Начо Каменов е роден в София. Завършва техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“. Работи като оператор в киното, след което се насочва изцяло към фотографията. Постепенно се превръща в класик на българската актова фотография.

Кубето (с каквото прозвище е известен сред снимащите) нареди своя изложба в Бургас в навечерието на 8 март – Ден на жената. Минути след откриването ѝ той даде интервю за Gramofona.com.

Как се случи така, че се захвана с фотографията?

Малко е дълга историята. Няма да разказвам как баща ми ми подари фотоапарат, което е истина, но няма значение. Аз работих дълги години в киното. Там научих много за светлината, което е основата. И в един момент реших, че не е зле да работя нещо за себе си и така се започна.

Кога и защо се насочи към актовата фотография?

Много е просто – и аз, и майка ми, и баща ми сме нудисти. Израснал съм сред голи тела. Имах едно гадже преди много години и ходихме в Ахтопол. Там я отворих за нудизма и я снимах много, много, много и така се почна. Видях, че в това има много енергия и ми хареса да търся пластиката.

А някакъв друг жанр фотографията опитвал ли си?

Ами гледай сега, всички започваме отначало с тревички, морски кончета, цветенца и т.н. И аз съм започнал като всички останали. Завършил съм „Юлиус Фучик“. Тогава вече работих в киното и се дипломирах задочно. Янка Кюркчиева, лека ѝ пръст, ни е изучила цялото наше поколение и ни е направила фотографи. Успоредно с киното започнах да се занимавам с фотография и в един момент видях, че това е моето, просто го усетих. Напуснах киното и се захванах с фотография.

Какво е за теб фотографията – професия, хоби, призвание…

Нито едно от тези неща. За мене фотографията е усещане, добра енергия, вплитане на енергии, светлина най-вече, композиция… Много неща са, които правят фотографията такава, каквато е. И хубавото на фотографията е, че всеки вижда по свой начин нещата - говоря за хората, които са изградили стил, иначе щракачи колкото искаш. И това по свой начин ме влюби във фотографията. 

Имаш ли идол във фотографията, някой на когото си се опитвал да подражаваш?

Имам, но да подражавам – няма как да стане. Аз умишлено не гледам фотографски сайтове, защото подсъзнанието запечатва нещо и в един момент, без да искаш, то го изкарва на преден план и започваш да повтаряш някого, без дори да се усетиш, че го правиш. Затова и не гледам и може би това е и правилният подход, защото повече от 40 години се занимавам с фотография и досега не съм чул някой да ми каже, че това му прилича на еди-кой си и онова на еди-кой си.

Иначе имам двама идоли – това са Дейвид Хамилтън и Хелмут Нютън. Това са два коренно различни стила. У Хамелтън ми харесва тази нежност, това негово цветоусещане, ефирност. Докато при Хелмут всеки кадър му е кино, всеки кадър е разказ невероятен.      

Работил ли си нещо друго извън фотографията?

Работил съм много неща – и като хамалин в началото, и като бояджия… абе много неща. В киното работих 14 години като оператор, снимах документални филми. Но в крайна сметка стигнах, и слава богу, до фотографията.

В България може ли човек да си изкарва хляба само с фотография?

Не. Много рядко някой купува снимки. Тук, в България, просто никой не дава пари за изкуство. Затова правя семинари, водя уъркшопове и така. Иначе получавам добра пенсия (усмихва се). 

Какво е за теб жената?

Жената е всичко, жената е божествено творение, прекрасна е. Аз просто боготворя жените.

Лесно ли се намират модели за актова фотография в България?

И лесно, и не толкова лесно, всичко е въпрос на комуникация. Много хора, които се опитват да правят актова фотография, накупиха осветление и камери само и само да съблекат някоя девойка. Такъв човек никога няма да направи класна, истинска актова фотография, защото мисълта му е в друга посока. Един мъж, гледайки гола жена пред себе си, когато има други мисли в главата си, той има ясни послания, които жената ги усеща, тя се затваря и дотам, край, няма хубава снимка.    

Имало ли е случай ти да откажеш да снимаш даден модел и по каква причина?

Да, много случаи е имало. Едно момиче може да е най-голямата красавица, но винаги провеждам един предварителен разговор с нея. Може да е суперкрасива, с перфектното тяло, но в момента, в който не усетя тази енергия, която трябва, за да направя фотографията, просто не я снимам.

Има ли рецепта как да се получи добра снимка?

Чисто технически не е проблем, сега се продават камери, купуваш една, тя сама снима и прави чудесни снимки (усмихва се). Значи, пак казвам, въпросът е да има точната и добра енергия между фотограф и модел. Пълно доверие на модела към фотографа, страшно добра енергия, тя минава в главата и връща се, завърта се и става магията фотография.   

Наблюдаваш ли работата на млади фотографи, които са поели по твоя път. И някакви съвети можеш ли да им дадеш?

На фотограф, още повече млад, трудно можеш да дадеш съвет. Те знаят и могат всичко, няма как да им дадеш съвет…

Е, сигурен съм и че има и такива, които търсят съвет…

Има, има, разбира се. И много хора идват на моите курсове, попиват, кефят се и стават добри, което мене пък ме кефи, че не съм си изгубил времето. 

Какво би пожелал на жените, и специално на бургазлийки, по случай 8 март?

Жени от Бургас и по света, благодаря ви, че ви има! Да сте живи и здрави, да бъдете обичани най-вече и успешни. И се обаждайте, когато сте готови за снимки, аз съм насреща.