Интервю на Gramofona.com с Весела Иванова - областен председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) и директор на ПГЧЕ ”Васил Левски”- Бургас
Г-жо Иванова, всички в сферата на образованието сте щастлви, че започвате втора присъствена година след ковид пандемията. Какви проблеми обаче стоят пред вас за учебната 2022/2023 г?
Първият учебен ден е най-големият празник за всяко българско семейство. Щастливите детски усмивки, трепетното очакване на учителите, вълненията и емоциите на родителите, са единствени и неповторими само на 15 септември. На този ден всички ние се прекланяме пред духовното огнище на българина - училището, което винаги е било и ще бъде един неизчерпаем източник на познания, сила и авторитет.
15 септември е ден, който обещава ново начало, празник на всяко българско сърце, което носи жажда за разширение на хоризонта на познанието и стремеж към усъвършенстване.
И тази учебна година първият учебен звънец покани ученици и учители да прекрачат прага на родното училище присъствено. Надявам се, а и всички бихме искали, учебният процес да продължи по този начин - спокойно, топло и присъствено.
Въпреки радостното настроение, сред гилдията на директорите обаче има известни притеснения, които могат да бъдат обобщени в няколко пункта:
Първото и много важно за нормалното стартиране на учебната година е бързата, точна и навременна работа и синхронизация на новата Национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО), която започна да се въвежда в началото на 2022 г.
Второто са промените в нормативната уредба, свързани с промени в задължителните и избираемите учебни часове в седмичното разписание и промени в учебните планове по определени учебни предмети в прогимназиален етап в последния момент и липсата на еднозначни указания за реализацията им. Третото са притесненията ни за оцеляването на образователните институции във време на световна криза.
От какво идват притесненията на училищните директори и всъщност добра ли е идеята въобще да има такава електронна система?
Идеята на МОН да се обединят всички системи в образованието в една обща и единна за всички образователни институции от страната е прекрасна, защото ще позволява подобрена среда, бърза електронна комуникация и прехвърляне на данни между институциите. Но реализацията и въвеждането й в употреба „забуксува“ още от самото начало, защото не бе внимателно и добре обмислено техническото изпълнение.
Големият проблем идва от несинхронизирането й с всички външни доставчици, които до този момент сме ползвали. Неяснотата, която се появява при попълването на данни и грешките, които дава системата, затрудняват доста работата ни. Това е система, в която работят едновременно много потребители, въвеждат се голям обем от данни, които освен че трябва да бъдат обработени правилно, трябва да бъдат защитени и съхранени.
В началото всички смятахме, че работата с НЕИСПУО ще е бърза и лесна така, както пишеше по инструкция, но не би. Очаквахме, че с времето ще се усъвършенства и улесни, но фактите показваха точно обратното- колкото повече наближаваше септември, толкова повече грешките излизаха наяве и все по-често системата отказваше да работи в часовия диапазон на нашето работно време.
Понякога се налага по няколко пъти да въвеждаме информацията. Когато пък я въведем успешно и решим да проверим какво сме направили, изведнъж цялата подадена информация излиза по друг начин. Има много, много неща, които трябва да се подобрят и променят.
Всички попълнени данни в системата следваше да се синхронизират с данните на външните за системата доставчици и всичко да заработи като една добре смазана машина. Въпреки усилията и добрата комуникация с фирмите за електронните дневници, които от тази учебна 2022/2023 са задължителни за всички учебни заведения, нещата не се случиха „по инструкция“.
Когато едното звено не работи, се нарушава работата и на другото. И това е проблем – не само за педагозите, най-вече за учениците и техните родители. Искрено се надявам експериментът НЕИСПУО да стартира успешно в тази учебна година.
Кое е нещото, което най-много спъва работата колегите от Бургас и цялата страна?
Колегите не само от Бургас, но и от цяла България, работят денонощно. Получава се така, че системата не функционира добре от 08:00 до 19:00 часа, когато се появяват бъгове, а вечер след 22:00 работи. Сроковете ни притискат, времето не ни стига, за изхабените нерви и лично време да не говорим.
Но ние директорите сме дисциплинирани и продължаваме да правим опити по много пъти и по всяко време на денонощието, защото учебната година започна.
