Актрисата Пешка Манева е един от учениците на покойния актьор Апостол Карамитев. Манева пристигна за 90 годишнината от рождението на бургазлията. Какво е научила Пешка Манева от Карамитев? Строг ли е бил той като учител? Ето какво ни разказа самата тя.
Г-жо Манева, какви са спомените Ви за съгражданина ни и ваш учител Апостол Карамитев?
- В живота си човек рядко сбъдва мечтите си. Благодаря на Бога, че той сбъдна мечтата ми да вляза във ВИТИЗ, да завърша, да стана актриса и да попадна в първия и единствен клас на Апостол Карамитев. Той бе надживял времето си. Ако сега бе жив и излезе на сцената, той щеше да е много по-съвременен от някои млади хора.
С какво по-точно ще го запомните?
- Няма нещо, с което да не го запомня.
Беше ли строг като учител?
- Апостол Карамитев бе строг като родител, а не като учител. Той ни бе като духовен баща. Научихме се на много неща от него. Девизът му бе-работа, работа, работа.
Ако сега Карамитев бе жив, какво щяхте да му кажете на рождения му ден?
-Разбира се- Честит рожден ден. Но знаете ли, той е млад и е сред нас. Може би сега е тук, въпреки че не ни е дадено да го видим. Вярвам в
това, че има паралелен свят, в който Апостол Карамитев е пак най-добрият. Той казваше, че това което сме натрупали като опит, знания, култура, информация, не може да се загуби. Трябва да остане някъде в пространството като енергия. Именно затова съм убедена, че той е жив.
Има ли втори Апостол Карамитев сред българските артисти?
-Не. Но Юрий Ангелов е достоен негов заместник.
Кое е нещото, което запомнихте от учителя си и прилагате най-често в живота?
-Много неща. Трябват часове, за да ги разкажа. Най-вече да бъдеш честен и да няма пошлост. Защото в момента витае много пошлост. Шири се една чалга.
Споменавате чалга. Тя се слуша предимно от младите хора. Забравен ли е българският театър?
- Не. В последно време забелязвам подем в театрите. Посещавам представления ивиждам, че залите са пълни. Това, което ме радва е, че чалгата полека-лека отива в ъгъла. Наблюдавам също, че в българското кино идват много млади режисьори. Лошото е, че се отразяват жълтите простотии, а не например наградените филми. Може би това се прави целенасочено. Радва ме това, че има интернет. От там човек може да се информира за всичко свързано с българското кино.
