Димитър Трендафилов, познат с артистичното си име Митко Тренд, гостува тази неделя в рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com. Бургаският музикант разказва как от цигулар е станал рокаджия, за своята група „Саундфул“ (Soundfull), за новите си музикални проекти, за философията, която намира в музиката.

Здравей, Митко Тренд! „Саундфул“ ли беше групата, с която се изяви на истински професионалната сцена?

- Да, това беше моят проект – като авторска музика и т.н. Идеята се зароди още докато бях със старата група „Дженърейшън“ и с помощта на моя приятел текстописец Фил Джаксън – англичанин, който живее тук. Първата песен беше Running Scared (Бягайки изплашен) и с нея дори участвахме за Евровизия. Стигнахме финалите, но понеже се предпочиташе изпълнителят, който ще ни представя, да пее на български, не ни избраха. Разбира се, имахме и песни на български, една от тях се казва „Мечти“. Тя ще се преиздаде в новия ни албум, който е вече почти готов.

Колко албума имаш със „Саундфул“?

- Досега един, който беше неща като проба-грешка. Сега подготвяме втория, който е стъпка напред. Около 12 ще са песните, като 2-3 ще са на български. Но замисляме и друг, изцяло албум на български, който ще бъде с 6-7 песни. Живот и здраве, той ще е за догодина. Сега първо ще издадем втория, който ще излезе до края на тази или в първите месеци на новата година. 

Избрали ли сте му име и на каква тематика ще е?

- Да, казва се Why (Защо). На неговата обложка е изобразена Земята като пъзел, който се разпада. Тематиката е за нещата, които се случват в момента с климата – че сами се погубваме.

Тоест тематиката засяга екологичните проблеми?

- Абсолютно да. Тематиката поне на половината от песните ще е от този род. Стилът е алтернатив, сиатълски гръндж, инди рок. В една от песните имаме и тежък хамънд орган, на който свири Ясен Димитров.

Знам, че имаш и самостоятелни проекти извън „Саундфул“?

- Имам, да. Първият ми албум (Taken by the breeze) всъщност беше мой личен – сам си го написах, сам си го изсвирих и сам си го издадох. Вторият беше Roads, от който е сингълът To Set Me Free. Преди 4 години направих песента Autumn in Stockholm, в клипа на който участва приятелката ми Лора Пехливанова, която е балерина. Това беше своеобразно завръщане към цигулката, към театъра, аз съм бил в театрална школа. По-арт звучеше песента, с черно-бял клип. Сега издадохме един нов сингъл – казва се Everyone needs someone. Брат ми го засне заедно с продуцента Антон Иванов.

Може ли един музикант да си изкарва прехраната, ако свири само в България?

- Ами зависи. С групата имаме участия, но те са единични, за които заплащането е смешно. При някои по-известни български банди е малко по-различно, защото имат вече доста години зад гърба си и много албуми, така че при тях славата има значение. Освен това те пеят на български, което е плюс за тях. Така пълнят заведение при по-висока цена на входа. Но пак това е временна работа, не е процес, при който всеки ден работиш и изкарваш някакви пари. Повечето работят и нещо друго.

Аз пътувам навън, ако се осланям само на свиренето у нас – абсурд. Защото си изкарвам хляба само с музика. В чужбина свиря по клубове, по кораби, по английски кръчми. Там е по-комерс цялата работа.

Кога и как Митко Трендафилов стана музикант?

- На 4 годинки и половина започнах да свиря на цигулка. Конкретната причина беше, че имах проблем с трета сливица, операция и докторите казаха, че трябва да се занимавам с нещо, за да не закърнява лявото ми ухо. Родителите ми веднага ме насочиха към най-трудния инструмент. И така 8-9 години свирих на цигулка. След това спрях и започнах да се занимавам със спорт. В един момент обаче брат ми си взе китара – беше „Кремона“, много хубав инструмент. Той започна да свири, а паралелно с него и аз – скришом, когато го нямаше. Тогава бях на 13 години. Впоследствие започнах да взимам и уроци, след това си продължах сам и така до ден днешен.

А кога започна да се занимаваш професионално с музика?

- Това стана, когато с един мой голям приятел барабанист, с когото сме израснали заедно, започнахме да свирим по мазетата още като ученици. Беше началото на 90-те години. Аз свирих на китара и пеех, той удряше барабаните – страшно беше. После влязох в казармата и като се уволних през 1998 г., се събрахме с други колеги и направихме бандата The Noses (Носовете), защото почти всички бяхме с големи носове. Първите ни участия бяха в известен бургаски клуб - през нощта свирихме, а през деня и репетирахме там, имахме си място под дискотеката. После минахме прослушвания и за чужбина и така през 1999 г. излязохме за първи път навън, млади пишлемета на по 20-21 години. Даже певицата ни беше на 17, едва ѝ изкарахме паспорт, за да дойде с нас.

Кои са образците в музиката – и български, и чуждестранни, които са ти повлияли и от които си се учил?

- Отначало бях повлиян от това, които брат ми слушаше още през 80-те години. Когато вече навлязох в нещата по-късно, започнах да слушам изпълнители като „Саундгардън“, „Алис ин Чейнс“, „Нирвана“, „Пърл Джем“. Преди тях, в началото на 90-те, слушах много „Гънс ен Роузис“ и бях страшно повлиян от китариста им Слаш. Но човекът, който ме изпълни изцяло оттогава, та до ден днешен, беше Крис Корнел. От него съм попил всичко, което мога – като пеене, като музика, като свирене, като начин на представяне на песни. Макар и по-различни като стил, много любими са ми и „Дрийм Тиътър“. Аз все още ги слушам и слушайки ги – се уча на музика. Човек се учи цял живот, нали?

Малко преди да почине, Крис Корнел имаше концерт в Пловдив. Успя ли да се срещнеш с него?

- Да, аз бях там. Поне го видях на живо. За съжаление, нямаше как да говоря с него, той бързаше, на следващия ден имаше концерт в Гърция. Присъствах и на концерт на „Дрийм Тиътър“, но и там нямаше как да отида да се срещна с тях зад кулисите. На живо се познавам с Кен Хенсли от „Юрая Хийп“, даже съм свирил веднъж на една сцена с него. 

Ти склонен ли си да правиш по-комерсиална музика, извън твоите неща, просто за да си изкарваш хляба?

- Да, признавам си, правя го. Защото няма друг избор за момента. Затова съм взел решението да пътувам навън, където свиря всичко комерсиално, каквото се сетиш – кънтри, блус, старите рокендрол хитове, евъргрийни. Естествено, чалга не. От време на време вкарвам тези сиатълските, които са моето влечение, по-модерния рок, авторски неща понякога. Но основата за там си е комерсът. Но затова съм си направил студиото тук – репетирам си, записвам си и си правя нещата, които ми идват отвътре – от сърцето, от душата, това, което ме е жегнало някъде вътре.

Какво мислиш за публиката, която те слуша, би ли искал да ѝ споделиш нещо?

- Аз съм като вас, просто съм от другата страна на сцената. Това е. Всеки си е идентичен, всеки си е перфектен в нещо си, има си нещо заложено, което трябва да го покаже и да бъде полезен с него на света. И чрез моята музика, чрез обратната връзка, която получавам от публиката, от нейната енергия аз се чувствам изключително удовлетворен. Защото тогава идва вече отговорът – да, моят труд, който съм го дал не насила, а с любов, не е отишъл напразно. Това е идеята на цялото съществуване в света.