Д-р Стилияна Томова ръководи отделението по Неонатология в УМБАЛ Бургас. Статистиката показва, че всяко пето дете в университетската болница е родено недоносено, а това изисква специфични грижи. Как се справят медиците в това специално отделение по време на пандемия – интервю на Gramofona.com

Наскоро излезе благотворителният календар с най-малките герои на УМБАЛ Бургас. Тази година колко от бебетата, които се родиха бяха недоносени и се нуждаеха от специални грижи?

До момента в УМБАЛ Бургас са родени около 1600 деца, като процентът недоносени от тях е около 20%. Световната статистика показва, че между 10 и 15% от децата се раждат преждевременно. Такава е статистиката и за България. При нас този процент е по-висок не защото в Бургас се раждат повече недоносени деца, а защото тук съвсем съзнателно се насочват жени с проблемна бременност, при които има очаквания за преждевременно раждане. Най-тежките и сложни случаи са концентрирани при нас, защото отделението ни е на много високо ниво и се е доказало в грижата си за тези деца. Когато една бременност протича по-сложно и има риск детето да се роди недоносено, родителите предварително са информирани за това от гинеколога, който води бременността и се насочват за раждане тук. Случва се и да приемаме недоносени бебета, родени в други болници и пренасочени при нас.

Кой беше най-малкият Ви пациент тази година и колко време му се наложи да бъде при Вас?

Най-малкият ни пациент беше 700 грама. Те изглеждат много малки и беззащитни в кувьозите – големи са колкото две шепи. Много е трудно и тежко да се грижиш за тези деца, стараем се да информираме обществото колко е сериозна нашата специалност неонатология и какви знания и усилия се изискват, за да може от това миниатюрно бебе да порасне голямо и здраво дете. Децата остават при нас, докато се стабилизират и няма риск за живота им. След това се насочват за долекуване и набиране на тегло в Дома за медико-социални грижи – бившият „Дом майка и дете“. Имало е деца, които са стояли и по три месеца при нас.

Изключително трогателни бяха кадрите на родителите на недоносени деца, които виждаха бебетата си през вайбър заради ковид ограниченията. Често ли родители ви молят за подобни виртуални срещи?

По-скоро ние се стремим да ги осъществяваме често, правим го изцяло по наша инициатива, защото се поставяме на мястото на родителите. Те избягват да ни молят и настояват за това, защото са много деликатни, стресирани и знаят, че на първо място за нас са преките грижи за живота и здравето на детето, а след това – показването по вайбър. Не винаги е възможно да ги осъществяваме регулярно тези срещи, защото имаме много работа и в отделението е много натоварено. Нямаме специален екип, който да прави само това. Но се опитваме да осъществим връзката, защото тя е важна за спокойствието на семейството, а ако семейството е спокойно, сътрудничеството и комуникацията ни е много по-лесна. Борбата за живота на тези бебета не може без взаимно доверие между нас и семействата. Децата минават през тежки изпитания и имат нужда от подкрепа, да обединим усилията си в името на техния живот. По-важна е грижата за бебето, отколкото показването му, но напълно разбирам родителите, които в тази тежка ситуация не могат да влязат в отделението и да си видят детето.

Наложи ли се промяна в работата на отделението, за да се осигури чиста от ковид зона за най-малките пациенти?

В нашето отделение винаги сме спазвали много стриктни протоколи и предпазни мерки, защото такава е спецификата на работата ни. Тези деца са много уязвими и при тях винаги влизаме със защитно облекло, с маски, с ръкавици. Това не е новост за нас. Още през март Дружеството по неонатология в България излезе с протокол за работа в такава среда и стриктно следваме протокола.

Имаме чиста от КОВИД зона, имаме и места за бебета, родени от майки с КОВИД, които са абсолютно изолирани от другите и се обслужват от различен персонал. Тези родилки, които не са в тежко състояние, са изолирани заедно с бебетата. Още от първия ден сме създали система тези деца да не се смесват с общия поток. Именно заради това са и забранени свижданията, за да се намали рискът тези деца да бъдат заразени от идващи на свиждания близки. Длъжни сме да пазим и персонала, защото той е този, който трябва да е на линия. И в този смисъл сме абсолютни педанти.

Вече има случай в страната на новородено с ковид. Как и къде би се лекувало такова бебе в Бургас?

В Бургас също е имало случаи на бебета, родени от майки с ковид. Тези бебета са здрави, при тях няма никаква клинична картина и те нямат нужда от лечение. Дори се намират антитела, които те явно са изградили, докато са били в майчината утроба. Т.е. счита се, че дори са предпазени от бъдещо заразяване. Тези раждания се случват изолирано от другите и ние изолираме бебетата, както вече обясних.

Имало е и случаи на бебета, вече по-големи, няколкомесечни и деца на 1-2 години, които също се установяват като носители на ковид, след като някой от членовете на семейството им се разболее и всички се тестват. Не съм се сблъсквала със сериозно протичане на заболяването при бебета, макар че съм консултирала такива случаи, настанени в нашето инфекциозно отделение. Това беше още през месеците март-април, като болестта протече леко при цялото семейство, а бебето беше само носител и не прояви никакви симптоми.