Мариян Иванов е един от най-разпознаваемите гласове в бургаския ефир. Той е част от БНР-Бургас от самото основаване на радиостанцията. Родом е от Плевен, а професионалната си кариера е започнал в Радио Шумен. Извън ефира Мариян е известен с острото си чувство за хумор и хаплив изказ.

Плевен – Шумен – Варна. Защо Бургас?

- Всъщност правата линия беше Плевен – Шумен – София. Още докато живеех в Шумен имах предложения за работа в София, но винаги съм го мразел този град. Винаги ми е бил много хаотичен, мръсен и бърз. Имал съм предложение за работа и във Варна, но и него отказах. А в Бургас се влюбих през 2009 год. и реших, че трябва да живея тук. И когато тогавашният генерален директор на БНР Валери Тодоров обяви в Шумен, че започва изграждането на Радио Бургас реших, че това ще е моят град.

А успя ли вече да се включиш в бургаската култура?

- Култура??? (смее се)

Култура. Не само фестивалите, а батките с Адидас, маняк…

- А, да. Един от първите ми подаръци, които получих бяха ръкавици и потник с три ленти. Така че, аз вече съм получил един „левъл на безсмъртие“ и сега само надграждам. За батка – ходих няколко пъти на фитнес, но като ме видят хората ще разберат, че не съм се справил особено.

Чувстваш ли се бургазлия?

- Въъъй! Да, аз от скоро имам и апартамент даже. Остава да си сменя само личната карта.

Има ли разлика между журналистиката в Шумен и Бургас?

- Шумен е медиен град. Разликата там е, че когато ти правиш нещо то се разбира. Тук, в Бургас има много медии. Всеки, който си е направил някакъв блог се титулува като журналист. Освен това бургазлии, не хората от областта, а тези от града не се интересуват от случващото се около тях. Казвам го, дори и да ми се обидят. Една информация се пуска от стоици медии и пак има стотици хора, които не са разбрали и никой не ги е информирал тях.

Докато шуменци се интересуват страшно много от това, което се случва и ако едно нещо излезе в дадена медия, то веднага се раздухва в целия град. В Шумен съм се учил от адски добри журналисти, които и до момента продължават да работят. Иначе за по-твърди въпроси – това си зависи от човека. Ако той има изразени вторични полови белези, той може да си задава твърди въпроси. Но просто трябва да му стиска.

На теб случвало ли ти се е да се страхуваш да задаваш въпроси?

- Имал съм притеснение. Страх не. Но в един момент така или иначе си включил микрофона и можеш само да питаш, назад да дадеш е по-трудно. Имал съм притеснения когато съм говорил с властимащи, с хора със солиден бизнес зад гърба си. Ще е фалшиво да кажа: Аз съм пич и мога да питам каквото си искам.

А автоцензура налагаш ли си?

- Да, налагам си. Това са неща от кухнята, но е хубаво хората да ги знаят. Автоцензура съм си налагал когато става въпрос за мои информатори. Те са ми подавали информация и знам, че ако съм научил нещо за тях и го пусна, аз ще ги изгубя. Но правя преценка – дали това, което съм научил е от голям обществен интерес. Ако то не е, мога да направя такава отстъпка с принципите си. Никога не съм прикривал информация, когато тя е била скандална или уронваща обществения интерес, ако е официална.

Има ли въпроси, които журналистите не трябва да задават и има ли информация, която трябва да спестяват?

- Определено има. Един от въпросите е „Как се чувствате?“ когато човекът е загубил половината си семейство, покъщината си и т.н. Едва ли му е много радостно. Респективно, журналистите трябва да спестяват информация когато тя е от интимен характер. Да, жълто е. Да, хората се вълнуват кой с кого и по какъв начин, но когато тази информация няма да промени по някакъв начин живота на хората, журналистите трябва да я спестят.

Предлагали ли са ти пари заради работата?

- Няколко пъти. Не са ми казвали конкретни суми, но да имал съм предложения – Дай да ти дадем някой лев, за да пишеш за някои хора или пък, за да си променя позицията по определени теми. Не съм ги взимал обаче.

Мислил ли си да се включиш в политиката?

- В интерес на истината ме влече тази идея. Влече ме политиката. Може би в бъдеще бих се пробвал като общински съветник. Иначе като всеки един мъж имам амбиции да стана Междугалактически император, но съм ги отложил за малко по-късен етап.

Влече ме политиката, виждам че има хора, които влизат в Общинския съвет без да знаят защо. Или пък знаят, по-скоро за да оправят някой свой личен интерес, а от там нататък не вършат нищо за хората, които са ги избрали. Не съм намерил правилния път, по който да стигна до там, но след време, защо не?

С какво може и без какво не може Мариян Иванов?

- Мога без много неща. Аз съм човек, който може да е щастлив с малко. Не мога без човека до себе си, без приятелите ми, защото те са важни и колкото и да е клиширано – не мога и без работата си, защото журналистиката е краста.

А ако не беше журналист, какъв щеше да бъдеш?

- Космонавт.

Какъв е Мариян извън радиото?

- Нямам идея. Сега сме извън радиото. Такъв съм - малко заядлив, защото чувството ми за хумор е по-особено. Не знам, хората трябва да дадат тази оценка. Аз за себе си съм си съм страхотен и невероятен. И скромен, изключително скромен.

А би ли се занимавал с журналистика извън радиото?

- Работил съм за сайтове, но радиото е тръпка. Много хора не разбират защо и как. да застанеш пред микрофона, да светне лампичката…, да опишеш една ситуация, това е гъдел.