Теодора Илиева (вече Станчева по мъж) е известна като вокалист и композитор на бургаската рок група Bee in the Bonnet. Иначе е психолог по образование и това работи в момента. Преди три години и половина тя става майка, но едновременно с грижите за сина си Михаил продължава да твори музика. За новия ѝ проект и за пътя ѝ в музиката научете в интервюто с нея за рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com.

Привет, Теди! Разбрах, че работиш по нов проект. Какво представлява той?

Новият проект се нарича „Прегърнат облак“ (A cloud embraced  - на английски). Озаглавен е по една от песните, които ще бъдат включени в него. Това е проект, който възникна по идея на една моя близка приятелка и прекрасна бургаска личност – Петя Стойкова, основател на танцова школа „Дюн“. Когато родих моя син, покрай грижите за него си открадвах едни моменти, в които създавах музика, един вид творчески отдръпвания от ежедневието. За 15 минути в кухнята, докато малкият спи, ти идва цяла песен. В следващия момент, когато са го изкарали на разходка, аз вместо да легна да поспя – хоп, втора песен. Така се появиха много събрани в мен творчески идеи, които си ги записвах с телефона, за да не изчезнат от главата ми. Петя ги слушаше и казваше, че иска да ги чуе в по-завършен вид. И тя ми помогна да напишем проект към Национален фонд „Култура“, който подпомага финансово творци на изкуството. И взехме, че спечелихме.

Сега осъществяваме стъпка по стъпка реализирането на част от тези песни, които възникнаха в мен. Те са общо около 30, като ще запишем между 5 и 7 от тях.

„Прегърнат облак“ е група или твой индивидуален проект?

Това е група, в която участват прекрасни бургаски музиканти. Сред тях е Асен Хайдутов, който се завърна наскоро от Германия и основа първата музикална школа за ударни инструменти в Бургас – Music Room. Участват и виолончелистката Евелина Савова и нейният брат Асен, като това е първият проект, в който се събират съвместно. На китарата е Тодор Тодоров – прекрасен младеж от музикалното училище в Бургас.   

Планирате ли издаване на албум?

Да. Песните трябва да са записани до средата на април, като те ще излязат в албум. Решили сме записите да не ги правим в студио, а навън, и то на различни локации, като идеята е да включим звуковата среда вътре в песните. Просто на мен ми е омръзнало да слушам стерилно изпипани записи.

Кои са локациите, които сте избрали за запис на песните?

Първата локация е Морската гара – много емблематично място за Бургас. Там записахме и заснехме видеото към първата песен. Тя е с френски текст и се нарича „Tu écoutes“.

Песните в албума ще се изпълняват на три езика – български, френски и английски. Тъй като самият проект е за дебютанти, изискването е в неговата реализация да участват млади хора. Затова видеото е заснето от младежи от платформата Burgas Film Lab (образователна програма за ученици – бел. р.) под ръководството на Мария Дачева. Те правят късометражни филми, участват във фестивали, затова се спряхме на тях да заснемат видеото към „Tu écoutes“.

В какъв музикален стил са песните на „Прегърнат облак“?

Тук няма рок. Или може би малко, на моменти, защото от рока няма как да се избяга изцяло. Песните са много софт, леки, нежни. Приличат по-скоро на изпятата бардова поезия, но с по-богат аранжимент.

Добре. Сега да те върна в годините назад – как стана певица?

Нямам музикално образование. При мен всичко възникна просто защото можех да пея. В един момент и китара се озова в ръцете ми. С течение на времето се учих от хората покрай мен. Пламен Ставрев изигра голяма роля в живота ми като музикант. Още бях много малка, когато той ме взимаше със себе си и дори си позволяваше да ме сложи на сцената, за да трупам опит. И така просто неусетно продължих да се занимавам с музика. По времето на моите студентски години в София участвах с различни групи по клубове, по фестивали.

Как се създаде група Bee in the Bonnet?

Заедно с Красимир Тенев, основател на група „Лора“, тръгнахме по участия в чужбина. Там разбрахме, че ние двамата можем да правим музика. Бързо ни идваха творчески идеи, бързо ги реализирахме и се случи така, че двамата имахме нужда да създаваме музика непрестанно. Така възникна група Bee in the Bonnet, с която сме създали към 50-60 песни, три албума записахме.

Името на групата някак странно звучи – „Пчела в шапката“ в буквален превод от английски?

Така е, но всъщност означава „Муха в главата“. Краси предложи това име, аз го потърсих как е на английски и се оказа, че това се превежда като bee in the bonnet – идиоматичен израз. Много ни хареса и го оставихме за име на групата.

Как избрахте да свирите алтернатив рок?

