- Наскоро се появи анализ, че след концесията на западния терминал, Пристанище Бургас трябва да избира между това да е красив или богат порт.

Ще бъдем и двете. Този коментар го е направил някой журналист, който не се е допитал до нас. В момента държавното пристанище, което е на терминал Изток се опитва да съчетава успешно обработката на товари и обработката на пасажери. Опитваме се да натоварваме максимално и Морската гара. Тази година има увеличение на пасажерските кораби. Няма защо да се лъжем, това е свързано и с кризата в Крим, но не само. Ние сме работили сериозно в тази посока. Същевремнно развиваме и основната си дейност – обработката на товари.

- При последното си посещение в Бургас министър Данаил Папазов коментира, че самата концесия на терминал Запад е неправилна. По-добрият вариант бил да се отдаде цялата дейност на концесия, а държавният оператор да развива Морската гара. Има ли вероятност това да се случи?

Не. Няма такъв вариант. Вариантът е следният, когато приключи изграждането на трафик кулата ще направим до Фрегатата портал през стената, която отделя пристанището от морето. През лято 2015 бургазлии ще стигат до Морската гара. Ще отворим и яхтеното пристанище след като го реновираме. Така хората ще имат достъп и до фара, който е наистина интересен. Морската гара е един терминал, който се използва когато има пасажерски кораби, иначе е една затворена сграда и не е аткрактивна.

- За да се съчетават пасажерските кораби и товарните обаче е необходима голяма площ. Единственият вариант е разширението на пристанището. До колко е изпълним подобен проект?

На практика това, което е бъдещето на всяко едно пристанище е изграждането на контейнерни терминали. Все повече държави произвеждат крайни стоки, които влизат в контейнерите. Тук имаше проект за контейнерен терминал, който беше спрян. Ние имаме достатъчно терминали за обработка на генерални товари, на зърно.

Насипният терминал, който беше изграден по японския заем и сега е при концесионера може да поеме всякакви видове насипни товари. Така че това, от което реално има нужда е контейнерен терминал. Според генералния план за развитието на пристанището става въпрос за терминали 3 и 4. Като време обаче не мога да се ангажирам, защото трябва финансиране.

Освен това трябва да се мисли последователно и да се намери и стратегически партньор – контейнерен оператор, за да се гарантира количество контейнери и оборот. Иначе има риск да се получи това, което стана с новия насипен терминал. Той беше изграден основно заради „Кремиковци”, а малко след изграждането му заводът спря да съществува.

- През март транспортният министър събра в Бургас всички заинтересовани, за да се обсъди бъдещето на пристанището. Стигнахте ли до конкретни решения?

Има доста гледни точки и е хубаво те да се стиковат.

Първо трябва да се постигне съгласие в Бургас и тогава можем да очакваме министерството да вземе решение. Към момента портът работи като пристанищен оператор. Основната му дейност, от която се формират и приходите е товаро-разтоварната дейност и това ще продължи да бъде така. Естествено, това не пречи ние да се развиваме и други приходоизточници, каквато е Морската гара и обслужването на пасажери.

- Има ли риск от съкращение на работници?

Това не е опция. Даже обратно. Само преди седмица взехме на работа 11 човека, които изкараха курсове като кранисти. Имаме нужда от квалифициран персонал.

- Какво сочат данните от първото тримесечие на годината?

На печалба сме. Имаме нормален товарооборот. През лятото ще имаме допълнителни приходи от увеличението на пасажерските кораби, които в Бургас от 6 станаха 20. За Несебър не говорим, защото там е в ход процедурата по концесия и всеки момент могат да се отделят от нас.

- Морската гара е едно сравнително ново съоръжение. Достатъчно добре ли са стиковани там нещата и ще се справи ли с двойно по-голямото натоварване?

Да. Така или иначе корабите не идват в един ден. Капацитетът й позволява и по-голям човекопоток. Друг е въпросът, че в Черно море няма как да влязат по-големи кораби, защото на Босфора има ограничение и максимално големите круизни кораби са с около 3  000 пасажери.

- След откриването на Морската гара се появиха коментари, че тя е красива и модерна, но се намира на неподходящо място и гледката за туристите не е от най-представителните...

Няма турист, който слиза на пристанището и остава да разглежда порта. Документите му се обработват и той заминава да разглежда града или други дестинации. Пасажерите слизат от кораба, влизат директно в Морската гара и от там с автобус директно излизат. Това няма връзка.

- Наскоро се върнахте от голямо изложение в Маями. Какво успяхте да договорите там?

На практика от тези 12 нови кораба, 6 са договорени на изложението. Става въпрос за един кораб на компания „Коста”, който ще пристигне 6 пъти в пристанище Бургас. Повечето фирми изчакваха референдума в Крим, но вече мислеха за план Б, защото и Ялта, и Севастопол през тази година са зачеркнати от картата на пасажерските превози.

- Водеха се преговори с испанската компания Пулмър , Бургас да се превърне в начална и крайна точка на техните маршрути. На какъв етап са разговорите?

Имахме среща с тях. Потвърдиха, че в средата на май 2015 ще имат рейс, който тръгва от Бургас и ще си замине от Бургас. Работим по този въпрос. Разбирам, че вече туроператори предлагат туристи от България да се качват и да започват круизите си от Бургас. Когато един кораб има 6 влизания в Бургас, съвсем спокойно може да се организират подобни оферти.

- Това означава ли, че вече официално сме на круизната карата?

Да.