Антон Парталев е на 51 години от Бургас. Пещерен спасител е от 20 години. Членува като доброволец в сдружение “Пещерно спасяване”. Парталев участва в издирвателни операции и спасителни акции за изваждане на затрупани хора в град Антакия, област Хатай, където бе унищожителното земетресение в Турция от 6 февруари тази година.

Защо бургазлията се включи в мисията, без да се замисли и какво го кара да помага на хората? Интервю с Антон Парталев на най-светлия християнски празник Великден.

Г-н Парталев, преди дни бяхте награден за проявена гражданска доблест и човешка доброта. Разкажете ни какво видяхте в един от най-засегнатите от труса район в съседна Турция?

Беше изключително тежко, защото ние бяхме в най-засегнатия от земетресението град -  Антакия. Той не беше в самия епицентър, но е на 50 километра от Антакия, от границата със Сирия. Изключително беден район с изключително некачествено строителство. Жертвите в Антакия, област Хатай, бяха възможно най-много. Имало е огромна пренаселеност в сградите – в един апартамент са живели по няколко семейства, по 20-30 души. От всички тези семейства бяха оцелели по 1-2 души само. Земетресението става рано сутрин, когато всички спят, без мъжете. Те излязли на работа и в повечето семейства оцелелите бяха само те.

Какво представляваше спасителната операция?

Организацията ни беше готова още в първите часове след земетресението. Получихме сигнал и имахме готовност. Тъй като сме неправителствена организация, нямаше как със собствени средтсва да поемем разходите.  С помощта на Националната асоциация на доброволците направихме контакт с турското посолство, след което изцяло турската държава пое всичките ни разноски. Турските авиолинии съдействаха, за да ни транспортират и през цялото време имахме контакт с турските власти, които ни съдействаха по всички възможни начини – настаняване, логистика, транспорт.

В Турция видях един пострадал и съсипан народ. Никой не търсеше и не споменаваше кой е виновен за трагедията и кой трябва да поеме вината. От най-бедния до най-богатия помагаха с каквото могат. Всички хора усещаха, че това е човешка драма. Емпатията бе най-силното усещане.

Какво правиха пострадалите  - за голяма част от тях животът започва от нулата?

Въпреки цялото си страдание, че са изгубили децата си и близките, хората бяха там и помагаха. Който можеше да носи вода – носеше вода, който имаше ябълки – вървеше и раздаваше наред ябълки.  Приеха ни изключително радушно, особено като разбараха, че сме от България. Ние бяхме на терен 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Имахме малко ротация от по 2-3 часа, колкото да си починем. Мъжете идваха рано сутринта, носиха напитки да се стоплим, помагаха ни. Ние пък им помагахме с нашите специфични умения като спасители.

Разкажете ни за тях

Ние спасяваме хора в изключително трудно достъпни места, при изключително тежки бедствия и аварии, където няма друг начин да се стигне до пострадалия. Техниките, които се използват в пещерното спасяване, са базови за всички останали спасителни формирования, включително и държавните. Те от своя страна изучават техниката на единичното въже на база опита, техниката и практиката, които са развити в пещерното спасяване. Във времето сме обучавали служителите на гражданска защита, на пожарната и други, защото няма алтернатива в държавата в такива тежки ситуации, както и по света.

Защо решихте да бъдете точно пещерен спасител?

Пещерняк съм още от 90-те години на миналия век. Още в началото, когато тръгнах да се обучавам за това ми хоби, започнахме да учим техники за помощ и самопомощ. Практикуваме го с наши приятели и близки. С времето надграждахме, за да достигнем до това да сме пещерни спасители. Целта ни е да помагаме и да спасяваме хора в изключително тежки и извънредни ситуации, което дава огромно удовлетворение - да знаеш, че помагаш там, където никой друг не може да помогне.

Много ли са пещерните спасители в България?

В България има глад за такива специалисти. Макар никъде да нямаме официален статус, сме включени в Националния план за бедствия и аварии и във всяка една критична ситуация се търси съдействие от нас – издирвателни мероприятия на пострадали, изчезнали, като се предполага, че са в труднодостъпни райони с много пещери и пропасти.

Ние изцяло се самоподдържаме, самофинансираме. Имаме сериозни разходи, защото нашата екипировка е много специфична и скъпа. Изработва се поръчково. Това е една отдаденост. Надявам се всеки, който има такива специфични умения, наистина да успее да ги надгради.

Акцията, която няма да забравите?

Когато човек е подготвен, отива на терен изключително концентриран и емоциите в човешки план остават назад, за да имаш фокуса да помогнеш и съдействаш. Най-прясна ми е ситуацията в Турция, защото 7 дена ние бяхме с цялата драма на хората. До нас имаше бежански лагер с много драматични условия. Имаше бежанци от Сирия, Турция, сериозно пострадали. За една седмица човек придобива такъв опит, който за десет години не може да придобие.

Кое ви поддържа да продължите след това?

Благодарността от хората и отношението, което изразиха нашите съседи. Никога през живота си не бях се возил в бизнес класа. За благодарност турските авиолинии освободиха изцяло бизнес класата за нас, посрещнаха ни специална делегация от външното ни министерство, получихме награди и от турска страна. Крепи ме това, че помагаме и сме полезни.

Какво обичате да правите през свободното си време?

Имам интереси към колоезденето, фотографията, плуването. Всяка една форма на природата ми е била приоритет – море, вода, планини.

Моля, отправете апел днес на Великден към хората?

Всеки може да бъде в помощ на човек в нужда до себе си. Не се мразете! Вижте съседа си, вижте някой възрастен човек във вашия блок, бъдете човечни и проявете малко емпатия! Хора сме, живеем на едно и също място, няма как да сме враг срещу враг, око за око. Нека всички да сме солидарни един към друг и да си изградим обществото и комфортната среда, където всеки ще е съпричастен със съседа си.