Гост тази неделя на рубриката „Рок лицата на Бургас“ е певецът и китарист Петър Станчев. Въпреки че е още много млад, той вече е минал през няколко групи, най-популярната от които е „Авалон“. Наскоро създава и нова рок група. Същевременно Станчев се е насочил и към учителството. Как съчетава двете неща, музикантът разказва в следното интервю.  

Здравей, Петьо! Разбрах, че с твои колеги си сформирал нова рок група в Бургас. Би ли разказал за нея?

Да. Групата се казва TYR – по името на албум на „Блек Сабат“. В състава влизат Димитър Димитров – китара, Иван Димитров – бас, Николай Атанасов – ударни инструменти. Вокалист съм аз. Всички музиканти в групата са свирили един с друг в даден момент през годините. И през миналата година решихме да се съберем заедно в този състав.

Какъв е стилът, който свирите с TYR?

Стилът е между хардрока и хевиметъла. Сега правим кавъри на групи и изпълнители като „Бон Джоуви“, Рони Джеймс Дио, „Блек Сабат“, „Айрън Мейдън“. Мислим да запишем и авторски песни.

Имали ли сте вече изяви пред публика?

Тепърва мислим да започнем със сценичните изяви. Имахме насрочен концерт за 2-ри април в бар в Бургас, но извънредното положение промени това. Изчакваме да видим как ще се развият нещата и съответно кога ще разрешат сценичните изяви, за да го направим. В него ще се включат и наши колеги приятели.

">

Имате ли вече авторска музика или тепърва смятате да пишете?

Имаме едно авторско парче направено, което предстои да запишем. Има някои детайли по него, които трябва да изчистим.

На български или на английски е текстът?

Песента е на български. Смятам, че на родния език мога да изразя най-добре какво чувствам вътре в себе си. Казва се „Песен за надеждата“. Получи се мелодична композиция и всички много я харесваме.

Същевременно продължаваш ли да свириш с група „Авалон“?

Свиря с китариста на „Авалон“ Иван Бъчваров, с когото имаме акустичен проект с блус насоченост. В началото на тази година се събрахме да свирим само двамата, като правим кавъри на „Дийп Пърпъл“, Ерик Клептън, „Доорс“ и др. Имаме и авторски песни, които през годините сме мислили.  

Разкажи за себе си – кога започна да свириш и пееш?

Запалих се по музиката, когато бях във втори клас. Тогава баща ми ми пусна за първи път записи на групи като „Дийп Пърпъл“, „Блек Сабат“, „Айрън Мейдън“, „Лед Цепелин“, „Рейнбоу“, „Уайтснейк“. Станах голям фен на Пърпъл и групите от тяхното родословно дърво. Баща ми Димитър Станчев ме запали и по писането на текстове – той е поет, има издадена и стихосбирка.

На 14-годишна възраст ми се породи желанието да бъда музикант. На 16 години започнах да свиря на китара, но се оказа, че пеенето по ме влече. На 18 започнах по-сериозно да пея – ходих на уроци, за да си усъвършенствам музикалната техника. И стана така, че продължавам да пея и до ден днешен.

Коя е първата ти група?

Бях на 16, когато с мои приятели сформирахме „Кокроучис“. Започнахме с голям младежки ентусиазъм, но свирехме заедно само около година-година и половина. Причината е, че бяхме на доста различни нива като музиканти. После направихме групата „Рамзес“. Тя също просъществува кратко, защото завършихме училище и голяма част от моите приятели заминаха за други държави.

После с китариста Димитър Димитров направихме групата TIR. Бяхме доста продуктивни, направихме няколко авторски песни в този период, имахме и участия. После се разделихме, но свирихме в различни формации през годините и сега се събрахме пак в група TYR.

Свирил съм и в групите „Блек файър“ и „Найтбърдс“. С втората участвахме на Джулай Морнинг в Бургас през 2013 г., когато хедлайнер беше Джо Лин Търнър. След това се включих в група „Авалон“.

С какво ще запомниш периода си с „Авалон“, с която група най-много си свирил?

Прекрасен период за мен. Свързвам го с приятелството помежду ни с останалите членове на групата. Мога да кажа, че с тях винаги се работи лесно.

През много рок групи си минал, сега и нова си направил. Но има ли бъдеще този вид музика в България и в Бургас според теб?

Аз пазя надежда, че има бъдеще за рока в България и в Бургас. Има заведения, в които се свири на живо и които се пълнят с публика с участието на рок групи от цялата страна. Това ми дава повод да мисля, че тази музика е жива у нас.

Как възприемаш музиката – като професия или като хоби?

За мен е предимно хоби, защото не мога да си изкарвам прехраната само с музика. Парите от нея не са достатъчни за един нормален живот. Така че човек трябва да има и друга професия. Но музиката си ми остава една страст, която няма да угасне.

Ти с какво друго се занимаваш?

В момента завършвам магистратура по специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“, като желанието ми е да бъда учител. Това по някакъв начин ме свързва и с музиката, защото както един музикант иска да каже нещо от сцената на публиката, така и един учител, излизайки пред деца, им отправя някакво послание. Учителската професия дава и възможност за достатъчно свободно време, за да се занимавам и с музика. Мисля, че може да се получи хубаво съчетание.

А ти работил ли си с деца досега?

Да, работил съм. Имах малка групичка по английски в ОДК-Бургас и мога да кажа, че работата с деца е страхотна. Оказа се, че мога да вкарвам и музикални елементи. На един от уроците бях взел и моята китара. Изпълних една песен и децата много се зарадваха. Това означава, че може да има приемственост между музикалната и учителската професия.

Искаш ли да пожелаеш нещо на нашите читатели?

Пожелавам на читателите на Gramofona.com да бъдат живи и здрави и да се държат в тези трудни времена.