Оксана Желяпова е бесарабска българка, юристка, носителка на титлата „Мисис България Вселена 2022“. Родена е в Кишинев, в семейство на българин и молдовка. Произхожда от бесарабски българи от село Твърдица, Южна Молдова. Активно подкрепя каузи, сред които и финансовата подкрепа за рехабилитационен център в Кишинев за деца с церебрална парализа. Какво е чувството да сбъднеш детската си мечта и да си мост между българите по света? Интервю на Грамофона нюз

Какви спомени за България имахте като дете?

Баба ми, по бащина линия все ми разказваше, че като пристигна тук, ще се чувствам като у дома си. За съжаление тя не успя да види България. Винаги ми казваше да я обичам. Посъветва ме, когато дойда да целуна земята вместо нея. Винаги като дете съм си мислела, че някой ни чака тук. Преди 25 години пристигнах в България с голяма радост и усетих точно това, което ми беше споделила баба – че съм вкъщи.

Разкажете ни за любовта между родителите ви

В юг от Молдова живеят молдовци и гагаузи, а на север – молдовци. В определена възраст всички идват в столицата, която е по средата. Там се е случил смесеният брак между родителите ми и се е родило чудото Оксана Желяпова. Когато бях малка с баща ми пътувахме ту в Южна Молдова, ту в Северна отвсякъде научавах по нещо. След време дойдохме на почивка в България и постепенно започнах да усещам, че съм българка. Повече разговори и прекарано време съм имала с родителите на баща ми, които са българи. Към днешна дата съм им много благодарна, защото говоря три езика – молдовски, руски и български.

В Молдова или България сте се чувствала на мястото си?

Който ме познава казва, че съм гражданин на света, защото навсякъде съм усмихната, спокойна и се чувствам добре. Раздвоена съм на две държави – и Молдова усещам като мой дом, и България също. Там съм родена, но тук чувствам спокойствие. Мисля, че хората трябва да оценяват повече прекрасната България. Като човек, който може да сравни, искам да кажа, че хората тук са прекрасни.

Какво бихте ни разказала за бесарабските българи?

Много голяма бройка сме, за което се гордеем, защото знаете как сме тръгнали навремето. Аз съм шесто поколение и сега сме около 65 000 българи. Всички българи са много силен народ и издръжливи на различни ситуации, позитивни и работливи. Когато отидеш на гости на бесарабски българи те ти дават всичко, без самите те да имат много.

Винаги разказват с усмивки, а не с тъга как са живеели, за трудностите и предизвикателствата пред тях. Първо са издигали църкви, за да опазят вярата, от нея е тръгнало семейството, а после са се появили и децата.

Никой от нас не ходи по света да се оплаква, че е бесарабски българин и да молим за помощ. Приятели сме с всички и искаме да сме в добри отношения, защото всички заедно трябва да продължим напред и да даваме пример на децата си.

Популярна сте с непрекъснатите си инициативи и проекти за бесарабските българи, пътувате до Молдова и се срещате с толкова много хора. Как успявате да съчетавате всичко?

Моите проекти са насочени към обединение на хората, независимо от тяхната националност, вяра или произход. Вярвам, че силата на всяко общество е в неговото единство, уважение към традициите и взаимопомощта.

За мен е много важно хората да осъзнаят ценността на единството, а не на разделението. Това е предизвикателство, пред което са изправени много държави днес. Тук е важно да кажем, че няма по-хубаво нещо от това да изграждаме мостове, а не стени.

За укрепване на връзките между българи, молдовци и представители на Гагаузия, половината от които имат българско гражданство и са християни, организирам културни и спортни проекти, свързани с футбол, бокс, мода, религиозни събития. Всеки от тези проекти носи едно важно послание – приятелство. Събираме се заедно, подкрепяме се взаимно и помагаме на тези, които имат нужда.

Важното за мен е, че всяка цел, която си поставя, я постигам. Резултатите са усмивките по лицата на хората. Това искам да виждам. Парите не могат да зареждат, защото днес имаш, но утре може да нямаш. Когато затворя очи и си представя колко много хора съм направила щастливи, се усмихвам и аз и се чувствам чудесно. Когато съм уморена или не се чувствам добре, изминалите приятни емоции са тези, които ме презареждат.

Винаги съм се стремяла да имам чисти помисли и да правя неща, без да искам нищо в замяна. Понякога не съм имала възможност да присъствам на моите благотворителности, но са ми пращали снимки на доволните хора, от което съм истински щастлива и аз. Горда съм с проектите си, които носят името „Приятелство“. Единият бе свързан с национални носии от различни етноси.

Хората пристигнаха в столицата Кишинев от много региони, познати и непознати се радваха, разменяха помежду си контакти, прегръщаха се. Това, което направих, е да ги сплотя. Веднага усетих как молдовци, гагаузи, българи са заедно на един терен. Правих спортни инициативи и навсякъде чрез действията исках да покажа, че могат да бъдат заедно. Исках да покажа, че различните националности могат да са обединени, а не да се карат или делят.

Много е важно хората да разберат, че е по-добре да сме близки и да споделяме опит, традиции и култури, отколкото да сме разделени.

От всички кампании остава ли свободно време за ангажирана и семейна жена като вас?

Имам две дъщери, с които много обичам да прекарвам свободното време. Отделям часове и за спорт. От много години съм хандбалистка и това е начинът да си изчистя главата от ангажиментите и мислите. Това е много хитра и умна игра и съм благодарна, че толкова време се занимавам точно с нея. Много бих искала всички деца да са насочени към различни спортове, защото това ще ги изгради като личности, ще ги научи на сериозна дисциплина.

За какво мечтае Оксана Желяпова?

От малка винаги съм мечтала да съм мост за българите по света. Към ден днешен мисля, че тази моя съкровена мечта се сбъдна. Получавам много писма и на всяко едно връщам отговор. Пишат ми от Америка, Грузия, Армения, Испания, Италия.

Всички са готови да помагат и ме питат с какво да ми съдействат. На всички отговарям да не помагат на мен, а на себе си. Постоянно ги съветвам да са сплотени, подканвам ги да си правят групи, да се събират.

Разбрах едно нещо – в трудния ден сами не можем да оцелеем. Знаете ли, баба ми винаги казваше, че българите трябва да са сплотени. Сигурна съм в обикновения масов народ, че българите няма да се оставят един друг в нищета и безпомощност.

Моята цел е да предам на хората по целия свят една проста истина, че вярата, взаимното разбирателство и подкрепата един към друг могат да ни направят по-силни и по-добри.