Наталия Недялкова е преводач, превежда от руски, полски, македонски и черногорски. Занимава се с поезия и е председател на Творческата комисия към Бургаската писателска общност. Автор е на две самостоятелни книги – „Перила към небето“ и  В театъра на сенките“. Има две деца, от Бургас.

Срещаме се на по чаша горещ шоколад и започвам с тривиалния въпрос да се предстви сама, а тя кратко и ясно, с тон който не търпи възражение, отговаря: „Журналист съм!“

Наталия, от колко години не работиш като журналист?
- От 2009-та години, ще рече, че вече от 10 години. Но съм журналист, с доста приличен трудов стаж във в. „Труд“ и преди това в общинския вестник „Бургас днес“. 11 години от професионалната ми кариера са минали в някогашния „Морски Труд“, където работих почти от самото му създаване.

Вече 10 години не си в медиите и продължаваш да се представяш като журналист?! Защо?- Защото да си журналист не е само професия, това е кауза, това е призвание. Но творческата ми дейност винаги е свързана с промотиране на наши – писателски и преводачески събития, така че журналистът в мен живее.

Как се озова в Бургас? Имаш руски акцент, а и знам, че имаш руски корени.
- Историята на моя род  е много интересна, може би е достойна за сюжет за разказ! Родът ми се преселва в България през 1921-ва година, след Октомврийската революция. Имам дворянски корени. Братът на моята прабаба - протопрезвитер Петър Беловидов е основател на руската църква „Света Троица“ в Белград, това е и първата руска църква в чужбина след революцията, която обединява и помага за духовното оцеляване на руските емигранти. Прадядо ми е учен, филолог, преподавател по латински и старогръцки език. Така че Сърбия и България стават вторите отечества на моите предци, които по-късно се връщат в Русия и аз съм родена в Русия. Но след това отново семейството ми се премества в България.

Кой е бургазлия от всички тези хора?
- От всички бургазлия е мъжът ми. Снаха съм тук.

Заради мъж идваш да живееш в Бургас, така ли?
- Да, той ми беше колега в университета,запознахме се там.

Кога намираш време да пишеш поезия? Защо пишеш?
- Писането се превръща в професионален навик, вътрешна потребност, годините на журналистиката просто оставят неизгладим отпечатък в човека и той се опитва да трансформира събитията чрез слово. Така че когато го няма чисто журналистическото писане и журналистическия начин на отразяване на света, идва мястото на поетичното слово. А иначе ме вдъхновява музиката и красивите и позитивни неща, които успявам да видя. Аз съм привърженик на тезата, че не битието определя съзнанието, а съзнанието определя битието. Т.е. това как ти възприемаш света, твоя мироглед формира събитията според твоя си начин на мислене.

През твоя мироглед и в днешно време журналистите коректно ли отразяват действителността?
- Има много колеги, които са истински професионалисти и спазват златните правила на журналистиката – да информират коректно и безпристрастно, да потърсят всички страни в един спор и не само да фиксират събитието. Особено когато то е негативно, да посочат и начина как този проблем да бъде преодолян. Тоест не е въпросът само да фиксираш нещо, да сложиш диагноза, а и да предложиш и  най-оптималното и ефикасно лечение на конкретен обществен недъг.

Много или малко са медиите и журналистите в Бургас?
- Има много медии, много електронни медии и се радвам, че мога да научавам за нещата, които се случват в Бургас и региона. Има много разработки, хубави статии, даже не намирам журналистиката да е в криза, както понякога се коментира.

Кое е било най-трудното ти интервю или най-трудният случай за отразяване в твоята журналистическа практика?
- Сещам се трагедията с кораба „Ванеса“, тогава, когато в Керченския пролив загива почти целия екипаж на кораба и оцелява само един от моряците. Срещите с близките, които до последно се надяваха да се случи някакво чудо и да оцелеят… Това бяха едни от най-тежките репортажи, които съм правила. Защото ставаш съпричастен с една трагедия, ти не си само фиксатор.

Каза, че те вдъхновява музиката. Каква музика слушаш?
- Предимно прогресивен рок –„Лед Цепелин”, „Кинг Кримсън”, „Джентъл джайънт”, „Канзас”....

В Бургас няма много клубове за рок, пътуваш или само вкъщи си слушаш любимите групи?
- О, в Бургас има един прекрасен клуб за рок и се нарича „Тен фингърс“. Където са Ясен Димитров и неговата група  - „YASEN & FRIENDS” и гостуват много добри изпълнители. (б.р. Ясен Димитров е собственикът на клуба, изтъкнат музикант). Предпочитам този клуб заради таланта на музикантите и интелигентият им избор и подход към музиката.  Водя в клуба и сина ми –за да слуша наистина музика на ниво и блестящите интерпретации на рок-стандартите от репертоара на Кридъсн, Флойд, Пърпъл.

Работиш ли върху нова книга?
- В момента съм се фокусирала върху превода, защото преводът е изключително интелектуално и духовно предизвикателство. Преди броени дни  излезе една много интересна стихосбирка (преведена от мен) „Фотостихеза” на Борче Панов от Македония, който миналата година беше гост на литературния фест на славянските творци „Свято Слово” и се вдъхнови от Бургас за нова книга. „Свято Слово” се организира от известната поетеса Роза Боянова и всяка година през май в Бургас идват изтъкнати славянски творци. В момента превеждам автори от Черна гора.

Като председател на Творческата комисия с какво можеш да се похвалиш?
- Миналата година направихме свооебразен бургаски прочит на фестивала Уудсток  - нарича се „Буургсток”, който съчета музика, която е звучала на легендарния фест през 1969-та година и рецитация на авангардна поезия, както на автори, писали в епохата на Уудсток, така и на бургаски поети. Смятаме тази година да направим второ издание, с което ще отбележим 50-годишния юбилей на феста през август тази година.