Срещата на живо с любими български актьори е събитие за всеки град по света, където живеят наши сънародници. Защото емигрантите не просто посещаваме спектакъл, както вие, които живеете на мястото си. Ние се връщаме за броени минути към корените си, за броени минути сме там, откъдето никога няма да си тръгнем завинаги. Скоро ще има повод да бъдем заедно, да се забавляваме и замислим. Вижте ТУК

На 21 май в едно близко селце до град Бристол ще ни гостува великият актьор Кръстьо Лафазанов със своя моноспектакъл. Ще си кажете какво ни интересува, ние не живеем там.

Това е истината. Но бургазлиите, за които пиша тази рубрика, са любознателни. А и идеята на това интервю не е да се похваля, че ще видя актьора си кумир на живо, а да ви разкажа за него.

Публиката ви познава от шоуто „Улицата“ на Теди Москов, „Събота, късен следобед“, „Чадо“, „Комиците“. От сериалите „Столичани в повече“, филмите „Английския съсед“, „Легенда за белия глиган“ повече като комедиен актьор. Но вие имате сериозни роли в българската кинематография: „Дунав мост“, „Велика България“ и в българския театър също, на сцената на Родопския и Смолянския театър, в „Сириус“, в „Ла страда“ и от 1993 година в Народния театър „Иван Вазов“ в град София в постановките: „Да, Господин премиер“, „Хамлет“, „Антигона“, „Дон Кихот“, „Суматоха“ на Радичков. Участвате в няколко мюзикъла и озвучавате Шрек в анимационната поредица. Богата творческа биография и любопитни факти, които хората като мен може би ще научат за пръв път. В какви роли предпочитате да се превъплъщавате?

Във всякакви роли, във всякакви. В кукления театър съм играл даже катеричка, фотьойл. Какво ли не съм играл, обаче човек, когато си обича работата, стига да може, се превъплъщава във всичко. Дано да е така.

Обичам своите роли. Играл съм „Дон Кихот“, Калибан в „Бурята“ в Народния театър - постановки на Сашо Морфов, в „Ромео и Жулиета“ на Теди Москов, изиграх дойката и получих награда за изгряваща звезда за женска роля. Приятно ми е когато работя с приятели. Работил съм и с Робърт Строа – един от най-гениалните за мен режисьори от световен мащаб. Той прави, „Дванадесета нощ“ в „Народния театър“. С Ирджи Менцел съм работил в Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Това за мен са прекрасни спомени с прекрасни, велики личности бих казал. С Юлия Огнянова не мога да не спомена, че сме работили заедно в Родопския драматичен театър. Това е човекът, който ни събра с Теди Москов, Мая Новоселска, Елена Начева. Тя ни научи да обичаме театъра и уважаваме нашата публика.

Носител сте на няколко награди: „Награда за млад актьор“ на Съюза на артистите в България, „Аскер – „За изгряваща звезда“, наградата „Сребърен Георгий“ за филма „Пеещите обувки“ на кинофестивала в Москва. Това е още нещо, което не знаех за вас. Защо българският артист е скромен и като че ли отличията повече го притесняват, отколкото му прилягат?

Какво да кажа за наградите? Веднъж, когато на 27 март – Деня на театъра, получих награда, след три дни влязох в болница с перитонит и си помислих, че някой ме урочаса. Важното е хората да те награждават с усмивка. Това е най-важно.

Пишете книги. Пореден факт, който прибавям към таланта ви: „Пълнолудие, или две кофи смях“ и „Засукани финтифлюкани приказчуни за дечковци и родителфуни“, поредицата от детски книжки създавате със съпругата си Елена Начева. Разкажете ни повече за тях, моля!

Основната работа е на Елена. Аз съм само един измишляч, който довършва идеите ѝ. А те бликаха от нея като шампанско.

Книжките „Засукани финтифлюкани приказчуни“ 1, 2, 3 и последната – „Кабинет по смехотерапия“, издадохме благодарение на нашите приятели, които дадоха последните си пари. Помогна ни и академик Иван Газов със свои илюстрации и хореография. Той ни подари няколко картини, пред които играехме. Те бяха другото действащо лице в нашите постановки „За идиотите, които се набиват в очи“ и „Интимни беседи по онзи въпрос“. Така че съм много благодарен, че успяхме да направим това заедно.

Заглавията на литературните ви шедьоври приличат на заглавието, което носи постановката, за която ще поканим любителите на вашето изкуство, а именно: „Комикадзе на Кръстюпът“. Сценарият и постановката отново са дело на вашата съпруга Елена Начева. За какво ни разказвате в нея?

Комикадзе всъщност е човекът, който взривява идиотските си страхове със смях. А срещу страховете се изправяме ежедневно. То не бяха пандемии, то не бе липса на правителства, то не бе инфлация, то не бе война, то не бе какво ли не. Но мисля, че този, чието оръжие е смехът, той ще победи. И това е нашият герой. Нашият Комикадзе.

Актрисата Елена Начева е родена в град Бургас и е съученичка на поетесата Петя Дубарова. И тя като вас е завършила актьорско майсторство за куклен театър и работи в Народния театър „Иван Вазов“. Театралният си дебют прави в „Чувалът с картофи“ в куклен театър град Добрич, а в киното във филма „Забранено за възрастни“. Запознавате се във ВИТИЗ. Имате син и дъщеря, които следват вашия път. Съпругата ви пише моноспектаклите ви, а синът ви е автор на музиката на последното ви представление. Поднасям ви своите съболезнования за загубата на близкия ви човек. Какво искате да знаят хората за Елена Начева?

Тя е един много светъл човек. Един много щедродушец, както тя обичаше да казва. Така че за мен тя е почти всичко, това са децата, това е светът и вярвам, че някъде ще се съберем да продължим нашата творческа работа, по-нататък.

Вашата съпруга ще присъства с думите си в залата. Как ще разсмива Кръстьо Лафазанов, когато сърцето му плаче?

Ами сърцето може да плаче, но знам, че душата на Елена ще бъде до мен и това ще ми дава силата. И когато хората, за които го правя, са там и усещат смисъла, за мен това ще бъде награда, а за Елена два пъти по-голяма.

Благодаря ви предано за отделеното време и мислите, които споделихте с нас. Заповядайте на театър. Защо ли? За да победим страховете си с любимия Кръстьо Лафазанов!