Гост тази неделя на рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com е китаристът Павел Йорданов. Той е най-младият от всички музиканти, които сме представяли досега. Но въпреки че е само на 21 години, Павел вече е участвал в няколко групи, има и самостоятелни проекти. Как е поел по пътя на рок музиката и какви са неговите мечти – вижте в следващото интервю.

Как реши да се захванеш с музика, и то с рок?

Започнах с една малко по-различна музика – метъл и неговите тежки разновидности. Тогава бях в началото на тийнейджърството – на 14-15 години. Участвах в няколко различни групи, с една от тях бяхме на турне из България. От там натрупах опит на сцената. Бандата се казваше Beyond the Distance, в която аз бях най-малкият на възраст, макар че бях фронтмен. С тях свирих в продължение на година и половина-две.

А ти кога започна да свириш на китара?

След месец правя 10 години, откакто получих първата си китара. Чичо ми е музикант – бардът Красимир Йорданов. Той ме запали да свиря. Идваше с китарата си, свиреше вкъщи, а аз го наблюдавах, беше ми интересно.

Веднъж той ми остави една китара, за да започна да се уча да свиря, и ми даде няколко листа с акорди. Аз не започнах веднага да се уча, мина известно време, докато не дойде една Нова година и казах на чичо ми да ме научи да свиря. Тогава той ми показа как да засвиря акордите на две песни. Първата беше тази, с която обикновено започва да се учи всеки един китарист – Smoke on the Water на „Дийп Пърпъл“. Другата песен беше Come as You Are на „Нирвана“. Тогава ги свирех на една-две струни, впоследствие разбрах, че има и по-сложни версии на тях. Чичо ми ме нахъсваше – казваше натисни тук по-силно струната, тука с този пръст така. И аз много се запалих.

Братовчед ми, който също тогава беше започнал да се учи на китара, ми изпращаше разни клипчета по интернет, както и книги. Аз започнах да си купувам литература за музика, да чета, да се интересувам и малко по малко започнах да надграждам знания.

В средата на 5-и клас започнах активния си период на свирене. Тогава за рождения ми ден баща ми ми купи първата китара – класическа с пластмасови струни. И така започна всичко. С един мой приятел се събирахме и свирихме всеки ден по 4-5 часа. Тогава започнах ди си представям как ще изглеждам на голяма сцена.

Образованието ти свързано ли е с музика?

Не. Завърших средното си образование в Електротехникума в Бургас със специалност „Компютърна техника и технологии“. Тогава нашите все още ми казваха „Музикант къща не храни“ и ми препоръчваха това да ми остане като хоби. За мен този лаф е малко остарял, с израстването си виждам много изпълнители, които се издържат изцяло с музика. В 21 век от музиката се правят пари – различни са методите, но има начини.

Мислиш ли, че в Бургас един музикант може да се изхранва само с музика?

В момента Бургас е със застаряващо население, или иначе казано – младите не са тук. Нощният живот не е на ниво, има няколко клуба, които си разпределят клиентите. Но в момента аз съм студент в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и мога да кажа, че това, което виждам там, и изобщо възможностите, които се отварят и с развитието на града като инфраструктура, предразполагат към това младите да започнат да идват в Бургас. Все повече и повече познати и приятели, които виждам из страната, започват да се интересуват от Бургас и да идват тук на екскурзии, почивки, да се забавляват с приятели. Мисля, че до десетина години ще се усеща много повече присъствие на млади хора в града. Тогава ще има и достатъчно работа за музикантите.

Но младите не смятат ли за отживелица рок музиката?

Зависи на какви млади попадне човек. Интелигентните хора слушат рок музика. Не искам да обиждам никого, но хората, които знаят песни на групи като „Куин“, „Бон Джоуви“, „Скорпиънс“, се изразяват по-добре и са на много по-високо ниво. Докато модерната музика се предлага на хората по-опростена откъм аранжименти и текст. Рокът изисква да имаш по-големи познания, за да можеш да го оцениш по истинския начин. Смятам, че има достатъчно млади хора, които могат да го оценят.

Разкажи за този дует „Бял шоколад“ (Duo White Chocolate), в който си участвал?

След като приключих с метъла, имаше един период, в който доста се чудих дали въобще си струва да се занимавам повече с музика. Тогава ми се обади Danny Levan (артистичен псевдоним на бургаския поп, денс и хаус певец Даниел Русев – бел.р.), търсеше музиканти за един клуб, който беше отворил. Предложи ми да направим дует с една моя приятелка – Даниела Стоянова, която познавах от концерти отпреди това. Така под името Duo White Chocolate започнахме с нея да свирим в бара всяка седмица. Оставих тя да ме въведе в стила музика, който беше изцяло поп. От нея разбрах какво е модерното в момента, тъй като преди това нито слушах, нито се интересувах от поп музика. С нея участвахме в различни събития около година.

После проектът се прекръсти на Stellar Lumos, като към него се присъедини моят стар приятел, китаристът Димо Димов, басистът Александър Георгиев и барабанистът Илиан Сеновски. Стилът ни стана поп-рок и дори участвахме на концерта за Джулай Морнинг през 2018 г. на плажа в Бургас. След това пътищата ни се разделиха.

Дуетът стана причина аз да продължа да се занимавам с поп, но вкарвайки елементи от музиката, която свирих в метъл групите. Идеята беше да правя неща, които на мен ми харесват. Експериментирах и така оформих моя си стил, който е в областта на поп-рока.

