Знаете ли къде се намира? В галактиката Чуждоземие. Знаете ли как се наричат континентите ѝ?  Кръстопът, Носталгия, Родолюбие.  Знаете ли кои са държавите в тях? Онези, които избираме за родина на децата си. Знаете ли какви сме ние? Малко тъжни, но обичаме да се смеем. И  си каним гости да го правим заедно. В петък вечер имахме среща с  Дони и Геро- двама колоси на българското изкуство. Няма да ви ги представям,  не е и необходимо, само ще припомня някои факти, в случай, че сте ги пропуснали.

Добрин Векилов - Дони учи фармация в Медицинска академия в София и пеене при маестро Стефан Атанасов. Свири на китара и пиано. Поп изпълнител, композитор, автор на текстове и аранжименти, музикален продуцент и педагог в редица телевизионни формати, носител на родни и международни награди. Автор на пиесата „Нощта на рокендрола“, играна в театър „199“ и съавтор (с Ивайло Христов) на пиесата „Кастинг“, играна в Театър „Българска Армия“. Артист и щатен композитор в Театър „Българска Армия“. Автор на музиката на 50 спектакъла, между които и четири мюзикъла. 

Герасим Георгиев – Геро завършва НАТФИЗ в класа на Димитрина Гюрова. Водещ на телевизионните предавания: „Горчиво”, ,,Господари на ефира”, „Маскирания певец”, „Като две капки вода”, „Пълна лудница”, дубльор на филми и актьор.  Бил е в трупите на Малък градски театър зад канала, Сатеричния, Младежкия, Народния, Пловдивския, Сливенския, Хасковския, Русенския театри, театъра на Армията и Театър 199. Снима се в знакови филми като: „Порталът”, „Голата истина за група Жигули”, „Уроци по немски”, „Като за последно”, „Полицаите от края на града”, „Посоки”, „Летовници”, „Добрият шофьор”, „Уроците на Блага” .

Тъкмо Герасим Георгиев- Геро успях да измъкна от никаквото му време и му зададох няколко въпроса за нещата от живота. Отговорите с приятния му глас получих на аудио запис,  който ще запазя за идните поколения. Ето как звучаха те:

 

Господин Геро, (това обръщение ми хрумна и за мен той ще си остане така) били сте на турне в САЩ и Канада с пиесата „Свалячи”. Какво мислите за емигрантите?

Да пътувал съм до Щатите. Пътувал съм и в Европа-  във Франция, Германия, Дания… Усещането е много приятно да видиш българи, да играеш пред тях. Мисля, че те го заслужават.

Не бих ги нарекъл емигранти. Това са сънародници, които живеят, работят и се развиват на друго място, защото условията са по- добри. Срещите ни с тях  винаги са прекрасни и пълни с емоция. 

В архива си вече отметнахте четири представления във Великобритания. Днес ви очакват в град Mannheim. Различават ли се българските емигранти в САЩ и в Англия?

 Всички са българи, но вие сте се докоснали до Великобритания, кралицата , трите лъва. Това ви дава известна привилегия. Все пак вие сте във Great Britain!

Искали сте да станете актьор и сте работил усилено за това от 14 годишен. Едно щастливо семейно приятелство ви запознава с неповторимия Георги Георгиев – Гец. Той не само ви приема в дома си, но ви насърчава да се явите на изпит в НАТФИЗ, след като изслушва материалите ви и се смеят със съпругата си от сърце. И не само, той ви подарява псевдонима ГЕРО. Това прозвище ли отвори  вратите на вашата кариера, или само то не беше достатъчно?

Да, имах уникалната възможност да се срещна и запозная с този велик актьор, голям актьор. В шеговития фон на разговора той ми закачи този псевдоним. Приех го по негова препоръка и работих много. Работа, работа, работа. Но не името прави актьора, а работата.

Освен в артистични превъплъщения вие се впускате и в музикални. Дълги години сте част от концертите на „Фортисимо фест” с диригент Максим Ешкенази. Записвате песента ,,Ля- ля” с актрисата Людмила Сланева в проекта „Пеещи артисти”. Във филма „Летовници” играете оперен певец, а в спектаклите на Варненската, Старозагорската и Бургаската опери се изявявате в музикалната комедия „Реформаторът”. Защо най- големият български комик започва да пее?

Аз винаги съм обичал, обожавал музиката. За мен музиката е най – голямото изкуство. Правя някакви опити да запея. Все пак в НАТФИЗ сме учили пеене. Един актьор най- малкото трябва да има музикален слух. Голямо удоволствие е да участвам в музикални проекти, но повярвайте ми зная си възможностите, гледам да не ги надхвърлям все пак. Има кой да разбира и прави музика, но когато имам възможност се включвам.

Българските актьори притежавате извънземен талант, но сте излючително земни. Нямате лични камериерки и готвачи, нямате специални изисквания, защо?

Чак извънземни не сме. Ние сме нормални хора. Аз винаги съм бил на принципа, че за да бъдеш добър актьор, трябва да бъдеш и добър човек. Няма как да не се случват двете неща. Много бихме искали да имаме секретари, готвачи и други такива екстри, но за съжаление ширините, на които сме се родили не ни го позволяват. Мисля, че вече така сме свикнали да живеем. Радва ни поне това, че хората се усмихват и се вълнуват, когато ни гледат на сцената и след това.

За пръв път играете заедно с Дони и избирате премиерата да бъде в Англия и Германия. Реверанс от ваша страна към нас богоизбраните. Постановката носи името „Има време”.

За какво има време Герасим Георгиев- Геро?

По принцип винаги има време. Само трябва да го разпределиш правилно. Ето, има време да разговарям с вас, да пътуваме, да играем пред българска публика, да се върнем и играем в България, да снимаме филми и сериали в телевизията, има време за всичко.

А за какво липсва време?

Мисля че, малко повече време трябва да отделяме за семейство и почивка. Сега нямам много време, но смятам да променя това и изравня периодите на работа и отдих 50 на 50. Благодаря за търпението!
 

И аз благодарих на този гениално- скромен човек.

Това бяха нашите въпроси и отговори с Господин Геро в аванс. Какво да очаквате в другите щастливи градове в списъка от турнето? Една човешка комедия. Най- уютната човешка комедия играна във Великобритания. Двама талантливи великани, два телефона, две женски имена и един топъл глас. А какво се случи на премиерата в Бристол? Радвахме се, смяхме се, възторгвахме се заедно. Така както никой друг не умее, освен нас българите.

Как завърши премиерата? С пожеланията на  Господин Геро „един ден да се завърнем в България!”

Мечтата, с която заспиваме и се събуждаме ние. Малко тъжните хора от Емигрантската планета, които обичат да се смеят.