефект върху регионите, градовете, селата. Т.е дали те както се твърди, че променят регионите и трябва да повишат качеството на живота, се изравнят заедно с европейските, дали изобщо вървим в тази посока. 

Някакъв по-конкретен случай за Бургас можете ли да посочите?

- Не сме установили  строго провален проект за община Бургас.  Има проблем с АМ „Тракия“-това е основната магистрала, която очакваме да се случи най-накрая. Това би засегнало всеки български гражданин. Строителите на Лот 2 разрушиха една зона от Натура мрежата, заради което България сега  ще понесе санкция. Има жалба и ние очакваме парите по АМ „Тракия“ да не бъдат на сто процента одобрени от Комисията, т.е. ще се окаже, че част от парите са за сметка на българския данъкоплатец.

Защо?

- Защото българските институции не санкционираха фирмата-строител. Те наложиха някаква смешна глоба от типа на 2 000 лева, която при това строителя –гръцката фирма „Актор“ я обжалва и я намали на 1 000 лева. След което  продължаваха да обжалват и тези 1 000 лева. Когато говорим за такъв тип публични проекти -големи инфраструктурни, няма механизъм и желание да контролират работата на изпълнителите и подизпълнителите. А защо няма такова желание? Защото  това са техни приятелски фирми.  Такъв пример е регионалното сметище на Самоков.

Там очакваната фирма- победител в конкурса  „Главболгарстрой“ АД  се е отказала „благородно“ от една концесия за същия този терен , където добиват ценен облицовъчен материал. И сега като строител ще го получи абсолютно без концесия-  ще си го прибере като отпадък.  Колеги от Ямбол се оплакват за тяхното регионално сметище. Разбрах от директора на парка „Странджа“, че искат да им отрежат пари от проекта за „Природния парк“ абсолютно немотивирано.

 Кой е потърпевш от тези неща? Кой страда?

- Най-вече малкият и среден бизнес. Големите строителни фирми като  пътното строителство  имат  добри политически връзки и успяват някак си да си нагласят нещата. Ясно е, че пътностроителните фирми си направиха картел и печелиха помежду си. Типичен пример затова е магистрала „Струма“ край Благоевград. Нямаше никаква нужда да се проектира 12 км. трасе, което да премоства на 2 пъти река Струма, включително да се

изгражда терен, където имаше свлачище, което пропадна.  

Можеше просто пътя с магистрални размери, който минава през Благоевград  да се рехабилитира. Така щяха да се използват по-малко средства да се направят шумозащитни заграждения, защото с този мотив, че шумът щял да се повиши, измислиха екологичен момент. Само че информацията, която идва  е, че една от строителните фирми ще бъде подизпълнител на този участък и общо взето ще си направи бизнес. Тази фирма е била свързана с кмет-предишен, сегашен. Това е.

От коя политическа партия е кметът?

- БСП.

Какво би разрешило тогава  тези проблеми?

- Тотална публичност, тотална персонална отговорност на администрацията, която се занимава с управление на оперативните програми, заедно с това, което ще се случи по линия на Европейската комисия. Партньорският договор, който всяка държава ще трябва да сключи с комисията и който за разлика от предишната  Националната стратегическа референтна рамка, ще бъде задължителен.

Т.е. партньорският  договор ще ни задължи да представим необходимите стратегии и документи. Ако се установи, че те не се спазват, ще има автоматично спиране на пари. Сега това не става толкова лесно. На Комисията й е ясно, че има държави, сред които и България, на които не им пука какви ангажименти поемат. Те могат в някой момент да изкрънкат, да не си спазват срокове, да нарушават европейско законодателство. За съжаление има един проблем , който е непреодолим в момента и който няма как скоро да бъде прескочен, защото е много политически чувствителен.

Какъв е този проблем?

- Това е липса на второ ниво на самуоправление. Имаме общини и правителство, а по средата няма никой. Регионите не могат да се управляват. Всяка община виси на някое килимче пред някакво министерство и плаче за пари. Така беше по времето на Живков, така е и през последните 20 години, нищо не се е променило.  Ако кметът е политически приятел на премиера могат и да вървят нещата.

Как виждате промяната?

- Трябва да се реши как регионите ще се самоуправляват. Да има изборност на регионално ниво- регионални управители или губернатори. Дори конституцията трябва да се промени за тази цел и да се знае. Регионалните оперативни програми ще се управляват на регионално ниво. Не Лиляна  Павлова като министър на регионалното развитие да се занимава с това дали да се направи туристическа пътека еди-къде си, да се финансират вампирски гробове-това не е министерска задача, това е задача на местните власти. И те трябва да си решават помежду си. Обаче се появява един аргумент, който го чувам срещу тази теза. Говори се, че е пълно с местни феодали или олигарси, които ще управляват тайно или полутайно и ще манипулират, което е факт.

Обаче ние шеговито можем да кажем така: много по-лесно е едни недоволни хора, които знаят, че парите им отиват при местните далавераджии да теглят един бой на кмета си, който им е под ръка, отколкото да гонят да бият в София някой от министрите. Така че дайте парите на регионите, пък хората за много кратък период ще могат да разберат кой им краде от парите, като ги използва за други неща. Така и те ще намерят начин да упражнят контрол.

Да разбирам ли, че дори и да има такъв местен координатор, той също ще си позволи да бърка в кацата с меда?

- До момента, в който няма граждански контрол и то активен, винаги ще го има този риск. Управляващите не само в България са склонни да пипат общата каца. Още повече, че ние виждаме, че дори министърът на финансите си позволява да преоформя бюджета, след като той вече веднъж е гласуван. Това е абсолютно незаконно. Не може за всеки проект-реновиране на училище или болница например когато има издънка хората да ходят и да протестират в София. Нелепо е! Много по-лесно е да протестират пред общинска или областна управа, но просто така работи демокрацията.