Д-р Стефани Шкетиева е от Бургас. Средното образование завършва в СУ „Добри Чинтулов“ - народно пеене и пиано. Към медицината я тласка кръстникът й – хирург. След като взема дипломата за лекар, се връща в родния град и специализира в УМБАЛ-Бургас, а тази година е последната на специализацията й. Защо една нежна, фина и красива жена избира да бъде съдебен лекар? Интервю на Грамофона нюз

Завършила сте народно пеене – защо изкуството не успя да надделее в бъдещата Ви кариера?

Заради реализацията. В нашата страна този жанр не е толкова популярен и няма кой знае какво развитие в тази сфера.

Как една фина, нежна и красива жена като Вас реши да стане съдебен лекар?

От началото на следването ми по медицина имах интерес към съдебната медицина. Мистерията на случаите и динамиката на работата за мен бяха изключително интересни. В повечето случаи идваш на работа и не знаеш какво ще се случи – това до голяма степен ме провокира.

Какво си казвате сутрин, когато отивате на работа?

Сутрин ставам и гледам умът ми да е свободен. Тръгвам на работа без очаквания. Обикновено ако са се случили някакви произшествия през предходния ден, ние сме информирани за тях и вече имаме представа как ще ни протече следващият ден.

Има и моменти, в които денят започва изключително спокойно, но от едно телефонно обаждане, всичко се преобръща и става много динамично.

Освен аутопсии на починалите, вие правите прегледи и на живи хора, за да установите телесни повреди от побоища, битови инциденти, катастрофи. Има ли сложни, мистериозни случаи?

Всеки един случай е сложен и сам по себе си интересен. Зависи разбира се дали ще говорим за живо лице, или за труп. Всеки един случай е строго индивидуален, но винаги има нещо запомнящо се в него.

Колко аутопсии сте имали за един ден?

Миналото лято запомнящият се за мен ден беше 13 септември. Началникът на отделението по „Съдебна медицина“ д-р Галя Милева беше тогава в отпуск и бях сама в отделението. Имах 6 аутопсии за един ден и 3-4 прегледа. През цялото време кореспондирах с ментора, който заместваше д-р Милева, защото все пак съм само специализант, но въпреки това аутопсиите бяха доста за мен. Всички влязохме в зала в 8:30 часа и приключихме към 18:00 часа.

Коя беше първата направена от Вас аутопсия и какво се случи?

Моята беше на клошар, изяден от мишки. Трупът беше разложен и доста изсъхнал, донякъде даже мога да кажа мумифициран. Аутопсията в такъв случай не е особено показателна, защото вътрешните органи вече ги няма и търсим увреждания по костите – нещо видимо, за да сме сигурни в причината за смъртта.

В повечето случаи остават неясни и обикновено са от някакви болестни процеси. Случаят с човека беше в зимния период и най-вероятно е ставало въпрос за преохлаждане на тялото, предвид условията, в които е живял. 

Кои са най-тежките случаи досега, които няма да забравите?

Тежката катастрофа край Айтос между кола и камион, при която загинаха баща и двете му деца и разчленените тела на бургаската брокерка Теодора Бахлова и Юмер. Това бяха много тежко случаи.

А много ли са мистериозните случаи?

Да, тези случаи са много. Една жена от Несебър почина от мозъчен кръвоизлив, за който до последно трябваше да имаме информация дали е получен травматично, или е в резултат на спонтанно разкъсан кръвоносен съд.

Измина доста време, докато се направят съответните проби и изследвания. На микроскоп нещата изглеждаха по един и същи начин. Тогава започнахме да разчитаме на свидетели, на свидетелски показания, на камери в района, за да се установи дали жената всъщност е получила травма, или не.

Как реагират хората, когато им кажете какво работите?

Много са учудени и се шашкат. Често ме питат как спя нощно време. Случвало се е когато се съберем с приятели, на шега разбира се, всички ножове по масата да изчезнат.

Постъпих в отделението по „Съдебна медицина“ преди 4 години. Тогава д-р Милева ми каза нещо много важно, което на нея пък й бил казал нейният ментор, когато тя е специализирала.

А именно, че влезеш ли в залата, това е просто обект на работа и там няма място за емоции и чувства. Аз гледам да се придържам към казаното, въпреки че има случаи, в които просто няма как нещо да не те докосне.

И това нещо не е толкова от гледката, която виждаш в залата, а по-скоро човешката история. Тук сме виждали как едно цяло семейство си отива или от четиричленно семейство остава само единият родител.

Стараем се просто да се абстрахираме. Имам моменти, в които след като съм направила аутопсия на тяло, някой ми се обажда във връзка с разследването, а аз дори не помня името на починалия. Гледам да забравям за случаите, още щом напусна залата.

Какви са интересите Ви и остава ли свободно време за тях?

Нямам много свободно време. От година насам много обичам да плета чанти. Реших да пробвам и то взе, че ми се получи.

Какво бихте казала за вашите ментори?

Само хубави неща мога да кажа за моите учители, особено за д-р Галя Милева. Откакто съм дошла в отделението, тя ме взе под крилото си. Всичко, което знам сега, е благодарение на нея. Тя ми даде страшно много, за което съм и изключително признателна. Не си представям момента, в който тя ще се пенсионира и няма да бъде тук. Всичко, което мога да правя в момента, е благодарение на нея. Помага ми не само по време на работа, но ние сме и близки приятели.

Каква бихте била, ако не бяхте тръгнала по този път?

Никога не съм мислила да сменям специалността и професията. Страшно много ми харесва това, което правя. Идвам на работа с желание и си обичам работата, колкото и странно да звучи за хората. Не се виждам в друга сфера, освен тук.