Наричат я „сърцето на театъра в Бургас“. И с пълно основание. Управителят на "Арт ателие" Маруся Русева вече десет години дава възможността на бургазлии да се докоснат до най-добрите театрални постановки, да се срещнат с изкуството в различните му форми. Основна движеща сила е и на концерти, фестивали. Попитах я как се случва тази магия.

Маруся, много или малко са 10 години за „Арт ателие“? Развили се твоята идея така, както ти искаше?

И са много, и не са много. Имам чувството, че са минали само две, а те са десет! През този период постановките за Бургас и региона са над 300. Както казва моя приятелка, „пипалата“ на театъра стигат и до Свиленград. Има театрали навсякъде и много се радват, когато в техния град гостуват особено по-мащабни постановки, защото всички читалища около Бургас имат добра материална база, хубави зали. 

Това, което не се промени е, че правя нещата с голямо желание и любов. Но идеята ми беше Бургас да гледа и малко по-различни постановки, за които понякога има публика, друг път – не. От много години ходя на театър и за мен не е важно дали участват известни артисти. Но в последните години се наблюдава такава тенденция като не искам да употребявам израза „мечка“ в афиша. Смятам, че човек трябва да влезе в театралната зала, защото има нужда. Хубаво е  да влезеш за да гледаш актьор, който харесваш и на който се възхищаваш. Но самите актьори казват, че това да си известен е нож с две остриета, особено ако е само от киното или телевизията. В театъра няма втори дубъл, всичко е тук и сега. И докато в киното, за да изградиш една роля са ти необходими няколко дни, в театъра това става за час и половина.

Истински театралната публика става все по-малка. Слава богу, работя с тийнейджъри от бургаските гимназии, които имат любопитство.

Как се промени театъра през тази ковид криза? Вече гледаме постановки над маската.

В момента идват на театър хората, които имат остра, буквално животоспасяваща нужда от това. При предния локдаун аз си мислех, че в момента, в който започнем представленията на Летния театър от юни месец, едва ли не хората ще направя опашки до Гарата, за да се редят за билети. Но бях много изненадана. Да, върнаха се хората, но тези, които имаха нужда от това. 

Някои искаха да ядат и да пият. Никога не става въпрос за средства и възможност, става въпрос за желание. Познавам много богати хора от Бургас, които никога не се прекрачвали театралната зала. Познавам хора с бизнес, които просто нямат нужда от това нещо. Няма да забравя думите на една много възрастна жена при второто ми представление в Бургас – „Много шум за нищо“ в сградата на Бургаската опера на 17 март 2011 г. Тя ми каза, че е вдовица на 85 години и за нея 18 лева за билет са много, но няма как да пропусне посещението на Театъра на армията в Бургас. За да запазя достойнството й, направих на жената много голяма отстъпка. Тя ми благодари като ми каза, че е щяла да даде цялата сума, лишавайки се от храна за тялото, но хранейки душата си. Думите й продължават да звучат в съзнанието ми 10 години по-късно.

Отбелязвате празника с един невероятен спектакъл. Нека да поканим бургазлии!

Нека върнем лентата назад. На 3 февруари 2011 година за моя и на Невена, момичето, с което започнахме, радост Театърът на българската армия прие нашата покана и ние открихме това начинание с постановката „Ножица трепач“, която беше в топ 5 по посещаемост.

Сега 10 години по-късно се радвам, че Мариус Куркински и неговият продуцент Кирил Кирилов приеха поканата ми точно на 3 февруари да отбележим този празник. За мен това, което правя не е било само пари, а винаги лично. Във вторник вечерта сигурно няма да мога да спя. Ще се вълнувам, че той ще дойде, въпреки че го познавам от толкова много години. Както беше и с Виктор Калев, с който открихме сезона на 13 януари. Приготвила съм изненада за публиката. Малък жест, с който искам да й благодаря, че вече 10 години върви заедно с мен по пътя. Уникалният Куркински гостува с моноспектакъла „Мариус 50“, който създаде за да отбележи годишнината си, на 3 февруари в зала „Тончо Русев“ на обновения Дом на НХК. Мисля, че ще бъде празник за сетивата и за душата.

А следващите 10 години?

Засега имам наредена програма до края на годината. Продължаваме напред, както казва един наш известен българин. Заедно с моята приятелка Маргарита и със съдействието на Общината правим вече осем години и фестивала „Джаз в Бургас“. Замесена съм и в редица други концерти. На повечето събития в Летния театър съм местния организатор.

При положение, че последната година ни се наложи да водим живот онлайн, като че ли хората не искат да бъдат онлайн.

Февруари ще има още една постановка-ковид терапия „Направихте ме на луд“. На 6 март идва отново Виктор Калев. На края на март ще има изненада с чисто нов моноспектакъл на много известен бургаски актьор. 

Казала съм, че ако правейки едно събитие, не се вълнувам просто ще си сменя работата. За мен това е разковничето.

Искам да благодаря на Gramofona.com, които са до мен от самото начало.