Как започна да работиш с група „Хот рок“?

Това се случи около половин година след края на дуета. През това време аз си пишех своя музика. Опитах да се занимавам и с актьорска дейност. Исках да свикна как да се държа пред камера – качество, от което всеки артист е добре да разбира. Записах и задочна специалност „Маркетинг и реклама“ в университета.

В средата на първия семестър по време на лекции ми се обадиха от „Хот рок“, които си търсиха китарист и певец. Те имаха вече подготвен голям репертоар и просто им трябваше човек, който да хване китарата. С групата работих около година и няколко месеца, през което време научих доста неща. Направихме няколко участия на голяма сцена. Свирихме и в двора на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ по повод откриването на новия медицински факултет. Репертоарът се състоеше от по-стари и по-нови неща, намерихме една златна среда в рок музиката. Но през есента започнах втората година, бях ангажиран повече с университета, исках да отделя внимание и на своите си неща. Разбрахме, че не вървим в една и съща посока, и през октомври се разделих с групата.

Преди месец започнах нов проект с група и с тях предстои да дебютираме на бургаската сцена много скоро.

Участвал си в една интересна инициатива – „Битка на групите“. Разкажи за нея?

Да, организирахме я с целия екип на група „Хот рок“. С помощ от стари приятели от метъл средите събрахме 18 групи от цяла България. Арена на битката беше клуб до спортна зала „Бойчо Брънзов“ в комплекс „Зорница“, където построихме сцена. Всяка вечер на нея излизаха по шест групи, като жури и публика определяха кои две от тях да продължат нататък. Класиралите се отиваха на финал, където също бяха оценявани. Победители станаха Saltfield – алтернатив метъл група от Бургас. Сега всички нейни членове учат и се развиват в София.

Ти мислил ли си също да заминеш за столицата?

За София конкретно – не. Това не е моят град, не се чувствам комфортно там. Почитател съм на изкуството и затова може би Пловдив ми е любимият град в държавата. Имам роднини там и всяко лято обичам да прекарвам време с тях. Има едно такова спокойствие в Пловдив – хората са много комуникативни, отворени.

В края на миналата година записа кавър версия на песента „По първи петли“ на Васил Найденов. Защо избра точно тази песен на точно този изпълнител?

Васил Найденов има невероятно творчество. Много младежи може би няма да го оценят по този начин, както са го оценявали хората преди години.

На мен ми хареса много версията на песента, която направи Любо Киров – много приятна джаз интерпретация. Чух я съвсем случайно, когато ходих на уроци по пеене. Преподавателката ми я пусна и ме попита дали искам да я изпея. Мен много ме изкефи парчето. Решихме да направим версията на Любо Киров с пианото, тъй като звучи по-модерно. Впоследствие седнах и написах едно китарно соло към пианото, после и вокали.

https://www.youtube.com/watch?v=h4Uh2bqp6e0

По това време поддържах контакт с Димо Димов, който се беше насочил към продуцентството, да започнем да правим записани наши проекти. Пратих му първоначалния вариант, който той пообработи. Впоследствие срещнах и Петър Генчев – фотограф и видеограф, и така малко по малко започнахме да създаваме екип, който се разраства. Петър направи снимката към песента, която записахме.

Много исках първата песен, която да пусна, да е на български език. Защото цялото творчество, с което сега се занимавам, е с английски текстове. Целта е песните ми да се слушат в цял свят.

Имаш ли записани и други композиции?

Да, няколко кавъра на български и чужди песни. Така придобих опит и реших, че моето творчество искам да бъде чуто. Искам хората да чуят моя начин на себеизразяване. Вече две парчета имам записани, които са в процес на финализиране. За това работим много усърдно с Димо, както и с Петър, който създава видеото към песните. Надяваме се до март месец да са напълно готови.

В какъв стил са синглите, които предстои да чуем?

Комбинация от най-красивите елементи на рока, които аз обожавам да слушам и се вдъхновявам, с поп звучене. Това е едно вплитане на поп и рок музика. Близо е до стила на американската група „Джонас Брадърс“. Красиви, мелодични вокали в комбинация със здрави барабани, които да изпълнят със смисъл текстовете, които пиша, вдъхновени от мои спомени и изживявания.

Ще записваш ли албум?

Да. Надявам се да излезе през тази година. Много се стараем, работим буквално всеки ден. Това са много студийни и снимачни часове, тъй като искам да предоставя на хората не само музиката, а и историята зад нея, изобразена чрез красиво професионално видео. Според мен така хората повече ще се докоснат до тази музика и ще могат да я почувстват и усетят.

В същото време работя по съвместен албум с чичо ми Красимир Йорданов. С него записваме акустична музика със соло китари и пиано. Аз пея в четири от песните като основен вокал. За разлика от другия албум, който ще е изцяло на английски, този с чичо ми е на български език. Вече сме му измислили и име – ще бъде озаглавен „Свещ“. Солата в албума са със звучене като на Дейвид Гилмор (китаристът на „Пинк Флойд“). Текстовете са подбрани да обхванат широка аудитория – и младите, и по-възрастните.   

За какво мечтаеш?

Мечтая музиката ми да докосне хората. Това, което ме кара да се чувствам невероятно, е връзката ми с феновете. Обичам да ги правя щастливи.