Мария Калангерова е родена на 08.10.1986г. в Бургас. Започва спортната си кариера през 1993г./в 1 клас/. Първата й треньорка в подготвителната група е Мария Иванова. Година по -късно влиза в активния спорт при Ани Бошева. През 1998г., при девойки младша възраст печели титлата в многобоя на РТ "Жулиета Шишманова" в Бургас и става първа бургазлийка-шампион от многобоя на Републиканското Първенство.

Активно участва във всички РП и в националния отбор до 2000г., когато тежка контузия, последвана от операция я принуждава да се отегли от спорта. Нейни първи възпитанички, с перспектива от 8 год. са Жасмин Сейзова, Мима Коцева, Мария Кулева ии Катрин Янева. Интервю на Gramofona.com с Мария Калангерова.

Мария, от кога започна да тренираш в спортен клуб „Черноморец“-Бургас?

-  Членувам в клуба от 1993 година като започнах едва 7- годишна. След получаване на професионалната си квалификация от 2008 съм треньор. През всичките години съм работила с доста деца. Лично мой състезател е Стефани Кирякова, която е вицерепубликанска шампионка през изминалата година на Държавен турнир „Жулиета Шишманова“ и моят детски ансамбъл, с изключителната помощ на Боева, който спечели през 2014 година вицешампионската титла в категорията за деца. Това са едни от най- големите успехи, които сме имали.

Клубът навърши 25 години. Как се чувстваш ти като част от голямото семейство?

-  Наскоро си дадох сметка, че съм от 22 години в клуба, веднага след обособяването ми като самостоятелна единица.

Какво ти даде и какво взе от теб спорта за толкова години?

-  За вземане не бих казала, че можем да говорим, но за даване , клубът ме изгради като личност. През целия период съм била в колектив с тези хора. Г-жа Ани Бошева бе мой личен треньор. Всички ме познават от дете и единствено са ми помогали за изграждането ми като

човек.

Кое е всъщност най-важното нещо, което ти помогна затова?

-  Самият спорт, без значение дали е художествена гимнастика или нещо друго, той е незаменим фактор в изграждането на човека. Спортистите са направени от друго тесто. Те са силни и борбени, а в повечето случаи големи индивидуалисти. Имат собствен характер и носят невероятен дух.

Кога ти е било най-трудно и си плакала много?

-  По принцип ние си поплакваме периодично, на всеки един успех. Наскоро след приключване на европейското излъчваха пряко как деца печелят бронзови медали и в такъв момент няма как да не се разплачеш. Плачем от радост, понякога на раздели. Например беше доста емоционално когато Ева Балева приключи миналата година.

Каза, че все повече момичета искат да тренират гимнастика. Кое ги дърпа точно към този спорт?

-  Не само грацията, нещата са комплексни. Всяко дете от малко иска да стане или балерина, или гимнастичка.

Ние правим много за децата и допринасяме те да са щастливи. Федерацията по гимнастика, в лицето на Илияна Раева, която е невероятен човек, успява да пропагандира спорта невероятно добре. Това е комплексен момент, който докара наистина връх през последните две години в желанието на децата да се занимават с този безкрайно красив спорт.

Ако сега не беше една успяла гимнастичка, с какво би се занимавала?

-  Никога не съм си мислила по този въпрос, но от първия момент в залата ми се е налагало да правя избор между това да отида на олимпада по математика или в залата, но твърдо следвах тренировките си. Имах нещастието малко по-рано да приключа със състезателната си кариера заради травма, но ако това не се бе случило, щаях още да се явявам на състезания.

Днес в зала „Младост“ ще се проведе детски Никулденски турнир. Колко от децата, които тренираш, ще участват?

-  40 деца от 5 до 9 години.