Радосвета Вардева е психолог. Завършила е магистратура-детска и юношеска психология. С психотерапия се занимава от 5 години. Освен това тя се обучава и за аналитик. Преди 2 седмици бургаско семейство сподели пред Gramofona.com притесненията си относно закупена детска играчка с неясен пол. Какво влияние могат да оказват подобни игачки върху психиката на децата? Могат ли те да ги объркат? Ето какво разказа експертът Радосвета Вардева.
Г-жо Вардева, може ли такава играчка да обърка едно дете?
- Играчката е наистина много интересна. Самите родители правилно са алармирали. Ние виждаме панделка, а след това и белези на момче. Това е свързано с объркване.
Докъде може да стигне това объркване в съзнанието на детето?
- Много мислех за тази играчка и как тя може да навреди на детето. Според мен това до някъде дори може да му помогне в неговото развитие при един правилен подход от страна на родителите. По начин, по който виждаме играчката, някак си се рушат и стериотипите. Ако обърнем внимание на това, че да- това е момченце (като най-важното в едно момче са неговите първични и вторични полови белези). Всъщност от тук се оказва, че същността на играчката е момчешка.
От друга страна си мисля, че тази китайска играчка е израз на това, че мъжкото и женското трябва да бъдат признати във всеки човек. Да не стериотепизираме –момчетата трябва да правят това, момичетата-друго. Въпреки че те много се различават, трябва да обръщаме внимание на важните неща. Отговорност на родителите е да избират играчките на децата си. Да бъдат играчки, които наистина за тях са важни.
Смятате ли, че родителите имат вина в ситуацията?
- В никакъв случай не мога да кажа, че родителят е виновен, че тази играчка я има и същестува. Това нещо го има и то се е случило.
Трудно ли е според вас да се обясни на едно дете разликата между двата пола или те сами могат да я направят?
- На възраст година и половина, в конкретния пример, децата много добре разбират кое е момче и кое момиче. Те просто могат да кажат бате или кака, ако имат вече говор. Тези социални белези, които сме приели за момчета и момичета и които са по-скоро стериотипи, много бързо се разбират от тях. В крайна сметка човек може да опита да обясни. Децата на тази възраст дори и да не говорят,
те разбират говора. Има толкова много вредни неща, които дори се рекламират като полезни.
Така че не виждам в този аспект защо родилят трябва да е виновен. Рекламират се например шоколадови блокчета като полезни. В един момент родителите остават в безисходица, тъй като лекар излиза по телевизията и обяснява, че те са полезни. Как тогава родителите да се обосноват, че блокчетата не са полезни?
Какво е мнението ви за такъв тип играчки? Трябва ли те да са пазара?
- Не мога да отговоря на този въпрос. Съществуват толкова неща, които са неприемливи, които ни въвеждат в чудене, но те съществуват и са факт.
Да разбирам ли, че в такъв случай ни остава това да се предпазваме от подобни неща?
- Да, да бъдем внимателни към това как децата ни растат.
Споменахте за неприемливи неща, които ни се случват. Какво имате предвид?
- Много е важно да обръщаме внимание с какво играят децата ни. Прието е момчетата да си играят с пистолет. Той обаче не е като да се сбиеш с някой. В детските филмчета има много агресия, която не е обоснована. Непрекъснато там се бият и блъскат . Ако пистолетът се използва с добра цел, както при полицаите е едно. Когато нараняваш другия умишлено и си мислиш, че на него нищо му няма, е съвсем друго.
Родителите трябва да обърнат внимание на това, че когато един човек е ударен, убит или наранен дори във фантазната игра трябва да се обясни, че другия го боли. Това е много важно за развитието на емпатията и чувстветилността на детето. По този начин много по-лесно ще намалее агресията сред децата. Те все още нямат това усещане, че другия го боли. Децата са много в себе си и отчитат собствените си емоции.
Бихте ли дали примери за подобни случаи?
- Не е задължително момченцата винаги да си играят с камиончета, а момичетата с кукли. Важно е да позволяваме на първите да си развиват грижовността, а момичета-експанзивността. Така те ще растат като цялостни личности. Във всеки един човек има и мъжко и женско.
Предизвикателство ли е за вас тази професия?
- Това е предизвикателство на времето и страната, в която живеем. В България все още не е толкова разпространено какво е точно психотерапия. От една страна тази работа е много трудна. От друга-работа, която не се разбира. Резултати от професията се постигат след дълго време работа.