Много пъти споделяхме нашите тревоги. Не само че не ни повярваха и не се съобразиха с нашите препоръки, но и ни обвиниха, „че сме имали време, а не сме го използвали да въвеждаме данните“.
Какви други проблеми срещате в началото на новата учебна година?
Направените промени в нормативната уредба в последния момент и разнопосочните указания за прилагането им в образованието от тази учебна година създаде хаос и дискомфорт за колегите от прогимназиален етап. Защото бяха объркани с кои указания да се съобразят и приложат.
Увеличеният брой часове по 3 предмета в прогимназиален етап за големите учебни заведения изискваше откриване на нови работни места и нови заплати, непланувани в бюджета на учебното заведение в началото на финансовата година.
Училищните директори трябваше за по-малко от месец да отреагират на промените като променят учебната си документация и програмите в училище. И това на фона на борбата с НЕИСПУО.
Тревожи ли ви издръжката на учебните заведения в условията на криза и предстояща зима?
Разбира се! Това е едно от големите ни притеснения. Предстоят студени зимни месеци на фона на всички промени в цените на горивата. От няколко години сме на свободния пазар с доставчици на електроенергия, които непрекъснато променят условията на договора, в който таксата за електроенергия се променя.
Където има по-малко ученици и бюджетът е на ръба, колегите са много разтревожени как ще посрещнат зимата. Особено тези образователни институции, които са на модерно отопление с газ. Затварянето на училищата не е правилното решение, защото пак ще се натрупат дефицити.
Две години се борихме с Covid и успяхме, надявам се че и сега - във време на енергийна криза, ще оцелеем и няма да има затворени образователни институции. Защото обучението в електронна среда е неприемлив за всички вариант.
Имат ли нужда бюджетите на училищата от спешно увеличение?
В последните години се наблюдава една устойчива тенденция за увеличение на средствата за образование, но тези средства никога няма да са достатъчни, защото животът е много динамичен и всичко това се отразява на цените. Като цяло всеки бюджет има нужда от корекция, защото инфлацията изпреварва увеличението, което ние получаваме.
Дисбалансът в световната икономика е фактор, който много ни тревожи, но сме оптимисти, защото смятаме, че държавата трябва да бъде категорична със своята подкрепа към училищата и детските градини, и няма да позволи те да бъдат затворени.
Разчетите на бюджетите за образование вече са фиксирани, но ние се надяваме, че образователното министерство ще намери някакъв вариант да подпомогне финансово нашата издръжка- и тук не говорим само са средства за отопление, но и средства за подобряване на материално-техническата база.
Училището не е само сграда, то е пространство, в което учениците прекарват по-голяма част от времето си и по тази причина трябва да бъде безопасно и привлекателно място за младите хора, в което те не само се обучават, но и спортуват, забавляват се и общуват.
Затова много ми се иска да имаме средства за подобряване и модернизиране на базата. В последните години МОН планува средства по няколко такива национални програми, които ще използваме за тази цел и вярвам, че ще се окажат успешни и полезни за всички образователни институции.
Вие директорите сте изключително натоварени – как се справяте с толкова ангажименти и документация?
Научихме се да бъдем лидери и мениджъри. Да бъдем заедно, да си помагаме, да се подкрепяме, за да успяваме.
Когато си на върха на пирамидата в една образователна институция и носиш тази огромна отговорност за баланс и хармония в институцията, трябва да бъдеш посланик на новото и различното, на доброто и ценното, да създаваш, а не да рушиш. Да бъдеш двигателят на всеки процес, който се случва в училището и да имаш смелостта да поемеш отговорност за това.
Защото времената са различни и изискват да се адаптираш бързо към промените. Не случайно мотото на нашата организация е „Модерните лидери в образованието“.
Какво ще пожелаете на директорите в цялата страна?
Да бъдат здрави и силни и никога да не забравят, че са модерните лидери, които пишат новата история на образованието.
Да следват мисията да вдъхновяват и одухотворяват, да проправят пътеки, да променят съдби, да търсят новото. Да бъдат просветители. Да бъдат себе си. Да бъдат авторитети.