Китарните рифове, идеите, които идват от Краси, са с много алтернатив звук. Това, което е творил в предишната си група „Лора“, пак е с такава насоченост. Но нямаме ограничение в стилистиката, групата затова е „Муха в главата“, тоест каквато муха ти дойде в главата, такава да я реализираш. В репeртоара си имаме дори френски шансон – песента „T'aimer toujours“.

Като я чуя тази песен, и веднага в съзнанието ми се появява французойката Заз. От нея ли е повлияна?

Не сме имали предвид никой конкретен изпълнител. Просто тази стилистика предизвиква сходни усещания като тази на Заз. Всъщност текстът е по стихове на португалски поет, с когото се свързахме по интернет. Той беше събрал музиканти от цял свят, които да осъществят песни по негови стихове, нашата беше една от тях.  

Иначе бяхме на концерта на Заз на Spirit of Burgas. На две издания на този фестивал участвахме и ние.

С какви спомени и чувства си от вашето участие на Спирита?

Разкошно събитие за града беше, много вълнуващо. Казвам го с лека тъга, защото това беше значимо събитие за Балканския полуостров, а пък какво остава за нашия град. Много различни интересни изпълнители се изявиха на него. Участието на такъв фестивал остава неизлечими спомени за цял живот.

Какво е твоето обяснение за това защо този фестивал се прекрати?

Моето обяснение е, че Бургас все повече започва да не се нуждае от такъв тип културно-масово случване, за голямо съжаление. Местните хора, които имат потребност от такива преживявания, стават все по-малко. Обликът на града е друг. Атмосферата е съвсем различна. Инвестира се в едни други неща, които виждаме, че се случват тук, но културният живот на Бургас е почти изчезнал.

Това на какво се дължи? Може би на липсата на определена възрастова група от хора или…?

Точно на това се дължи. Хората между 20 и 35 години сякаш са на друга планета. Това, което е посято в този град от стожерите на културното наследство, няколко поколения по никакъв начин не са се докоснали до него и много голяма част от хората, които можеше да продължат това, просто ги няма. Така че има една дупка, бяло петно във времето. И не знам как ще се получи връзката между младите сега и тези, които бяха. Дано има мост.

Да се върнем на Bee in the Bonnet. Песни на групата са включени към саундтрака на австралийския уеб сериал „Flat Whites“. Как вашата музика се озова в този далечен континент?

Това беше в зората на фрийлансърския бизнес. Хората влизат в интернет, трябва им музика за нещо и си я набавят, без да им се налага дори да излизат от вкъщи. Та това е бил някакъв наш опит да се свързваме по този начин и ако бяхме продължили в тази посока, може би сега щяхме да стоим във фрийланс средите доста успешно. Разполагахме с всички необходими качества и техника, за да създаваме това нещо.

„Flat Whites“ е сериал, който се излъчва в YouTube. Той е насочен към определена таргет група от хора, които се интересуват от такъв тип филми. Австралийците са чули наши песни по интернет и така те попаднаха в саундтрака на сериала.

Bee in the Bonnet се създава през 2009 г., а прекратявате дейност през 2014 г. Какво се случи, че спряхте да пеете?

Натежа необходимостта от непрестанни ангажименти, които са свързани с пътуване нанякъде. Последно бяхме на круизен кораб. Водихме гурбетчийски живот, защото музикантът, оставайки тук, не може да е финансово обезпечен. В един момент на мен това ми дотежа много, нямах вече необходимост от този тип живот и реших да пусна котва. Това беше предпоставката за оттеглянето на групата от активна дейност. Краси Тенев в момента свири с група Mr. Vagabond. Барабанистът Мартин Профиров се присъедини към група П.И.Ф. Той в момента смесва звука и на проекта „Прегърнат облак“.

Накъде върви рок музиката според теб?

Не изпитвам носталгия към класическия рок, той за мен е покрит с нафталин. Има страшно много групи, които сега придвижват рока в много правилна посока според мен – да се създава рок не в този познат тежък вариант. Музиката в момента няма никакви рамки и ограничения, затова и ние искахме да излезем и да записваме извън студиото, което за мен беше рамка и ограничение в един момент. Искаме да има искреност, докосвайки хората. Рокът няма да изчезне, той просто се трансформира в различни жанрове и стилове, които го правят по-интересен и по-богат.

Днес е 8 март, какво ще пожелаеш на всички дами бургазлийки и рокаджийки?

Пожелавам им да има все повече места в Бургас, където да се събират и да слушат рок. Места, в които да си плуват в своята енергия и да се радват на това, че са жени. И да разбират по-добре мъжете и мъжете да ги разбират по-добре!